Решение № 190 от 27.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно търговско дело № 20265001000157 по описа за 2026 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срок въззивна жалба от Н. Г. М. - синдик на „Фида“ АД- гр.Брацигово /в несъстоятелност/ против Решение № 152/23.12.2025г. постановено по т.д. № 105/ 2023г. на Окръжен съд Пазарджик, в частта му в която съдът ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск от кредитора “ИТАЛИАН ТРЕНД“ ЕООД с ЕИК 202435512,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив 4004 бул.“Александър Стамболийски“ №1Д, представлявано от управителя В. И. Й. срещу кредитора С. Н. П. с ЕГН ********** с адрес гр.П., ул.“О.П.“ № *** и „ФИДА“ АД /в несъстоятелност/ - гр. Брацигово, ул.“Трети март“ № 77, с ЕИК112077920 за частта от вземането над уважения размер на иска от 114 496, 29 лв., до общия размер от 161 552.47 лева или - за разликата от 47 056, 18 лв. и в частта му, с която във връзка с отхвърлителната част на диспозитива на решението ищецът „Италиан тренд“ ООД е осъден за разноски, като с е счита, че в тези си части решението е неправилно. Моли се да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционния акт в обжалваните му части, като неправилен, незаконосъобразен и необоснован, като се постановите решение по 1 съществото на спора, с което да се уважи предявения отрицателен установителен иск до пълния му предявен размер от 161 552, 47 лв. като се признае за установено несъществуването и на вземанията на ответника С. Н.

П. в размер на 47 056, 18 лв., приети по реда на чл.692, ал.4 ТЗ в списъка на приетите вземания на кредиторите на ФИДА АД /н/ с определение № 881 от 11.12.2018г. постановено по т.д. № 201/ 2017г. по описа на Окръжен съд Пазарджик /обявено в ТР на 11.12.2018г. с номер на вписване ***************/. Моли се освен това настоящият съд да се разпореди несъществуващите вземания да бъдат изключени от одобрения списък на приетите от синдика вземания. Моли се да се присъдят и разноски.

В жалбата се твърди, че основанието, на което са издадени както заповедите за изпълнение на парично задължение, така и изпълнителните листове по посочените три броя заповедни производства, образувани от С. Н.

П., също е нищожно на основание чл. 26 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. с чл.38, ал.1, предл.1 ЗЗД. Липсата на овластяване от Съвета на директорите на „Фида” АД на изпълнителния директор Н. П. да сключва и задължава дружеството по процесните сделки за предоставяне на временни финансови помощи, като задължава същото към своята майка и главен счетоводител на дружеството, също се счита за факт, който опорочава основанието за издаване на заповедите за изпълнение и изпълнителните листове и сочи на нищожност на основанието за издаването им. Видно от събраните по делото доказателства липсва упълномощаване от страна на „Фида” АД /съветът на директорите, респ. общото събрание на акционерите/ към Н. П. като изпълнителен директор на дружеството да договаря със свързани лица.

От друга страна, липсата при всички посочени заповедни производства, включително на трите такива, подадени от С. П., на проведена процедура по чл.29, ал.4 ГПК за назначаване на особен представител на „Фида” АД в същите /с оглед обстоятелството, че от едната и другата страна на процеса стоят едни и същи лица, или родствено свързани с тях лица/, опорочава изначално основанието за издаването на издадените по тези производства заповеди за изпълнение на парично задължение и изпълнителните листове и сочи на нищожност на основанието за издаването им - чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. с чл.29, ал.4 ГПК, вр. с чл.237 ТЗ. Сам по себе си този факт се счита, че съставлява и изрично отменително основание по аргумент на чл.303, ал.1, т.5 ГПК за издадените заповеди за изпълнение и изпълнителни листове по 2 посочените дела. В противоречие с нормата на чл.29, ал.4 ГПК, която норма императивно изисква при противоречие в интересите между представляван и представител съдът да назначава особен представител, по всички заповедни производства такъв не е назначен за „Фида” АД. Не е приложена и нормата на чл.237 ТЗ с оглед защитата интересите на дружеството от останалите двама членове на Съвета на директорите извън заявителя по заповедните производства П.. Инициативата за назначаване на особен представител следва да изхожда от иницииралите производството лица, на които е известно наличието на противоречие между техните интереси и тези на дружеството но това не е направено.

По делото е са постъпили отговори на въззивната жалба.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Констатира се, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на “ИТАЛИАН ТРЕНД“ ЕООД с ЕИК 202435512,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив 4004 бул.“Александър Стамболийски“ №1Д срещу С. Н. П. с ЕГН ********** с адрес гр.П. ул.“О.П.“ № ***, по реда на чл.694 ал.3 т.2 от ТЗ, с която в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на

„ФИДА“

АД-гр.Брацигово, ищецът оспорва съществуването на вземания на ответницата в общ размер на 161 552.47 лева, приети по реда на чл.694 ал.4 от ТЗ и в включени в списъка на приети вземания с определение на съда по несъстоятелността № 881811.12.2018 г. по т.д.201/17г. по описа на окръжен съд Пазарджик. Постановеното при първото разглеждане на делото решение е обезсилено от Пловдивския апелативен съд поради неучастие в процеса на дружеството- длъжник „ФИДА“ АД /в несъстоятелност/ - гр.Брацигово, което е определено като задължително, с оглед предмета на спора. При новото разглеждане на делото длъжникът е конституиран като ответник по иска, както и синдика.

