Решение № 8091 от 03.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8091 гр. София, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело №

20261110102469 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 439 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

В своя Искова молба с вх. № 28015/29.01.2026 г. ищецът Г. Д. К., чрез адв. М. П., предявява срещу „ТС“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи 1/2 от сумите по изпълнителен лист от 26.09.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 18147/2012 г. на СРС, 90 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20148580400052 по описа на ЧСИ У. Д.. Ищецът сочи, че изпълнението е за 1/2 от сумите 3213,74 лв. главница за доставена топлинна енергия, ведно със законна лихва от 23.08.2012 г. до окончателното изплащане, 590,09 лв. мораторна лихва и 330,19 лв. разноски, като в настоящия процес претендира да се установи недължимост на 1606,87 лв. - главница, 295,05 лв. - мораторна лихва и 165,10 лв. - разноски. Твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като изпълнителното дело е образувано на 27.01.2014 г., по него са налагани запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение през 2015, 2016 и 2017 г., а последната молба на взискателя за предприемане на принудителни действия е от 28.02.2019 г., след която не са извършвани действия, поради което от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изтекла на 28.02.2024 г.

Ищецът поддържа, че вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, също се погасяват с петгодишна давност, позовава се на практика на ВКС и излага, че правният му интерес произтича от съществуващото изпълнително дело. Иска да бъде признато, че не дължи посочените суми като погасени по давност, да бъде изискано и приложено изпълнителното дело и да му бъдат присъдени разноските.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ТС“ ЕАД, чрез старши юрисконсулт МК, оспорва иска по същество като неоснователен, макар да го намира за допустим с оглед качеството на ищеца на длъжник по изпълнителното дело. Ответникът не спори, че в негова полза е издаден изпълнителен лист от 26.09.2013 г. по гр. д. № 18147/2012 г. на СРС и че въз основа на него е образувано изпълнително дело № 20148580400052, но твърди, че давността е била многократно прекъсвана както с молбата за образуване на изпълнителното дело от 27.10.2014 г., така и с последващите молби за предприемане на изпълнителни действия от 23.02.2017 г. и 28.02.2019 г., в които са посочени конкретни изпълнителни способи, както и с извършваните по делото изпълнителни действия. Поддържа още, че в периода 2020–2022 г.

1 длъжникът е извършвал доброволни плащания, които също прекъсват давността и представляват отказ от изтекла давност по смисъла на чл. 113 ЗЗД. Ответникът се позовава на Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на практика на ВКС относно приложимостта на петгодишната давност при влязла в сила заповед за изпълнение, като поддържа, че дори при евентуална перемпция вече настъпилият материалноправен ефект на прекъсването не се заличава и че активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, независимо дали поисканото действие е извършено от съдебния изпълнител. Излага се и довод, че за периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давността е спирала да тече по силата на закона.

Поради това ответникът моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца и иска да бъде изискано изпълнителното дело, за да се установят всички предприети действия и постъпили суми.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е прието като писмено доказателство изпълнително дело № 20148580400052 по описа на ЧСИ с рег. № 858 от чието съдържание се установява, че на 26.09.2013 г. е издаден изпълнителният лист срещу Г. Д. К. и Р Д.а К.а.

С молба на взискателя „ТС“ ЕАД от 27.01.2014 г., входирана при ЧСИ с вх. № 1497/27.01.2014 г. е образувано изпълнителното дело и са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. На 29.01.2014 г. са извършени справки от НБД „Население“. На 17.02.2014 г. са изпратени уведомления по ДОПК до НАП с изх. № 4232/17.02.2014 г. за Г. К. и изх. № 4242/17.02.2014 г. за Р К.а, както и запорни съобщения до банки с изходящи номера, включително изх. № 4233, 4234, 4235, 4236, 4237, 4238, 4239, 4240, 4243, 4244, 4246, 4247, 4248 и 4249 от 17.02.2014 г., а до „Орвита Сълюшънс“ ЕООД е изпратено запорно съобщение върху трудово възнаграждение на Р К.а с изх. № 4250/17.02.2014 г. През февруари–март 2014 г. са постъпили отговори от банки и НАП, включително удостоверение на НАП за Р К.а с изх. № 220371401073804/26.02.2014 г. и удостоверение на НАП за Г. К. с изх. № 220371401088458/19.03.2014 г.

