Решение № 311 от 23.01.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13707/2025
- Вид
- Решение № 311
- Подписан
- 23.01.2026
- В сила
- 24.02.2026
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 311 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330113707 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от ЗД „Бул Инс” АД против Г. Б. Т. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 585, 32 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на собственика на увредения лек автомобил „***“ с рег. № *** – Р.Ц.Б., застрахователно обезщетение от 560, 32 лв., ведно с ликвидационни разноски, начислени от ищеца от 25 лв., която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – *** г., е управлявал лек автомобил „***” с peг. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата законова норма, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 18.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на *** г. при движение в гр. ***, от ул. „***“ към ул.
***“ на ляв завой в кръстовището, лек автомобил „***” с peг. № ***, управляван от ответника, губи контрол и реализира пътно-транспортно произшествие, като се блъска с паркирания малко след кръстовището на ул.
*** - лек автомобил „***“ с рег. № ***. Сочи, че паркираното моторно превозно средство е ударено странично от ляво, като ответникът се е движил с несъобразена скорост. Твърди, че увреденият лек автомобил „***“ с рег. № *** е собственост на Р.Ц.Б.. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП, в който е отразен механизма на произшествието. Вследствие на произшествието били нанесени следните щети на увредения автомобил – задна лява врата, 1 лайсна на задна лява врата, праг ляв, колона задна лява, панел заден ляв калник, лайсна заден ляв калник, основа на заден ляв калник – външен, джанта задна лява и облицовка на задна броня. Сочи, че настъпилите увреждания на лекия автомобил са на стойност от 560, 32 лв. Твърди, че лек автомобил „***” с peг. № *** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца по застрахователна полица № ***, която е била валидна към момента на настъпване на произшествието. Твърди, че във връзка с осъществената калкулация по щета в полза на собственика на увредения лек автомобил „***“ с рег. № *** – Р.Ц.Б., е заплатено застрахователно обезщетение от 560, 32 лв. Претендира и ликвидационни разноски от 25 лв.
Ищецът счита, че е встъпил в правата на увреденото лице с изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като причинителят на вредата, е управлявал лекият автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма. Моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.
Ответникът Г. Б. Т. е депозирал в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва, че на *** г. между управлявания от него автомобил и паркиран лек автомобил „***“ с рег. № *** е настъпило пътнотранспортно произшествие по описания в исковата молба механизъм, като са причинени материални щети и на двата автомобила. Твърди, че е останал на място до пристигане на контролните органи, които определили вината за събитието, като изпробвали ответника за употреба на алкохол. Сочи, че тестът отчел положителен резултат за употреба на алкохол – ***, за което на ответника е издаден талон за медицинско изследване и изготвяне на химикотехнологично изследване на кръв. Твърди, че е съставен Протокол за ПТП, като на ответника са издадени два Акта за установяване на административни нарушения – единият за виновно причиняване на произшествието, поради допуснати нарушения на чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и вторият – за управление на моторно-превозно средство след употреба на алкохол. Сочи, че е посетил болничното заведение, определено от контролните органи, като е дал кръвна проба, като изготвеното химико-токсилогично изследване № ***/*** г. е отчело наличие на алкохол в кръвта с концентрация от ***.
Твърди, че поради наличие на концентрация на алкохол в кръвта под установения от закона минимум от 0, 5 промила на 1 000 административнонаказващият орган е издал Мотивирана резолюция от 09.02.2022 г., с която е прекратил административно-наказателното производство във връзка със съставен АУАН № *** от *** г., тъй като деянието не може да се вмени във вина. По така изложените съображения счита, че не са възникнали предпоставките за ангажиране на неговата регресна отговорност на основание чл. 500 КЗ. По така изложените съображения моли за отхвърляне на 2 предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено застраховане застрахователно обезщетение, може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на моторно превозно средство от делинквента и 4. делинквентът – ответник да е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма.
За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните юридически факти – противоправно деяние, респ. авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и причинената вреда. Последният юридически факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да претендира обезвреда на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното.
