Решение № 1019 от 28.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Велико Търново, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110103026 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК Ищецът „АПС Бета България” ЕООД предявява иск за приемане за установено между него и ответника съществуването на вземания за сумата от 400 лева главница по договор за потребителски кредит №***/30.10.2019 г. , сключен със „Стик- Кредит “ АД, договорна лихва от 102,09 лева за периода 30.10.2019 г.- 30.08.2020 г. ; лихва за забава за периода 30.10.2019 г.31.05.2025 г. в размер на 499,75 лева; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Твърди, че съгласно договора за кредит ответникът е получил сумата от 500 лева срещу задължение да я върне на 10 бр. вноски до 30.08.2020 г. при уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36 % , както и ГПР в размер на 42,57 %.

Заявява , че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора. Излага, че на 22.03.2024 г. „ Стик-Кредит“ АД е прехвърлил вземанията си към длъжника на ищеца. Посочва, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него ел.поща, а евентуално сочи, че същият следва да се счита за уведомен за цесията и с получаване на исковата молба и приложенията към нея. Изтъква, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2124/2025 г. на 1

ВТРС е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК. Моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски за исковото и заповедното производство. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище моли съда да уважи иска.

Ответникът М. Ю. В. е депозирала в срок отговор на исковата молба, чрез особения представител адв. Я. от ВТАК, в който заявява, че признава иска.

Моли съда да постанови решение при признание на иска и ответникът да не бъде осъждан за разноски. В съдебно заседание не се явява, не се представлява. С писмено становище на особения представител поддържа отговора.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че е издадена заповед за изпълнение №792/27.06.2025 г. по ч.гр.д.№2124/2025 г. на ВТРС по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Ю. В. в полза на кредитора „АПС Бета България “ ЕООД за сумата 400 лева, представляваща главница; 102,09 лева договорна лихва за периода от 30.10.2019 г.30.08.2020 г.; 499,75 лихва за забава за периода от 30.08.2020 г. – 31.05.2025 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 24.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноски- 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

За вземането за неустойка от 1358,17 лева заявлението е отхвърлено.

Представени са и са приети като доказателства по делото договор за потребителски кредит № ***/30.10.2019 г. сключен между „Стик Кредит“ АДзаемодател и М. Ю. В. - заемател, СЕФ, извлечения от имейли , история на изпратените sms-съобщения към клиента, Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащ отношенията между „Стик Кредит“ АД и потребителите. Съгласно договора заемодателят е отпуснал на заемателя парична сума от 500 лева, платима на 10 месечни погасителни вноски, считано от 30.11.2029 г. , при ГПР от 42,57% и ГЛП от 36% и краен падеж- 1.09.2020 г. В погасителния план към договора са посочени падежни дати и размер на вноските за главница, лихва, неустойка, вноска с неустойка. Приет е договор за продажба и прехвърляне на вземания 2

/цесия/ от 22.03.2024 г. сключен между „Стик Кредит “ АД , наричан Цедент и „АПС Бета България“ ЕООД - Цесионер, с който цедентът продава на цесионера портфолио от свои вземания, основани на договори за кредит, вземанията по които са просрочени и неплатени, ведно с всички произтичащи права, задължения и привилегии, описани в Приложение № 1. Едно от тях е вземането срещу ответника, за което е представена извадка от Приложение №1. Прехвърлено е вземане за 400 лева главница, 102,09 лева договорна лихва , 501,99 лева -неустойка.

По делото е представен имейл от ответницата до особения представител, в който същата заявява, че желае да плати сумата от 648,22 евро , както и платежно нареждане от 26.05.2026 г. за внесена сума от 648,22 евро в полза на „АПС Бета България“ ЕООД от вносител- А. Я. Я., с основание- пълно погасяване на задължение и признаване иск гд№3026/2025 г. на РС Велико Търново.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат той следваше да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо вземане срещу ответника по силата на описания договор за продажба на вземания / цесия/, както и свързаните с това задължения. От приложените по делото писмени доказателства се установи, че между ответника и трето за делото лице- «Стик Кредит» АД е сключен договор за потребителски кредит, подчинен на разпоредбите на ЗПФУР. Легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е 3 получил съгласието му за сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора. Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕУУ. Съгласно ал. 3 на същия текст преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В приложената допълнителна информация по чл.8 от ЗПФУР към Стандартния европейски формуляр е описан начинът и стъпките, които следва потребителя, който желае да кандидатства за ползване на финансова услуга StikCredit на уеб-страницата www. Stikcredit.bg. Предвижда се предоставяне на вярна и пълна информация на посочен от потребителя точен e-mail адрес, като страните се съгласяват, че той индивидуализира потребителя и че изявленията между страните по договора се считат за електронни изявления.