На 13.03.2014 г. Р К.а подава молба, че е безработна и желае да плаща по 50 лв. месечно.

На 23.06.2014 г. е изпратено съобщение за присъединяване на НАП като взискател с изх. № 19223/23.06.2014 г. На 10.12.2014 г. Р К.а подава нова молба с вх. № 32799/10.12.2014 г., към която е приложена вносна бележка за 100 лв., внесени от Г. К., след което по делото са отчетени месечни плащания, отразени в справката на ЧСИ, а именно 100 лв. на 10.12.2014 г., по 30 лв. на 01.04.2015 г., 04.05.2015 г., 02.06.2015 г., 07.07.2015 г., 11.08.2015 г., 14.09.2015 г., 17.10.2015 г., 17.11.2015 г., 18.12.2015 г., 20.01.2016 г. и 22.04.2016 г., като за част от тях са издавани сметки на ЧСИ, включително сметка № 000045019/15.05.2015 г., № 000046313/12.06.2015 г., № 000048327/28.07.2015 г., № 000049645/01.09.2015 г., № 000050739/24.09.2015 г., № 000052691/29.10.2015 г., № 000054581/08.12.2015 г., № 000055826/13.01.2016 г., № 000056943/09.02.2016 г. и № 000060832/26.04.2016 г.

На 30.06.2016 г. ОББ уведомява ЧСИ за предстоящо служебно закриване на банкова сметка на Г. К.. На 23.02.2017 г. взискателят подава молба за предприемане на изпълнителни действия с вх. № 24492/23.02.2017 г., с искане за запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение или пенсия. На 26.06.2017 г. Г. К. подава молба с вх. № 47233/26.06.2017 г., свързана със запори и плащане. На 29.06.2017 г. са извършени справки за трудови договори, изпратено е съобщение за вдигане на запор до ОББ с изх. № 47950/29.06.2017 г., изпратено е запорно съобщение до „Дриймс Транс“ ЕООД с изх. № 47991/29.06.2017 г., както и съобщение до Г. К. за наложения запор с изх. № 47992/29.06.2017 г. На 13.07.2017 г. е направена справка-уведомление от НАП с изх. № 22388173350342/13.07.2017 г. На 28.02.2019 г. взискателят подава нова молба за изпълнителни действия с вх. № 6320/28.02.2019 г.

Н а 13.11.2020 г. Г. К. подава до ЧСИ искане за разсрочено плащане с вх. № 25878/13.11.2020 г., в което декларира възможност да плаща до/по 30 лв. месечно. В 2 справката на ЧСИ са отчетени плащания по „задължено лице“ Г. К. от 10 лв. на 17.12.2020 г., 10 лв. на 11.01.2021 г., 10 лв. на 10.04.2021 г., 30 лв. на 11.05.2021 г., 10 лв. на 26.06.2021 г., 10 лв. на 04.09.2021 г., 10 лв. на 13.10.2021 г., 15 лв. на 27.01.2022 г. и 10 лв. на 28.02.2022 г., както и плащания по „задължено лице“ Р К.а от 10 лв. на 13.02.2021 г., 10 лв. на 12.03.2021 г. и 10 лв. на 04.08.2021 г. Във връзка с тези постъпления са издадени сметки от ЧСИ, включително сметка № 0000125466/12.04.2021 г. на Р К.а, сметка № 0000128064/17.06.2021 г. на Г. К., сметка № 0000133455/27.10.2021 г. на Г. К., сметка № 0000138346/22.02.2022 г. на Г.