Констатира се, че първоначално при производството по чл.692 от ТЗ съдът по несъстоятелността е приел за основателно възражението на С. П. и същата е включена в списъците с приети вземания с посочената сума от 161 552, 47 лв. Основанието на което е счетено, че лицето е кредитор на несъстоятелния длъжник са 10 броя заповеди за изпълнение.

С оглед на обстоятелството, че по отношентие на седем броя заповеди за 3 изпълнение и сумата от 114 496, 29 лв. с кредитор Н. П., който е цедирал вземанията си на С. П., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила преценката, която следва да бъде извършена от настоящия съд се отнася до обстоятелството дали са налице визираните недостатъци на първоистанционния акт посочени във въззивната жалба по отношение на сумата от 47 165,93 лв., представляващо предоставена лично от С. П. финансова помощ в полза на несъстоятелното дружество.

Окръжен съд Пазарджик установява в решението, че при служебна справка в книжата от производството по несъстоятелност става ясно, че предявеното вземане е сбор от възникнали по различно време вземания, във връзка с „предоставени парични средства“ или както се поддържа в настоящия исков процес - финансова помощ, предоставена на дружеството. За всички тези вземания са издадени три броя съответни заповеди за изпълнение на осн. чл.410 ГПК по инициатива на кредитора П..

По делото, така или иначе е установено, че сумата от от 47 165,93 лв. е предоставена лично от С. П. финансова помощ в полза на дружеството, като от изслушаната пред първа инстанция експертиза е установено, че на сочените в молбата за предявяване на вземанията дати тя действително е внесла по банковата сметка на дружеството всички претендирани в производството по несъстоятелност суми в общ размер на 63 185,93 лв. Проверката на вещото лице е установила, че след съответното осчетоводени по сметка 499 „Други кредитори“, като задължения по получена временна финансова помощ в крайното салдо към 31.12.2017 г. фигурира сумата от 47 056,18 лв. Не се спори по делото, че относно тези процеси суми са образувани три броя заповедни производство по реда на чл.410 от ГПК, като са издадени заповеди за изпълнение. От съдържанието на представените документи пред първата инстанция се установява, че процесните заповеди са влезли в сила, като не са приети направените възражения от страна на ФИДА АД, чрез двама от директорите, а не от представляващия дружеството Н. П..

От ССЕ се установява също, че сумите са преведени от П. по сметката на дружеството и са осчетоводени като финансова помощ. По този повод следва да се отбележи, че временната финансова помощ, която е оказана от П. на несъстоятелния длъжник очевидно актуализира правната фигура на заемното правоотношение. Ясно е от изложената по делото фактическа обстановка, че 4 при липсата на установени други уговорки между страните П. е кредитирала длъжника за покриване на някакви задължения. Несъмнено е доказано в процеса, че на практика паричните средства са преминали в патримониума на несъстоятелния длъжник, като поради това и следва да се приеме, че е възникнало задължение на получилия парите да ги върне. При липсата на нарочна облигация и уговорен падеж това следва да се осъществи при покана, но това не е толкова важно с оглед сърцевината на правния спор. Падежът на задължението би имал значение при наличието на вземане за мораторно обезщетение каквото не се установява да е предмет на предявените и приети вземания от С. П.. Следва да се посочи, че съдът възприема именно наличието на заемно правоотношение по повод установеното от вещото лице по назначената ССЕ, че в счетоводството на длъжника конкретните суми дължими към С. П. са осчетоводени по счетоводна сметка «други кредитори», аналитична партида С. П., като задължения по получена временна финансова помощ. Именно осчетоводяването на сумите при длъжника следва да бъде възприето, като доказателство за настъпилата стопанска операция и обстоятелството, че се касае за правоотношение по договор за заем, а не е налице например института на неоснователното обогатяване. Този извод се прави въз основа на константната съдебна практика, която придава на осчетоводяването на първичните счетоводни документи в счетоводството на длъжника качеството на правно релевантен факт, който установява обективиране в правния мир на твърдяното от кредитора правоотношение.

Следва да се посочи, че съдът намира оплакването по въззивната жалба , че основанието, на което са издадени както заповедите за изпълнение на парично задължение, така и изпълнителните листове по посочените три броя заповедни производства, образувани от С. Н. П. е нищожно на основание чл.

26 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. с чл.38, ал.1, предл.1 ЗЗД за неоснователно. Очевидно в случая не може да се говори изобщо за наличие на нищожност касаеща противоречие на закона, и в частност на чл. 38 от ЗЗД. Ясно е, че в случая не е налице договаряне на представителя от името на представлявания сам със себе си, нито с друго лице, което същият представлява. Обстоятелството, че С. П. е майка на представляващия несъстятелния длъжник не мотивира извод, че в случая е приложима посочената новела.

Също така липсата на овластяване от Съвета на директорите на „Фида” АД на изпълнителния директор Н. П. да сключва процесните сделки за 5 предоставяне на временна финансова помощ, като задължава същото към своята майка и главен счетоводител на дружеството не е факт с правно значение обосноваващ недействителност на възникналите правоотношения.

Това не е факт, който опорочава основанието за издаване на заповедите за изпълнение и изпълнителните листове и не е повод да се счете, че е налице нищожност на основанието за издаването им. Нито устава на дружеството, нито закона изискват такова овластяване от страна на Съвета на директорите.

На следващо място съдът намира за актуално относно процесния случай и посоченото в мотивите на ТР № 3/2013 по описа на ВКС, че следва да се имат предвид особеностите на органното представителство на юридическите лица.

Органите на ЮЛ са средство, чрез което волята на ЮЛ се формира и изразява по отношение на трети лица. Органите на ЮЛ съвпадат със самото ЮЛ.