Решение № 36 от 21.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001000567 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261654 от 07.12.2020г., постановено по гр. дело № 9686/2019 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение, 14 състав е осъдил В.З. П. да заплати на „Ай еф Джи Лизинг“АД/с променено наименование „Фосила“АД на осн.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 61062,03лв., главница по договор за заем /кредит Развитие №062/27,06,2014год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба-22,07,2019год. до изплащане на вземането, както и 1000,00лв., частично от 7608,73лв.-обезщетение за забава, за периода от 12,09,2016год. до 22,07,2019год. като е отхвърлил исковете за разликата до пълния им предявен размер.

Със същото решение е отхвърлил като неоснователни предявените искови претенции срещу ответника М.Х. П..

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част по исковите претенции, предявени срещу В.З. П. е депозирана въззивна жалба от „Ай еф Джи Лизинг“АД/с променено наименование „Фосила“АД. Обжалва се решението на съда в отхвърлителната му част като неправилно и незаконосъобразно. Иска неговата отмяна и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите да бъдат уважени изцяло поради съображения изложени във въззивната жалба.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна В.З. П. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се 1 заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в отговора.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е постъпила и въззивна жалба срещу решението и в неговата осъдителна част, като се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно поради съображения изложени във въззивната жалба. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което исковите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивните жалби са процесуално допустими – същите са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК, изхождат от легитимирани страни, имащи право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която са предявени от „Ай еф Джи Лизинг“АД/с променено наименование „Фосила“АД срещу В.З.

П. и М.Х. П. обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от общо 70992,86лв.-главница по договор заем/кредит Развитие №062/27,06,2014год., сума в размер на 47000,00лв.-частично от 115851,65лв.-възнаградителна лихва, за периода от 10,11,2014год. до 10,07,2019год., 1000,00лв., частично от 118212,98лв., представляваща неустойка за забава, за периода от 11,11,2014год. до 22,07,2019год., сума в размер на 1000,00лв., частично от 7608,73лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода от 12,09,2016год. до 22,07,2019год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба-22,07,2019год. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е кредитор, в качеството на заемодател на В. П. по договор за заем №062/27,06,2014год., по силата на който е предоставена сума в размер на 45 000лв. при договорено връщане на заема на 60 равни месечни вноски съгласно погасителен план от 10,07,2019год. Сочи се, че с анекс №1/08,08,2014год. е предоставена допълнително сума в размер на 15 000лв. С анекс №2/10,09,2014год. е предоставена сума в размер на 11 300лв., като поддържа сумите да са усвоени от заемополучателят. Договорената лихва съобразно чл.5 от договора е 50%.

Поддържа на осн.чл.10 от договора, че е дължима и неустойка за забава върху неплатената главница. Твърди сумите по погасителни вноски, че не са заплатени от ответниците и на това основание се иска солидарното им осъждане.

Ответникът-В. П. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е изложила становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорват да е налице възникнало заемно правоотношение с ищеца по делото, по което да е получила суми.

Изложила е доводи за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, тъй 2 като е сключен за реализиране на печалба от дружеството. Евентуално се сочи на нищожност на клаузите за договорна лихва и неустойка за забава. Договорната лихва в размер на 50% е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена прекомерно. Поддържа нищожност на клаузата за неустойка, тъй като излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, противоречи на добрите нрави. Отделно от това се сочи на прекомерност на неустойката за забава.

Релевирала възражение за изтекла погасителна давност.

За установено от фактическа страна, настоящият състав намира следното:

По делото между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство Договор за паричен заем „Развитие“№062 от 27,06,2014год. /л.5/, сключен между „Ай еф Джи Лизинг“АД/с променено наименование „Фосила“АД/, в качеството му на заемодател и В.З. П., в качеството й на заемател, се установява, че на заемателя е предоставен заем в размер на 45 000лв., който се усвоява след вписване на договорна ипотека, но не по-късно от 10.07.2014год. В чл.15 от договора е уговорен срок за изплащане на заема от 60 месеца. Предвиден е лихвен процент от 50 % годишно, годишния процент на разходите е 63.21%.

Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл. 10 от договора при забава на плащанията по договора заемодателят начислява и събира от заемополучателя лихвен процент за просрочена главница в размер на лихвения процент за редовен дълг плюс надбавка за просрочие от 6% върху просрочената главница и или лихва до окончателното изплащане на вземането. Целият дълг по главницата редовна и просрочена се олихвява допълнително с наказателен лихвен процент по договора за кредит , който е в размер на 10% годишно.

Представен е по делото и е приет като доказателство погасителен план към договора , от който е видно, че месечните погасителни вноски са в размер на 2052.21лв. месечно.

Между страните не се спори, а и се установява, че съгласно Анекс № 1 от 08.08.2014год. към Договор за паричен заем „Развитие“ №062/27,06,2014год. е уговорено, че заемодателят предоставя на заемополучателя допълнителна сума в размер на 15 000 лв. към основната главница от 45 000лв. С т.4 от анекса е посочено заeмополучателят да е заявил съгласие от допълнително предоставената сума от 15000,00лв. да бъдат удържани 252.90лв. такса за предоговаряне и първата дължима вноска по погасителен план 2 с падеж 10.09.2014год. в размер на 2747.10лв.

По делото е приложен и е приет като доказателство погасителен план №2 към анекса, от който е видно, че месечната погасителна вноска е станала в размер на 2747.10лв.

Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като доказателство анекс №2 от 10.09.2014год. заемодателят е предоставил на заемополучателя допълнителна сума в размер на 11 300лв. към отпуснатата до момента сума в размер на 71 300лв. Заемополучателят е декларирал съгласие първата дължима месечна вноска по погасителен план 3 с падеж 10.10.2014год., в размер на 3 277.97лв. да бъде удържана от 3 предоставената сума.

По делото е приложен и е приет като доказателство погасителен план №3 към анекса, от който е видно, че месечната погасителна вноска е станала в размер на 3 277,97лв.

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на предоставения кредит е общо 71 300лв., от които преведена по разплащателна сметка на кредитополучателя е сума в размер на 61 822,03 лева, удържани са суми в размер на 8 077,28лв. и разноски в размер на 1 400,69лв.

Начислените разноски включват 24лв.-месечни такси , сума в размер на 48лв.-такса вписване, нотариална такса 616лв., такса усвояване 400лв., застраховка 60лв. и такса предоговаряне 252,90лв.

Установява се от заключението на вещото лице, че погасяване на кредита е извършено единствено с удържаните суми за месечни вноски, първите по погасителни планове, при подписване на договора и двата анекса. Датата на усвояване на кредита е 14.07.2014год. по договор и 11.08.2014год. по анекс №1 и 24.09.2014год. по анекс 2.

Остатъкът по главницата след извършените погасявания, чрез удържаните суми за главница от 1263.50лв. е 70 036.50лв. Възнаградителната лихва за периода от 10.11.2014год. до 10.07.2019год. е 114 286.94лв. Неустойката от 56% върху просрочена главница, за периода от 11.11.2014год. до 22.07.2019год. е 60 352.08лв., а обезщетението за забава върху главницата, за периода от 11.11.2014год. до 22.07.2019год. е 10 778.27лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна :

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивните жалби на ищеца и на ответника доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в производството пред първоинстанционния съд , на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

По въззивната жалба на „Фосила“АД/ с предишно наименование „Ай еф Джи Лизинг“АД/ съдът приема следното :

Относно това дали договорът в частта за уговорената възнаградителна лихва е нищожен поради противоречието му с добрите нрави:

От една страна един от основните принципи в облигационното право е свободата на договаряне между страните, изразен законодателно в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, според която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В настоящия случай заемодателят и заемателят са постигнали съгласие относно дължимата от последния възнаградителна лихва, предвидена в чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода на ползване на предоставената му в заем парична сума да е 50 % годишно.

При липсата на законова рамка, определяща императивно максималния размер на 4 договорната лихва, и наличието на чл. 9 от ЗЗД се приема, че страните имат свободата да уговарят възнаградителна лихва по свое общо съгласие, като нейният максимален размер е ограничен единствено от добрите нрави, които следва да се определят като критерий за възприети норми за поведение в обществото поради това, че значителна част от хората ги приемат и спазват, а противоречие с добрите нрави има тогава, когато икономически слаби участници в оборота се третират неравноправно за сметка на облагодетелствуването на други правни субекти.

При преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ, респ. тримесечният либор за съответния вид валута, и др. /вж. ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК, което може да се приложи и в случая/.