Определение № 2603 от 14.09.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2603 гр. София, 14.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Ралица Манолова

Цветина Цолова като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231100605084 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 345, ал.1 вр. с чл. 341 ал.2 във вр. с чл. 249, ал.3 вр. с чл. 248, ал.1, т. 6 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Т.М., защитник на подсъдимия А. Я. Д. срещу определение от 11.08.2023г. по нохд № 9843/2023г. на СРС, Н.О., 131-и състав, с което е оставено без уважение искане за промяна на търпяната от подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по – лека. Изтъква се, че отсъства обосновано предположение обв.Д. да е извършил престъпление, т.к. единствено доказателство по делото е видеозапис, който обаче не е събран по реда на НПК, т.к. става въпрос за частен такъв , осъществен без знание и съгласие обв. Д., при което е нарушена забрана по чл. 32 , ал.2 от Конституция на Р България. Посочва се, че в тази насока има съдебна практика на ВКС, сочеща недопустимост в наказателното производство на подобен запис – р. 456/2012г. Твърди се, още че експертно е установено несъответствие между сравнителните фотоснимки, снети от обвиняемия и кадрите на видеозаписа. Подчертава се, че обвиняемият има постоянен адрес, непълнолетно дете, за което следва да полага грижи и издържа; акцентира се на не високата стойност на имуществото, предмет на престъплението, както и факта, че делото е върнато в досъдебна фаза за отстраняване на допуснати нарушения, както и срока на задържане, което според защитата обуславя изменение на мярката в парична гаранция.

Въззивният съд, въз основа на данните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното :

Пред СРС е било поставено за разглеждане нохд № 9843/2023г. по внесен обвинителен акт срещу А. Я. Д. с предявено обвинение за това, че 04.03.2023г. в гр.

1

София за времето около 03:30 до около 04: 00 часа, от жилище в ж.к. „Люлин“ бл.

****, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – счупен стъклопакет на детска стая отнел чужди движими вещи - пари 400 лева и накити, на обща стойност 2558, 90 лева от владението на С.Г. и Г.П., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно, след като Д. е бил осъден с определение по нохд № 20211110215860 по описа на СРС, н.о., 101 състав за престъпление по чл. 196, ал.1 т.2 вр. с чл. 195, ал.1 т.3, т.4 вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 29, ал.1 б.“а“ НК вр. с чл. 20, ал.4 вр. с ал.1 от НК на 10 месеца лишаване от свобода и случаят не е маловажен .

В разпоредително заседание от 11.08.2023г. съдът се произнесъл по въпросите по чл. 248, ал.1 НПК т.3 и т.6 от НПК. Приел е, че е допуснато нарушение на процесуалните правила при формулиране на обвинението чрез посочване на обща съвкупна стойност на вредите, при отсъствие на твърдения за наличие на бездялова съсобственост между Г. и П. и налична неяснота каква част от вредите е причинена всеки от пострадалите. Прекратено е съдебното производство и делото – върнато на СРП. В тази част акта е влязъл в сила.

По мярката за процесуална принуда първият съд е приел наличие на обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието, предмет на производството. Изхождайки от целите на чл. 57 НПК, и с оглед обремененото съдебно минало на подсъдимия, включващо осъждания извън тези обосноваващи квалифициращия признак „повторност“, както и факта, че същият по - малко от година преди датата на твърдяното деяние, е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ е приета реална, а не хипотетична опасност от извършване на престъпление от негова страна, за чието преодоляване е приета наложителност на ограничаването на свободното му придвижване. Предвид това първият съд е счел, че не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по – лека такава.

Настоящият съдебен състав намира, че изводите на СРС следва да се споделят.

Констатира се,че на датата и мястото, посочени от обвинението е осъществено противоправно отнемане на имущество от владението на Г. и П., за което са налице доказателства, съдържащи се в показанията на посочените две лица.

Предположението за съпричастност на обв. Д. към това деяние се извежда от протокол по ВТЕ № 108/ 2023г. и протокол по ВТЕ № 129/2023г., със заключения, че на снимки, извлечени от видеофайловете и представен сравнителен материал на обв. Д., вероятно е заснето едно и също лице, посочено като А. Я. Д..

