Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1977 от 05.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 3348/2023
Вид
Определение № 1977
Подписан
05.07.2023
В сила
04.07.2023
Състав
Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1977 гр. София, 04.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20231100603348 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.341,ал.1 от НПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от адвокат М.С.-Ц., като повереник на П. Н. Т. против РАЗПОРЕЖДАНЕ, постановено от Софийски районен съд на 18.04.2023 година, с което е върната въззивната й жалба срещу протоколно Определение от 16.02.2023 година, постановено по НЧХД № 4242/2021 година, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателката оспорва приетото от първостепенният съд становище, че е просрочила депозирането на частната си жалба срещу прекратителното определение, като счита, че за нея, респ. за нейната доверителка срокът по чл.341,ал.1 от НПК тече от датата на уведомяването, доколкото нито повереникът, нито тъжителката са присъстнали в откритото съдебно заседание на 16.02.2023 година.

Въззивният съд, съобразявайки материалите по делото, становището на жалбоподателката и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната частна жалба е процесуално-допустима.

Разгледана „по същество“, съдът я намира за неоснователна.

Съображенията са следните:

Хронологично изброени, фактите, имащи значение за това производство са следните:

Основното производство е образувано въз основа на депозирана пред Софийски районен съд частна тъжба от П. Н. Т., чрез повереник адвокат М.С. срещу И.И.М. за престъпления по чл.130,ал.1 НК и чл.144,ал.1 НК.

По делото са проведени няколко съдебни заседания като в открито съдебно заседание на 16.02.2023 година не се е явила нито тъжителката, нито нейната повереница.

1

С протоколно определение от същата дата, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото.

На 28.02.2023 година, повереникът, адвокат С.Ц. е депозирала молба до първоинстанционния съд, в която е отразила, че не е могла да се яви в откритото съдебно заседание на 16.02.23 година по уважителна причина и е помолила делото да не бъде прекратявано. Върху тази молба, докладчикът с резолюция от 01.03.2023 година, съобщение за която е връчено на поверика на 14.03.2023 година е посочил, че с протоколно определение от 16.02.2023 година, наказателното производство по делото вече е прекратено, като има възможност да го обжалва в законоустановения срок.

Частна жалба, адвокат М.С.-Ц. е депозирала на 21.03.2023 година, с която частна жалба е атакувала именно протоколното определение от 16.02.2023 година.

Съдът, с Разпореждане от 27.03.2023 година е дал указание на поверикът, че следва да представи доказателства за подаване на въззивната частна жалба в срока по чл.319,ал.1 от НПК.

Адвокатът не е представила такива доказателства, което е и станало причина за връщане на частната й жалба с Разпореждането от 18.04.2023 година, което е подложено на проверка в това производство.

Нито в частната жалба срещу прекратителното определение, нито в последствие, тъжителката или нейната процесуална представителка не са направили искане за възобновяване на пропуснат срок.

На основание изложеното от фактическа страна, въззивният съд изгражда следните правни изводи:

За провеждането на съдебното заседание на 16.02.2023 година частният тъжител е бил редовно призован и не се е явил.

В същото съдебно заседание не се е явил и неговият повереник, адвокат М.С.-Ц..

Доколкото наказателното производство е прекратено от фазата на съдебното следствие, то правното основание за прекратяването му е разпоредбата на чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.4 т.5 НПК , която именно разпоредба е приложил и първостепенният съд.

Разпоредбата на чл.289,ал.4 НПК пък посочва и начина за атакуване на определение по чл.289, ал.1 вр. чл.24, ал.4 т.5 НПК – реда на глава двадесет и първа, т.е. в петнадесет дневен срок пред въззивния съд, който съд следва да проведе производство в открито съдебно заседание.

Срокът за обжалване на постановеното в открито съдебно заседание принципно започва да тече от деня на постановяването му и съдът не дължи уведомяване на неявилите се страни за него, доколкото същите са били надлежно известени за датата и часа на съдебното заседание.

В конкретният случай, срокът е изтекъл на 06.03.2023 година. До тази дата, в деловодството на Софийски районен съд въззивна частна жалба не е депозирана. „

2

Такава е депозирана едва на 21.03.23 година, т.е. доста след изтичане на срока.

Видно от постъпилата на 28.02.23 година молба от повереника на частната тъжителка, към тази дата адвокат С.Ц. е била във фактическа възможност да депозира въззивна частна жалба, а с резолюцията си от 01.03.23 година, съдът е направил една своеобразна „подсказка“, че петнадесет дневният срок за обжалване на прекратителното определение тече и съответно, че все още не е бил изтекъл.

Въззивният съд не споделя становището на повереницата, че в случая за нея и нейната доверителка е била приложима разпоредбата на чл.342 НПК, тъй като тази разпоредба /част от глава двадесет и втора/, касае други хипотези на обжалване на определения, не и прекратявания на производство поради неявяване на частен тъжител и неговия повереник. Законодателят, с текста на чл.289,ал.4 НПК е предвидил изричен ред на обжалване в подобна хипотеза – този на глава двадесет и първа, което ще рече петнадесет дневен срок, започващ да тече от датата на постановяване на определението в откритото съдебно заседание.

За прецизност, следва да се посочи още веднъж, че във въззивната частна жалба, срещу определението за прекратяване не е направено искане за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване, поради което и първоинстанционният съд е бил изправен пред единствената възможност да върне жалбата на подателката й.

В този смисъл, въззивният съд намира възраженията във въззивната частна жалба срещу Разпореждането, с което е върната въззивната частна жалба срещу определение за прекратяване за неоснователни.

Атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ, постановено от Софийски районен съд на 18.04.2023 година, с което е върната въззивна частна жалба, депозирана от адвокат М.С.-Ц., като повереник на П. Н. Т. срещу протоколно Определение от 16.02.2023 година, постановено по НЧХД № 4242/2021 година, с което е прекратено производството по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3