Решение № 1906 от 23.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1906 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330119527 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от З. А. З., ЕГН **********, с адрес в *******************************, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ******* от 24.01.2023 г., е нищожна.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на които ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 2 000 лв., при ГЛП 40,05% и годишен процент на разходите – 48,40%. Сочи се, че съгласно чл. 6 от Договора същият следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.

33 от ОУ към договора. Навеждат се твърдения, че съгласно чл. 6 от Договора в случай на непредставяне на соченото обезпечение или ако не отговаря на изискванията на ОУ, потребителят дължи неустойка в размер на 2 671,38 лв., която се престира разсрочено заедно с погасителната вноска.

Сочи се, че неустойката е загубила присъщата на неустойка обезщетителна функция, чрез нея не се обезщетяват вреди и тя не зависи от вредите от неизпълнението на договореното задължение, както и е близо от 150 % от заетата сума.

Сочи се, че неустойката се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се стига до скрито оскъпяване на кредита създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, като се твърди да представлява добавка към възнаградителната лихва. Изложено е, че неустойката противоречи на добрите нрави и на принципа на добросъвестността.

1

Ищецът излага, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция, понеже обезпечението следва да се получи преди сключване на договора, за да се гарантира срещу евентуално неизпълнение на договора.

Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска като недопустим. Ответникът не оспорва сключването на процесния договор.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с прогласяване на нищожност на клауза от договор.

В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за кредит и основанията за нищожност на клаузата.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора на исковата молба.

Отделено е като безспорно между страните сключването между страните на Договор за потребителски кредит № ******* от 24.01.2023 г.

По фактите:

Между страните е сключен договор за потребителски кредит, което обстоятелство не се оспорва от ответника, въз основа на който ответникът се е задължил да предаде на ищеца заем в размер на 2 000 лв., която ищецът се е задължил да върне на погасителни вноски. В договора е посочен фиксиран лихвен процент по заема – 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) – 48,40%. Посочената обща сума за плащане по договора е 2 548,62 лв. Освен това в чл. 6.2. от договора е договорена и неустойка в размер на 2 671,38 лв. при неизпълнение на задължение на заемополучателя да осигури в тридневен срок от усвояването на заемната сума обезпечението, посочено в чл. 6.1. от договора – банкова гаранция или поръчител при определени условия.

Неустойката е предвидена да се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по договора и с която дължимата по договора сума нараства в размер на 5 220 лв.

По правото:

От представените по делото доказателства се установява наличието на договорни правоотношения между страните, клауза за неустойка в потребителския договор и наличието на нейните предпоставки за дължимост и начисляване.

Размерът на неустойката (повече от главницата по кредита и почти пет пъти повече от възнаградителната лихва), краткият срок за изпълнение на задължението (тридневен) и характерът на самото неизпълнение, за което се предвижда неустойката – непредоставяне на обезпечение, определят уговорената неустойка като накърняваща добрите нрави. Клаузата предвижда плащане на парична сума, която не съответства на очакваните вреди. Възможно е длъжникът да изпълни паричните си задължения по 2 връщане на заетата сума и възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по заема, но въпреки това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора, същият би се обогатил със сумата за неустойка. Следователно, при непредставяне на обезпечение и последвало изпълнение по договора, за кредитора по договора не биха настъпили никакви вреди. При неизпълнение на договора вредите за кредитора биха се изразили само в дължимите и неплатени суми, а не в обстоятелството, че е лишен да ги търси от имуществената сфера и на поръчителя или на гарантиращата банка.

Липсата на обезпечение е свързано единственото с по-големия риск, който кредиторът поема при отпускане на заема. Но дължимостта на парична сума от длъжника за носене на кредитния риск от кредитора не може да се квалифицира като обезщетение за вреди, каквато е присъщата функция на неустойката. Такова задължение има характер на възнаграждение за поетия риск. Ето защо предвиждането на неустойката при тези условия и за неизпълнение на посоченото задължение няма обезщетителна функция, а възнаградителна.

Не е налице и обезпечителна функция на неустойката. Начинът на уговарянето й – с множество изисквания към поръчителя и с краткия срок за предоставяне, предварително правят трудно изпълнимо предоставянето на това обезпечение, вместо да обезпечават изпълнение на задължението.

Поради изложеното съдът счита, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции да обезпечава изпълнението и да обезщетява при неизпълнение и действително съставлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на необезпечен кредит, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Преценката дали да отпусне кредита без обезпечение, следва да е на кредитора, а възможността да се предостави такова по време да договора следва да се отразява в размера на възнаградителната лихва, тъй като кредиторът може да поиска по-високо възнаграждение, когато рискува повече и обратно.

Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по чл. 19, ал. 4 от ГПК, се считат за нищожни. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Следователно чл. 6.2. от договора е нищожен.

В гореизложения смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив: Определение № 2942 от 13.12.2023 г. по ВЧГД № 3132/2023 г.;

Определение № 2732 от 22.11.2023 г. по ВЧГД № 2887/2023 г.; Определение № 2227 от 27.09.2023 г. по ВЧГД № 2235/2023 г.; Определение № 1721 от 12.07.2023 г. по ВЧГД № 1726/2023 г.; Определение № 1708 от 11.07.2023 г. по ВЧГД № 1818/2023 г.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 106,86 лв.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като негов материално-затруднено лице в размер на 516 лв. с ДДС. Ответникът е отправил възражение за прекомерност на адвокатския 3 хонорар на процесуалния представител на ищеца, като е посочено, че съдът не е обвързан от минималните размери на Наредбата съгласно Решение на СЕС по дело С-438/22 г. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и ВКС (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в редакцията към датата на сключване на договора за безплатна правна помощ, минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 567,14 лв. без ДДС или 680,57 лв. с ДДС. Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, немалкия материален интерес на иска, подаването на писмени молби, ненеобходимостта от провеждане на доказателствени искания за доказване предмета на иска от ищеца предвид разпределената доказателствена тежест и приетото за безспорно, както и пасивното процесуално поведение на адвоката на ищеца, изразяващо се в неявяване на единственото проведено открито съдебно заседание, в това число и преценката на делото като такова с ниска правна и фактическа сложност и константната съдебна практика по предмета на делото, счита, че следва да определи 300 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца. Съдът намира, че ДДС следва да бъде включено във възнаграждението при определянето му в случаите на безплатна правна помощ, понеже същото представлява правна услуга и едноличното адвокатско дружество е регистрирано по ДДС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, по предявения от З. А. З., ЕГН **********, с адрес в *******************************, иск с правно основание чл.

26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, че е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, уговорката в чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № ******* от 24.01.2023 г., сключен между страните по делото, с която уговорка се предвижда неустойка в размер на 2 671,38 лв., дължима от кредитополучателя при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на условията на договора.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на З. А. З., ЕГН **********, сумата в размер на 106,86 лв. – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, с БУЛСТАТ № *********, с адрес на адвокатската кантора: ****************, сумата в размер на 300 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5