Възражението на защитника, че т.к. записите, предмет на изследване, са направени от камера в жилището на пострадалите, то те представляват недопустимо доказателство, т.к. чрез него се нарушава конституционната норма на чл. 32, ал.2 КРБ, 2 не е споделимо. Към този момент изначална недопустимост на това веществено доказателство не може да се придаде. Съдебната практика по този въпрос не се изчерпва с цитираното решение № 458 от 2012г. на ВКС, І н.о., в което действително се извежда недопустимост на частен аудиозапис. Налице е обаче и друга, актуална съдебна практика, която постановява, че „не всеки незаконно получен доказателствен материал е недопустимо да бъде използван, като за допустимостта да бъде включен в преценката на решаващия съд е необходима оценка на тежестта на нарушаването на чуждата лична сфера, от кого е извършено нарушението - държавен орган или частно лице, дали нарушението се е отразило върху достоверността на доказателството и т.н.“ - р. 224 от 14.03.2019г. на ВКС , ІІІ, н.о. В тази връзка, анализирайки начина на създаване на записа – случайно направен от поставена камера в собствено жилище, до което достъпът е бил ограничен и присъствието на трети лица не е било очаквано, а от друга страна присъствието на такова лице като да се свързва с накърняване на правото на собственост, което също се ползва с конституционна определена неприкосновеност съгл. чл. 17, ал.3 КРБ, то на този етап въззивният съд намира, че обсъжданото доказателство не следва да се изключва. Пълна и адекватна оценка на последното, както и останалите източници, следва да се осъществи в съдебна фаза на производството.

Неоснователно е и другото възражение на защитата, свързано с идентификационните резултати на ВТЕкспертизи, доколкото в тях е даден не друг отговор, а такъв, че лицето на записите най – вероятно е обв. Д..

С оглед посоченото, наличието на обосновано предположение за съпричастност на Д. към инкриминираната деятелност не е разколебано .

Споделят се съображенията на СРС, че опасността от извършване на престъпление в случая е реална, а не хипотетична. И това е така, именно с оглед данните за обремененото съдебно минало на лицето. Извън осъждането, обосноваващо наличието на повторност, констатира се от справка за съдимост по нохд № 881/2012г. осъждане за престъпление по чл. 321, ал.3, т.1 вр. с ал. 1 НК на 5 години лишаване от свобода при строг режим, в сила от 25.09.2014г. Налице е и осъждане по нохд № С 136/2007 на три години лишаване от свобода също за престъпление по чл. 321 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл. 354а от НК, чието отделно е изтърпяване е било постановено по нохд № 881/2012. Или определени са били не леки наказания, за които няма данни да има реабилитация. А за това кога са изтърпени следва да се съберат нарочни доказателства.

Не споделят доводите на защитата, че предмета на престъплението е на ниска стойност, касае се за 2558, 90 лева, което при МРЗ от 780 лева, идва да покаже, че е той е в рамките над 3 МРЗ.

Отделно, следва да се отчете като завишаващо обществената опасност 3 обстоятелството, че в дома е проникнато чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, нощно време.

Срока на задържане под стража на лицето – с определение от 01.04.2023г. на СРС, следва да се определи като разумен, като се отчете, че в този период са извършени действия по разследването; лицето е привлечено в качество на обвиняем м. юни 2023г. ; предявено е разследването м. юли, вкл. тогава е внесен и ОА, а м. август е проведено разпоредително заседание. Връщането на делото в досъдебна фаза, ще налага съобразяване с нормата на чл. 63, ал.4 НПК за законово допустим 8 месечен срок на задържане, в случай че не настъпят други обстоятелства, обуславящи освобождаване.

И при възприемане за действителна на необходимостта подсъдимият да полага грижи за детето си, то съдът не намира, че следва да дава приоритет на личния над обществения интерес, който в случая следва да се охрани.

Очевидно, опасност от укриване на лицето не е била констатирана по делото, а и настоящият състав няма основания за друг извод.

С оглед горното и като намери, че за реализация на целите по чл. 57 от НП и препятстване опасността от извършване на престъпление и осуетяване привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда, въззивният съд прие, че мярката за неотклонение с най – тежък интензитет следва да се запази.

Воден от горното, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.08.2023г. по нохд № 9843/2023г. на СРС, Н.О., 131-ви състав, с което е оставено без уважение искане за промяна на търпяната от подсъдимия А. Я. Д. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по – лека.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Да се уведомят страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5