След като потребителят кликне върху изпратения от кредитора линк, той потвърждава своя e-mail адрес и създава личен профил, въвежда парола за достъп и се съгласява, че в отношенията му с кредитора тази парола представлява негов електронен подпис съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ. От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът е използвал платформата, попълнил е необходимата информация от e-mail адреса си , посочил е избраната сума, начинът на плащане- чрез банков превод с посочена банкова сметка , личните си данни по документа за самоличност, включително е приложена снимка на личната карта. Попълнени са данни на лице за контакт с мобилния номер, които използва. От история на изпратените sms съобщения е видно, че кредитът е одобрен и заемната сума е отпусната. От изложеното, както и при липсата на оспорване от страна на ответника съдът приема, че е доказано облигационното правоотношение между ответника и цедента по договора за цесия, като не се оспорва всъщност и качеството на ищеца като нов кредитор, придобил вземането по силата на договора за цесия.

Ответникът, чрез ообения си представител адв.Я. от ВТАК прави признание на иска, но съдът не може да одобри действията на особения представител по реда на чл. 29,ал.5 от ГПК, тъй като признатото право противоречи на закона4 чл.237,ал.3,т.1 от ГПК.

Тъй като се касае за договор за паричен заем, следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на Закон за защита на потребителите, който в Глава Шеста предвижда и служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит № ***/30.10.2019 г. е посочен ГПР от 42,57 % и формално същият не надвишава изискванията, поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но в тях би следвало да се включат и разходите за начислената неустойка и така да се формира общия разход по кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без включване на нотариалните такси. В обективирания в договора погасителен план е предвидено вземането на кредитора за неустойка, платима на части на падежните дати на месечните погасителни вноски и формираща крайната дължима сума по договора. Неустойката е начислена за неизпълнение на чл.6.1 от договора , в който е предвидено задължение за заемателя в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение под формата на неотменяема банкова гаранция или на поръчител, отговарящ 5 на определени условия, посочени в чл. 20 от ОУ. При неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 510,51 лева, начислявана и заплащана разсрочено съгласно вноските по погасителния план. Очевидно е, че банкова гаранция не би могла да се предостави в посочения срок, а условията, поставени към поръчителя в чл. 20 от ОУ са такива, че трудно би се открил средностатистически работещ гражданин в България, отговарящ на тези условия, който да бъде убеден от друг средностатистически потребител на т.нар. „бързи кредити“ да обезпечи неговия заем. Така по естествен път се стига да хипотезата, в която заемателят изначално е поставен да подпише договора при условия, които не може да изпълни, а заемодателят изначално знае това, както знае и какъв е размерът на неустойката, предвидена при неизпълнение на това задължение. Клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на закона и на добрите нрави. Това е така, защото неустойката е уговорена извън присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора. Освен това клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Размерът и е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез поръчител или банкова гаранция, безспорно създава значително неравновесие между търговеца и потребителя. Ако в общият разход по кредита се включи и договорената неустойка, то очевидно ГПР многократно ще надвиши 50% , който е максимално установения размер в чл. 19,ал.4 от ЗПК. Последица от неизпълнението да се посочи действителния размер на ГПР според изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ГПК е недействителност на договора за паричен кредит, при което съгласно чл.23 от ЗПК потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи. По тези съображения ответникът дължи на ищеца само чистата стойност на заемната сума-255,64 евро, от която се претендира по заповедното производство и в исковото производство сумата от 204,52 евро. До този размер иска е основателен , като за сумата от 52,20 евро- договорна възнаградителна лихва и за сумата от 255,52 евро- обезщетение за забава, исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни. Дължимата законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението- 24.06.2025 г. до 26.05.2026 г.- датата 6 на плащането, изчислена с онлайн калкулатор, възлиза на 22,84 евро.