Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 14.02.2023, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 674/2022
Вид
Решение № 29
Подписан
14.02.2023
В сила
14.02.2023
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. ХАСКОВО, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20225600500674 по описа за 2022 година Производството делото е образувано по възражение на М. Х. А., която твърди, че в качеството на длъжник е била лишена от възможността да оспори вземането на ЕАД „Ти Би Ай кредит“ – град София по Заповед за изпълнение на парично задължение № 1592/03.10.2013 година, издадена на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2766/2013 година по описа на Районен съд – Хасково. Длъжникът А. твърди, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно. Заявява, че не живее и не е адресно регистрирана на посочения в заповедта адрес ***** и счита, че връчителят на призовки не я е намерил поради неправилно отразен адрес за връчване на съдебните книжа.

Относно датата на узнаване за заповедта длъжникът уточнява, че на 06.06.2022 година е получила покана за доброволно изпълнение № 18722/20.05.2022 година, изпратена на нея по изпълнително дело № 20219240406252 по описа на ЧСИ Галин Костов с район на действие СГС. С тези и останалите доводи моли съда да приеме възражението ѝ по чл. 423 ал. 1 т. 1 от ГПК и представя възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.

В срока за отговор „Ти Би Ай кредит“ (сега с наименование РАЙВЪЛ 1

(ЕУ) ЕАД - София – заявител по ч.гр.д. № 2766/2013 година на ХРС не подава писмен отговор на възражението.

След като се запозна с подаденото възражение и събраните по делото доказателства, съдът намира, че възражението е процесуално допустимо.

Релевантните към производството по чл. 423 ГПК правни доводи в писменото възражение дават основание за квалификация на възражението по чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно чл. 423 ал. 3 изр. първо ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1 от същия законов текст. По аргумент от обратното от цитираната законова норма, въззивният съд не следва да приеме възражението, ако установи, че предпоставките по чл. 423 ал. 1 ГПК не са налице. Те са две: първата е обща – длъжникът да е спазил едномесечния срок от узнаване за заповедта. Втората предпоставка е допълнителна и касае осъществяване основанията по чл. 423 ал. 1 т.т. 1-4 ГПК, като за наличието на тези две предпоставки въззивният съд се произнася с крайния си акт и по съществото на искането на длъжника.

Длъжникът А. твърди, че за първи път е узнала за издадената срещу нея процесна заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с връчване на покана за доброволно изпълнение № 18722/20.05.2022 година по изпълнително дело № 20219240406252 на ЧСИ Галин Костов с район на действие СГС. ХОС изиска копие от изпълнителното дело, в материалите на което не се съдържа разписка за връчване на тази покана. Но с оглед датата на изпращането от канцеларията на ЧСИ – 20.05.2022 година и датата на депозирането на възражението в съда – 17.06.2022 година, възражение вх. № 261656/17.06.2022 година по чл. 423 от ГПК е подадено от М. А. в едномесечния срок.

В същото време, отново от материалите на изп.дело № 20219240406252 на ЧСИ Галин Костов съдът констатира, че изпълнителното производство за събиране на вземането на „Ти Би Ай кредит“ ЕАД по процесната заповед за изпълнение за първи път е било образувано по молба от кредитора, подадена на 13.05.2014 година до ЧСИ рег. № 861 Димитър Вълков с район на действие СГС. По образуваното при ЧСИ Вълков изпълнително дело № 20148610400916, на 05.06.2014 година на длъжника М.

А. е било връчено уведомление изх. № 19495/15.05.2014 година. Видно от съдържанието на уведомлението, към него е бил приложен подлежащият на 2 изпълнение акт. От тук съдът приема, че на дата 05.06.2014 година на длъжника е била връчена надлежно заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2766/2013 година на Районен съд – Хасково.

Връчването е извършено по допустим от закона начин – чрез пощенска служба. Известието за доставка съдържа разписка, която обективира всички реквизити, изискуеми от чл. 44 ГПК за да бъде редовно връчването - посочена е датата на връчването - 05.06.2014 година, начина на връчване – лично от адресата, положен е подпис на длъжника М. А., което обстоятелство тя не е оспорила в настоящото производство и не е посочила и представила доказателства за противното.

Повече от това, видно от молба вх. № 22511/10.06.2014 година, подадена лично от М. Х. А. по изп. дело № 20148610400916 на ЧСИ Вълков, длъжникът А. е предложила да погасява задължението доброволно, на месечни вноски. След това М. А. е направила поредица от плащания за погасяване на вземането на „Ти Би Ай кредит“ ЕАД по процесната заповед, с което е потвърдила знанието от нейна страна за издадената заповед за изпълнение.

Така изложените съображения са напълно достатъчни за да се приеме, че е налице надлежно връчване на заповедта за изпълнение и не е налице предвидената в т. 1 на ал. 1 на чл. 423 ГПК предпоставка за приемане на направеното от страна на длъжника възражение пред окръжния съд, а именно, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена.

Поради това следва да се приеме, че срокът за възражение по реда на чл. 414 от ГПК е започнал да тече от момента на връчване на заповедта и длъжникът поради своето бездействие не се е възползвал от предвидените от правната норма възможности. Ето защо няма основание да се приеме депозираното възражение по чл. 423 от ГПК.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК , подадено от М. Х. А. с ЕГН **********, с адрес ***** срещу Заповед за изпълнение на 3 парично задължение № 1592/03.10.2013 година, издадена на основание чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 2766/2013 година по описа на Районен съд – Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4