Решение № 2849 от 26.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2849 гр. Варна, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20233110115463 по описа за 2023 година

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Н. М., ЕГН:

********** и Е. С. Ю., ЕГН: **********, съдебен адрес: С., *****, пл. „П.“ № ***, сграда „П. Б. Ц.р“, етаж****, с която претендират да бъде осъдено “Н.“ Е****, ЕИК:

******, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Т., обл. Д., ул. „К. В. С.“ №***, да заплати на всеки от тях сумата от по 200 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и психически страдания вследствие смъртта на сина им М. А.ов М., ЕГН: **********, настъпила при трудова злополука на 16.05.2023г., около 13:30 ч. на строителен обект, находящ се в гр. В., ул.

„Н. С.“ №****, при изпълнение на трудовите му задължения като „общ работник строителство на сгради“, съгласно сключен с ответинка трудов договор № *****/****г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането16.05.2023г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На 16.05.2023г., около 13:30 ч. на строителен обект, находящ се в гр. В., ул. „Н. С.“ №*** М. А.ов М. полагал труд на длъжност „общ работник строителство на сгради“ съгласно сключен с „Н.“ Е. трудов договор № *****/*****г.

При осъществяване на трудовите си задължения пренасял материали и помагал на останалите работници, които поставяли изолацията по фасадата на сградата. Поради 1 липса на защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или еквивалентно алтернативно решение предотвратяващо опасността от падане на експлоатираното скеле на южната фасада, докато пренасял кофа с материал от западния към източния край, прескачайки участъците, в които липсва плътно затълпяване и обезопасяване, при придвижване от една платформа на друга, М. М. загубил равновесие и паднал от височина от около 20 метра, в резултат на което претърпял множество и несъвместими с живота травми. Тези обстоятелства са възприети в протокол за извършена проверка по описа на **** на ***** - гр. В. от 14.07.2023г. С влязло в сила разпореждане № ***** от 02.08.2023г. на Н.- *** В,. гореописаната злополука е приета за трудова по реда на чл. 60 ал.1 вр. чл. 55, ал. 1 **.

Ищците са родители на М. М. и вследствие на внезапната му смърт страдат до настоящия момент от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди настъпилото събитие, те били жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот и срещи с близки и приятели. След настъпилия инцидент се затворили в себе си и съпреживявали постоянно трагичния инцидент, отнел живота на единствения им син, изживяват болезнено смъртта му, отказвали да говорят и общува с близки. М. бил стожерът на тяхното семейство, жизнен, всеотдаен, грижовен и деен мъж. Изключително много са се гордеели с постиженията на сина си, особено с факта, че винаги и независимо от обстоятелствата се е грижил за тях, осигурявал им е всичко необходимо, както в емоционален план подкрепа и любов, така и финансово и материално. Считат, че размерът на претендираните обезщетения отговарят на принципите залегнали в чл. 51, ал. 1 и чл.

52 от ЗЗД за пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице, както и на инфлационните процеси в странта през последните години. Претендират се разноските.

От страна на ответника не е постъпил отговор по чл.131, ал.1 от ГПК или молба за гледане на делото в негово отстъствие. В проведеното по делото на 27.06.2024г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата, искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - протокол № ****** от 14.07.2023г. за резултатите от 2 извършеното разследване на злополуката станала на16.05.20223г.,декларация за трудова злополука, разпореждане № ******* от 02.08.2023г. от **** на ***** –Д., писмени обяснения от Н. И. С. - управител на „Н.“ *****, протокол за извършена проверка № ******* от 31.05.2023г. на „Н.“ Е. връчено на Н. С. в качеството си на управител на 01.06.2023г., съобщение за смърт № **** от 17.05.2023г., от съдебна медицина М. „С. А.-В.“ *****, препис извлечение от акт за смърт № **** от 17.05.2023г., удостоверение за родствени връзки с изх. № ***** /15.06.2023г., трудов договор №*****/19.12.2022г., длъжностна характеристика, се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на предявените искове с правно основание чл. 200 ал.1 КТ.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК и чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на представлявалия ищците адвокат възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС. Съдът за определения размер взе предвид фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на извършените процесуални действия от адвоката, като в тази насока споделя тълкуването дадено с Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. В този смисъл е и практиката на ВКС - пр. определение 11.05.2022г. по ч.т.д. № 659/2022г., която се позовава на Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединените дела C-427/2016г. и C-428/2016г. Според тази практика спрямо лицето, срещу което се реализира отговорността за разноски, тежестта трябва да отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, а не само да бъде съобразен материалният интерес, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004г. С цитиранато решение, съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - в т.см. е и Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.

На осн. чл. 78 ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса в размер на 16000 лв. за двата кумулативно предявени иска.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 200 ал. 1 КТ „Н.“ Е., ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Т., обл. Д., ул. „К. В. С.“ №****, да заплати на всеки от А.

Н. М., ЕГН: ********** и Е. С. Ю., ЕГН: ********** сумата от: по 200 000 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и 3 психически страдания вследствие смъртта на сина им М. А.ов М., ЕГН: **********, настъпила при трудова злополука на 16.05.2023г., около 13:30ч. на строителен обект, находящ се в гр. В., ул. „Н. С.“ № ***, при изпълнение на трудовите му задължения като „общ работник строителство на сгради“, съгласно сключен с ответинка трудов договор № ****/19.12.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането- 16.05.2023г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 ЗА „Н.“ Е., ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Т., обл. Д., ул. „К. В.

С.“ №****, да заплати на адвокат Н. Н. Д. от****, сумата от 1200 лева с ДДС адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК „Н.“ Е., ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Т., обл. Д., ул. „К. В. С.“ №**, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 16 000 лева, представляваща дължима държавна такса.

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4