Разпореждане № 24856 от 17.06.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 24856 гр. Варна, 17.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. ВА.а като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Частно гражданско дело № 20253110107881 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е въз основа на заявление на „А. Б. Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу А. И. А. за сумите, както следва: сумата от 200 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******* от 05.05.2020 г., сключен със „С.к.“ АД, като задължението е прехвърлено на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 626.22 лева – неустойка по чл. 17 от договора за кредит; сумата от 6 лева – договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 04.06.2020 г.; сумата от 127.94 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 04.06.2020 г. до 31.05.2025 г.

Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Съдът, след извършена служебно проверка по реда на чл. 411, ал. 1 ГПК, намира че делото му е местно подсъдно. С подаденото заявление се претендират парични суми, за които искът е подсъден на районен съд, и същото в частта досежно претендираното вземане за главница по договора за кредит отговаря на изискванията за редовност на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК. Липсват данни за наличие на основанията по чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК. Поради изложеното заявлението в частта относно вземането за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се явява основателно и следва да бъде уважено.

Що се отнася до заявената претенция, представляваща неустойка, съдът намира следното:

1

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда задължение на съда да извърши проверка дали заявлението не противоречи на закона или добрите нрави, като в случай на констатирано противоречие, заявлението подлежи на отхвърляне.

Доколкото претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, в редакцията, обн.

ДВ, бр. 100 от 2019 г.

Претенцията за неустойка заявителят обосновава с клауза в договора, съгласно която заемателят е задължен в 3-дневен срок от подписване на същия да предостави обезпечение, което да отговаря на определени условия.

Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Наред с изложеното, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита. Изложеното налага извод, че разглежданата клауза от договора противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ето защо съдът счита, че така уговорената неустойка противоречи на добрите нрави и клаузата от договора се явява нищожна.

Поради горното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.

Съобразно отправеното искане, на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от заявлението в размер на 26.08 лева.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, срещу длъжника А. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *****, за сумите, както следва: сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ******* от 05.05.2020 г., сключен със „С.к.“ АД, като задължението е прехвърлено на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания 2

/цесия/ от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6 /шест/ лева – договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 04.06.2020 г.; сумата от 127.94 лева /сто двадесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 04.06.2020 г. до 31.05.2025 г., както и сумата от 26.08 лева /двадесет и шест лева и осем стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от заявлението.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение по чл. 414 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, срещу длъжника А. И. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. **********, В ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за сумата от 626.22 лева /шестстотин двадесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ – неустойка по чл. 17 от договора за кредит.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

В останалата част разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3