С определението за насрочване на делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните - на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, следните обстоятелства: 1. че на *** г. при движение в гр. ***, от ул. „***“ към ул. ***“ на ляв завой в кръстовището, лек автомобил „***” с peг.
№ ***, управляван от ответника, губи контрол и реализира пътнотранспортно произшествие, като се блъска с паркирания малко след 3 кръстовището на ул. *** - лек автомобил „***“ с рег. № ***; 2. Че вина за настъпване на произшествието има ответника; 3. че по отношение на лек автомобил „***“ с рег. № *** са нанесени следните щети– задна лява врата, лайсна на задна лява врата, праг ляв, колона задна лява, панел заден ляв калник, лайсна заден ляв калник, основа на заден ляв калник – външен, джанта задна лява и облицовка на задна броня, които са на стойност от 560, 32 лв.; 4. че гражданската отговорност на лек автомобил „***” с peг. № *** е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца по застрахователна полица № ***, която е била валидна към момента на настъпване на произшествието; 5. че в полза на увредения лек автомобил „***“ с рег. № *** – Р.Ц.Б. е заплатено застрахователно обезщетение от 560, 32 лв.
Посочените обстоятелства се установяват от представените по делото доказателства.
По делото е представил препис на застрахователната полица № *** със срок на валидност от 11.12.2021 г. до 10.12.2022 г. по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „***” с peг. № ***.
Следователно в производството по делото се установява, че между ищцовото дружество и собственика на лекия автомобил е възникнало валидно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на покритие обхващащ датата на настъпване на процесното произшествие.
По делото е представен Протокол за ПТП № *** от *** г. От така приложения протокол за ПТП се установява, че след посещение на местопроизшествието от административен орган по контрол на движението, последният е установил, че на *** г. в 00:15 ч., управляваният от Г. Б. Т., посочен като участник № 1, лек автомобил лек автомобил „***” с peг. № ***, при движение в гр. ***, от ул. „***“ към ул. ***“ с несъобразена с пътните условия скорост на ляв завой, губи контрол над автомобила и блъска паркирания лек автомобил „***“ с рег. № ***, като причинява материални щети.
Протоколът е подписан от страна на ответника, като в преклузивните това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК не е оспорена неговата формална доказателствена стойност, поради което и на основание чл. 180 ГПК следва да се приеме, че обективираните в него изявление, изхождат от лицето, сочено като техен автор.
Следователно в производството по делото се установява, че процесното произшествие е причинено виновно от водача Г. Б. Т., при допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
От представената по делото застрахователна полица се установява, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – *** г., 4 гражданската отговорност на ответника по отношение лек автомобил „***” с peг. № *** е била застрахована при ищцовото дружество ЗД “Бул Инс” АД по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От приложените в производството по делото доказателства се установява, че при ищцовото застрахователно дружество е заведена щета № ***, по която е определено обезщетение в размер от 560, 32 лв., което е заплатено на собственика на увредения автомобил с платежно нареждане от 12.04.2022 г.
В протокола за ПТП е налице отбелязване, че водачът е управлявал моторното превозно средство с наличие на алкохол в кръвта от 0,5 до 1,2 промила, като е отбелязано, че е взета кръвна проба на водача.
От представените по делото доказателства се установява, че на виновния водач за процесното пътно-транспортно произшествие е съставен Акт за установяване на административно нарушение № ***/*** г. за: т. 1 допуснато виновно нарушение на чл. 103 ЗДвП, затова че не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган и т. 2 за допуснато виновно нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗДвП, затова че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, установена по надлежния ред. В акта е посочено, че след изследване с техническо средство „***“ с фабричен № ***, са отчетени *** промила алкохол в издишания въздух.
Издаден е Талон за изследване № ***, с който е указано на ответника, че следва да се яви в *** в срок до 45 минути от връчване на талона, като е удостоверено, че талонът е връчен на *** г. в 01:10 ч.
От представения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози се установява, че Г. Б. Т. се е явил в *** ЕАД на *** г. в 01:40 ч. като му е взета кръвна проба.
Кръвната проба е взета в срока по чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.