К. и сметка № 0000139234/18.03.2022 г. на Г. К.. На 13.03.2026 г. ЧСИ постановява прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 52/2014 г. на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От правна страна съдът установява следното:

Искът е предявен от длъжник по изпълнителното дело срещу взискателя и се основава на твърдяно погасяване по давност, настъпило след издаването на изпълнителния лист.

Следователно искът е допустим като отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

Допустимо е да се предяви отрицателен установителен иск за част от солидарно вземане, съдържащо се в изпълнителен лист – Определение № 1898/04.07.2024 г. по ч. т. дело № 1213/2024 г. по описа на ВКС, I т.о.

Фактът, че изпълнителното дело е прекратено с постановление от 13.03.2026 г., не отнема правния интерес от иска, тъй като спорът между страните е дали вземането, установено с изпълнителния лист, е погасено по давност и дали ответникът запазва възможността да се ползва от изпълнителния титул.

Вземанията са установени с изпълнителен лист, издаден въз основа на заповедно производство. За установеното вземане е приложима петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнала да тече от стабилизиране на заповедта.

По делото не се спори, че последното поискано изпълнително действие на взискателя е о т 28.02.2019 г. Съдът приема, че тази молба е годна да прекъсне давността, тъй като съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи — запор върху банкови сметки и запор върху трудово възнаграждение или пенсия.

Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемане на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като ВКС изрично посочва налагането на запор, възбрана, опис, продан и постъпването на суми като релевантни действия. В същото решение е прието, че ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

От събраните и неоспорени доказателства по делото се установява, че на 13.11.2020 г. Г.

Д. К. е подал до ЧСИ У. Д. искане с вх. № 25878/13.11.2020 г., в което изразява готовността си да изпълнява задължението си чрез месечни разсрочени плащания. Когато длъжник по конкретно изпълнително дело заяви пред съдебния изпълнител, че желае да плаща разсрочено по това дело и декларира месечна платежна възможност, това поведение изразява съзнание за съществуване на непогасен дълг.

Според Тълкувателно решение № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, поведението на длъжника трябва ясно и недвусмислено да манифестира съзнание за съществуване на конкретен дълг, а изявлението или действието следва да е адресирано до кредитора или негов представител по начин, по който нормално може да достигне до знанието на кредитора. Не е необходимо да се установява кога кредиторът фактически е узнал за признанието.

В случая заявлението е подадено в рамките на висящо изпълнително дело, образувано по молба на кредитора, пред съдебния изпълнител, чрез когото кредиторът осъществява правото си на принудително събиране на вземането си. Заявлението е заведено по самото изпълнително дело и е част от книжата по него. При тези обстоятелства е налице поведение, което по естеството си е годно да достигне до знанието на взискателя и да създаде у него 3 увереност, че длъжникът не оспорва съществуването на задължението.

Следователно заявлението от 13.11.2020 г. представлява признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД и прекъсва давността.

Самото заявление от 13.11.2020 г. поставя начало на нов петгодишен давностен срок, който би изтекъл на 13.11.2025 г. Исковата молба е подадена на 29.01.2026 г., тоест след тази дата. Поради това решаващо значение имат последващите плащания през 2021–2022 г.

Съдът приема, че от съвкупната преценка на заявлението от 13.11.2020 г., справката на ЧСИ за постъпили суми, сметките на ЧСИ и справката за преведени суми се установява, че след заявлението са извършвани именно разсрочени плащания в изпълнение на декларирания от Г. К. начин на погасяване.

Първото плащане след заявлението е на 17.12.2020 г. — 10 лв. по „задължено лице“ Г. К..

Следват 10 лв. на 11.01.2021 г., 10 лв. на 10.04.2021 г., 30 лв. на 11.05.2021 г., 10 лв. на 26.06.2021 г., 10 лв. на 04.09.2021 г., 10 лв. на 13.10.2021 г., 15 лв. на 27.01.2022 г. и 10 лв. на 28.02.2022 г. Всички тези плащания са отчетени в справката на ЧСИ като отнесени към Г. Д.