Определение № 372 от 26.04.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. ХАСКОВО, 26.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от Г. К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600500257 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на Г. С. Ч. и Г. Я. Ч., подадена чрез процесуалния им представител адв. А. М., против Определение № 2053/14.12.2023 г., с което се прекратява производството по гр.д. № 1437/2023 г. по описа на РС – Хасково.

Частният жалбоподател счита обжалваното Определение за неправилно. Изтъква, че в Решение № 33/01.06.2022 г., постановено по т.д. № 80/2021 г. по описа на ОС – Хасково , няма произнасяне по искането за лихва за забава за период от 19.10.2020 г. до 19.01.2021 г. Добавя, че след депозирането на отговора на исковата молба по настоящото дело ответникът е платил претендираните от ищците суми. Посочва, че не са налице основанията за присъждане на разноски на ответното дружество. Моли настоящата инстанция да върне делото на първоинстанционния съд с указания за постановяване решение с отхвърлителен диспозитив относно главниците, присъждане на адвокатско възнаграждение и отмяна на разноските, присъдени в полза на ответника.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от страна на „ЗД Евроинс“ АД – ответник по гр.д. № 1437/2023 г. по описа на РС – Хасково.

Същият счита частната жалба за неоснователна и постановеното определение за правилно, като излага аргументи в тази насока.

1

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за сумите от 3 100 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 19.10.2020 г. до 19.01.2021 г. върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. на Г. С. Ч. и 3 111 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 19.10.2020 г. до 19.01.2021 г. върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 120 448 лв. на Г. Я. Ч., двете обезщетения присъдени с Решение № 33/01.06.2022 г., постановено по т.д. № 80/2021 г. по описа на ОС – Хасково, влязло в законна сила на 27.06.2022 г.

По делото е изискано и приложено т.д. № 80/2021 г. по описа на ОС – Хасково. С обжалваното определение съдът е изложил аргументи, че производството поради недопустимост следва да се прекрати, тъй като вече е разрешен спорът между страните относно дължимостта на претендираните лихви с влязъл в сила акт - Решение № 33/01.06.2022 г., и е недопустимо да се пререшава отново този въпрос. По делото е даден ход на устните състезания и същото е обявено за решаване, поради което и с оглед формирания извод първата инстанция е възобновила производството, прекратила е делото поради недопустимост на предявените искове и е осъдила ищците и частни жалбоподатели в настоящото производство да заплатят разноски на ответника.

При така установените факти по делото, съдът намира следното:

Въззивната инстанция не споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че предявените в настоящото производство искове за присъждане на ищците на лихви за забава за периода от 19.10.2020 г. до 19.01.2021 г. се явяват недопустими, тъй като със сила на пресъдено нещо този спор между страните е разрешен с Решение № 33/01.06.2022 г., постановено по т.д. № 80/2021 г. по описа на ОС – Хасково.

В мотивите на посоченото решение (стр. 13, пар. 4) са изложени аргументи относно възникването и дължимостта на задълженията за лихва за забава. С исковата молба, инициирала производството по посоченото търговско дело, е претендирана лихва за забава от 20.01.2021 г. и именно от 2 тази дата е уважена и претенцията на всеки от ищците за присъждане на лихва за забава, видно от диспозитива на Решение № 33/01.06.2022 г.

Съгласно т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. Безспорно последните съдържат редица юридически или доказателствени факти, но те не се ползват със задължителна сила по отношение на тези факти. Във връзка с изложеното се формира извод, че с Решение № 33/01.06.2022 г. не е формирана сила на пресъдено нещо за претендираните от ищците лихви за забава за периода от 19.10.2020 г. до 19.01.2021 г.

Независимо от изложеното въззивната инстанция намира, че предявените в настоящото производство искове се явяват недопустими, но на друго правно основание.

Видно от представената Застрахователна претенция (л. 36 от първоинстанционното дело и л. 35 от т.д. № 80/2021 г. по описа на ОС – Хасково), отправена до застрахователя от ищците, лихва не е претендирана.

Както съдът вече посочи с исковата молба, инициирала търговското дело, е претендирана лихва за забава от 20.01.2021 г. В случая приложима е нормата на чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496 вр. чл. 380 от КЗ, предвиждаща допълнителна специална предпоставка за допустимостта на иска на увреденото лице срещу застрахователя на делинквента - сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадал и застраховател. За претендираните суми липсват данни за проведена процедура по чл. 498 КЗ, доколкото същите са поискани от застрахователя едва с настоящата искова молба.

С отговора на исковата молба по настоящото дело ответникът е изразил готовност да заплати претендираните от ищците суми за лихви, като на по-късен етап по делото са представени 2 броя преводни нареждания (л. 62 и л. 63), удостоверяващи извършените плащания. Предвид липсата на данни 3 за проведена предходно процедура по чл. 498 КЗ съдържанието на последната е на практика осъществено с размяна на волеизявленията на страните по спора - исковата молба и отговора на същата. Отговорът на ответника не предпоставя съдебно разрешаване на спора за дължимото застрахователно обезщетение – същият е изразил съгласие да заплати предявените от ищците суми и в последващ момент ги е изплатил, тоест не е дал повод за завеждане на делото, съответно не е налице хипотезата на чл. 498, ал. 3 от КЗ и преждевременно образуваното съдебно производство подлежи на прекратяване, с понасяне на разноските от ищците, вкл. присъждане на такива в полза на ответника. Това е и санкцията, която същите търпят за неспазване на указаната в чл. 498, ал. 1 от КЗ поредност. В този смисъл Определение № 123/16.02.2023 г., постановено по ч.т.д. № 119/2023 г., I отделение на ВКС.

Във връзка с горното и на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 от ГПК на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение – определени в размер на 100 лв., които следва да се заплатят от всеки един от ищците и частни жалбоподатели.

С оглед на това частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следа да се потвърди, макар и по мотиви, различни от изложените от първата инстанция.

На основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото определение подлежи на обжалване при наличие предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от неговото съобщаване на частните жалбоподатели.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2053/14.12.2023 г., с което се прекратява производството по гр.д. № 1437/2023 г. по описа на РС – Хасково.

ОСЪЖДА Г. С. Ч. с ЕГН: **********, с постоянен адрес ****, да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, ****, представлявано от Д. С. Д., Р. Г. Б., Й. Ц. Ц. и Е.

С. , направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в 4 размер на 100 лв.

ОСЪЖДА Г. Я. Ч. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с.

Книжовник, ул. „В.И.Ленин“ № 51, да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Димитър Стоянов Димитров, Румяна Гешева Бетова, Йоанна Цветанова Цонева и Евгени Светославов Игнатов, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5