Решение № 192 от 09.12.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. В. 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря НИН като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20251300500138 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на от: „Ф.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.Т***, представлявано от СН и ИН, чрез пълномощника адв.П. П.-АК-В., адрес за призоваване: гр.С., бул.Т*** срещу: Решение №523/22.08.2024г. по гр.дело №20231320100151г.

С обжалваното Решение №523/22.08.2024г. по гр.дело №151г., ВРС, е приел за установено, че чл.11, чл.11.1, чл.11.2 и чл.11.3 от сключените между страните Договор за потребителски кредит №V000018 от 11.05.2021г., Договор за потребителски кредит № V 000042 от 01.12.2021г. и Договор за потребителски кредит № V 000059 от 15.04.2022г. са нищожни и е осъден „Ф.“ ЕООД да заплати на Ю. С. Б., на основание чл.55, ал.1 о ЗЗД, платените без основание суми по прогласените за нищожни клаузи по процесиите договори.

Жалбоподателят посочва че не е доволен от решението в частта, с която е уважен искът по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за заплащане на платената при начална липса на основание сума за неустойка по Договор за потребителски кредит № У000042 от 01.12.2021г. в размер на 288,16 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, като счита решението за необосновано и неправилно.

Излага доводи, че както в отговора на исковата молба, така и в изложеното по същество становище от страна на ответника по иска/въззивник в настоящото производство/е 1 направено възражение за уредените със споразумение от 11.04.2022г. отношения между страните по Договор за потребителски кредит № V 000042 от 01.12.2021г..

Според въззивника, наличието на такова споразумение, касаещо уреждането на всички финансови отношения и липсата на по-нататъшни претенции от всякакво естество между страните, води до отпадане на основателност на претенцията на ищеца за заплащане на суми по Договор за потребителски кредит № V 000042 от 01.12.2021г..

Излага се в исковата молба, че този документ не е оспорен. В него страните се договарят, че по взаимно съгласие прекратяват действието на договора за кредит. „Ф.“ ЕООД оттегля паричните си претенции към ищеца, няма и няма да има такива към него, като съответно и Ю. Б. е заявил, че няма и няма да има парични и правни претенции към дружеството, с което всички отношения помежду им по повод процесния договор се считат за уредени.

Излага, че няма законова пречка потребителят и търговецът да сключат споразумение, с което да уредят взаимоотношенията си по повод сключен между тях договор. Липсва ограничение с подобно споразумение потребителят да се откаже от настоящи или бъдещи претенции спрямо търговеца. Действително чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗПКр обявяват за недействителни предварителното изключване или ограничаване на правата на потребителите, предоставени по този закон, както и отказът от същите. Допустимо е обаче потребителят да се откаже от последиците на предвидените в закона права, включително тези, следващи изпълнението по нищожна клауза в договора. В тази насока е налице и произнасяне на Съда на ЕС с Решение от 09.07.2020г. по дело №С- 452/2018г., т. 1, в което се приема, че чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. допуска за клауза в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, чийто неравноправен характер може да бъде установен по съдебен ред, да може да се сключи договор за новация между този продавач или доставчик и този потребител, с който потребителят се отказва от последиците, до които би довело обявяването на неравноправния характер на тази клауза, при условие че този отказ е направен при свободно и информирано съгласие на потребителя, което националният съд трябва да провери /данни за противното по делото няма/. И доколкото ищцът е заявил, че няма претенции спрямо ответното дружество, то това негово изявление обхваща и евентуално искане за връщане на платените във връзка с нищожната клауза за неустойка суми.

Всички тези възражения, доводи и изразената воля на страните в приетите по делото писмени доказателства остават необсъдени от първоинстанционния съд.

Моли да бъде отменено Решение №523/22.08.2024г. по гр.дело №20231320100151г., 7 с-в, РС-В. в частта, с която се осъжда „Ф.“ ЕООД да заплати на Ю. С. Б. на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата в размер на 288,16 лева, представляваща платената при начална липса на основание неустойка по Договор за потребителски кредит № V 000059 от 15.04.2022г в размер на 288,16 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и да бъде отхвърлен иска като неоснователен. Претендират се разноски по производството.

2

В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна САС, чрез адв.-пълномощник БК от АК-В. със заявен съдебен адрес: гр.В. ул.’’Д** е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Отправя искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, претендирано от въззивника, до законоустановения минимум.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни, поради следните съображения:

Делото е образувано по искова молба от Ю. С. Б. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В. ж.к. „Б***, чрез адв. Л. А. Г., против „Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г***, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: Ищецът и ответникът са били в облигационни отношения, породени от Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г., Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г. и Договор за потребителски кредит № V000059 от 15.04.2022 г., с твърдяното съдържание, като ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредити в съответните размери, при условията договорени в процесните договори. В договорите са 3 уговорени и начислени неустойки - чл. 11. Същите се явяват част от задължението по договорите и са включени като част от всяка погасителна вноска. Ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като заемател, и е върнал заетите суми, като е заплатил включително и начислените неустойки. Въведени са възражения и мотиви, заложени в посочената съдебна практика от ищеца, относно нищожност на клаузите за договорена неустойка, предвид противоречието й с добрите нрави, с оглед надхвърляне на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Предвид заплащането на сумите за неустойки от ищеца, същите се явяват недължимо платени и следва да му се възстановят от ответника.

Иска се от съда на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да прогласи за нищожни клаузите на т. 11, т. 11.1., т. 11.2. и т. 11.3. от Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г., сключен между "Ф." ЕООД, като кредитор и Ю. С. Б., като кредитополучател.

Иска се от съда да осъди "Ф." ЕООД да заплати на Ю. С. Б., сумата от 352.92 лева, представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Иска се от съда на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да прогласи за нищожни клаузите на т. 11, т. 11.1., т. 11.2. и т. 11.3. от Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г., сключен между "Ф." ЕООД и Ю. С. Б., като кредитополучател.

Иска се от съда да осъди "Ф." ЕООД да заплати на Ю. С. Б., сумата от 435.16 лева, представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Иска се от съда на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, да прогласи за нищожни клаузите на т. 11, т. 11.1., т. 11.2. и т. 11.4. от Договор за потребителски кредит № V000059 от 15.04.2022 г., сключен между "Ф." ЕООД, като кредитор и Ю. С. Б., като кредитополучател.

Иска се от съда да осъди "Ф." ЕООД да заплати на Ю. С. Б., сумата от 526.50 лева, представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски кредит № V000059 от 15.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който се оспорва исковата претенця по основание и размер. Не оспорва въведените облигационни отношения произтичащи от Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г., Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г., Договор за потребителски кредит № V000059 от 15.04.2022 г. Не оспорва плащанията, извършени от ищеца, съгласно уговореното, на дължимите главница, договорна лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г. и Договор за потребителски кредит № V000059 от 15.04.2022 г.

4

Оспорва твърденията за заплащане от ищеца на сумата от 435.16 лева като неустойка по Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г. Посочва , че на 11.04.2022 г. е прекратено действието на договора по искане на ищеца за предсрочно погасяване на кредита.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените договори, че между страните са сключени Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г., Договор за потребителски кредит № V000042 от 01.12.2021 г. и Договор за потребителски кредит № V000059 от 15.04.2022 г.

По силата на Договор за потребителски кредит № V000018 от 11.05.2021 г. ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 400.00 лева, а ищецът се е задължил да върне заетата сума и да заплати възнаградителна лихва в срок до 11.05.2022 г. на погасителни вноски съгласно погасителен план Приложение № 1 към договора. Съгласно чл.

11 от договора в 7-дневен срок от подписването му кредитополучателят се задължава да предостави на ФИ някоя от следните гаранции, посочени в чл. 11.1 и чл. 11.2 относно изпълнение на задълженията му по настоящия договор, а именно: Банкова гаранция, издадена от търговска банка, със седалище в Р България, валидна до 30 дни след крайния срок на договора и гарантираща всички плащания по главницата, лихвата, неустойките и разходите по договора за сума не по-малка от 487.08 лева. Гаранцията следва да съдържа изявление на банката, с което същата безусловно и неотменимо се задължава, при условие, че КП не заплати което и да е свое парично задължени, произтичащо от Договора за потребителски кредит, банката в качеството си на гарант ще заплати на ФИ всички дължими от КП суми в срок от два дни от получаване на първо писмено поискване от страна на ФИ или Застрахователна полица за сключен в полза на ФИ договор за застраховка с одобрен застраховател срещу риск от неизпълнение на финансовите задължения от страна на КП във връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховка за срока на договора.