Определение № 125 от 24.06.2020, Районен съд - Гълъбово

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е

24.06.2020 г.

Гълъбовски районен съд,

Гражданско отделение, първи състав, в закрито заседание на 24.06.2020 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева като разгледа гр.д. № 574 по описа на РС Гълъбово за 2019 г. намери следното:

Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.

На основание протоколно определение от 15.06.2020г. и въз основа на подадените до момента книжа от страните и изразени становища и доказателствени искания, съдът състави следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД:

В исковата молба се твърди, че ищецът Р.Г.С. е бил в трудово правоотношение на основание писмен трудов договор с клон „Р.Т.*“, ЕИК 833017552019, при „Мини Марица – Изток“ ЕАД, ЕИК *********.

Върху трудовото възнаграждение на служителя били наложени запори от органи по принудително изпълнение.

Считано от 20.08.2019 г. служителят се пенсионирал с повече от 10 /десет/ години трудов стаж в ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, на служителя следвало да бъдат изплатени 6/ шест/ месечни трудови възнаграждения, а предвид Колективния трудов договор възнагражденията следвало да бъдат 10 /десет/.

Ведно с последното трудово възнаграждение на Р.С. следвало да бъдат изплатени:

1. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - 33 811.95 лв.;

2. обезщетение за неспазено предизвестие - 2 254.13 лв.;

3. начисления за безплатна храна - 24.00 лв.;

4. помощи за отопление - 834.16 лв.

С Покана за плащане, изпратена по поща на 10.10.2019 г. до Управителя на клон „Р.Т.*“, ЕИК 833017552019, при „Мини Марица – Изток“ ЕАД, ЕИК ********* с копие до Изпълнителния директор и Председател на съвета на директорите на „Мини Марица – Изток“ ЕАД, ищецът поканил работодателя да му изплати в пълен размер дължимите на служителя обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, обезщетение за неспазено предизвестие, начисленията за безплатна храна и помощите за отопление, понеже видно от текста на Запорното съобщение върху трудовото възнаграждение на длъжника – Р.С. – разпоредителното действие на органа по изпълнение не се простирало върху обезщетения и други суми, които са различни от получаваната от последния заплата и други възнаграждения за труд.

Видно от постъпилите парични средства по банковата сметка на ищеца и предоставения му фиш от работодателя, счита че извършените удръжки от обезщетенията при пенсиониране и неспазено предизвестие, ведно с начисленията за безплатна храна и помощите за отопление за неправилни и незаконосъобразни, воден от следните мотиви:

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, не било възнаграждение за труд, за да бъде обхванато от съдебен – изпълнител. То възниквало в момента на прекратяване на трудовия договор, т.е. след прекратяване на трудовото правоотношение.

Предвид извършените удръжки и върху начисленията за безплатна храна и помощите за отопление, следвало да се има предвид, че същите не били доход по смисъла на закона /гр.дело №718/2010 г. по описа на IV с-в, ГО, ВКС/.

Предвид гореизложеното, намира за неморално, и респ. недопустимо, да бъде налаган запор върху обезщетения и други парични средства, които не били доход - освен в предвидените в закона случаи.

За да бъде изпълнен запор върху обезщетение, то за целта следва в съобщението за налагане на запор върху вземания на длъжника да бъде посочен произходът на паричните средства срещу които е насочено изпълнението, т.е. в съобщението за наложен запор следвало изрично да е посочен произходът на паричните средства и дали срещу същите е законосъобразно да бъде насочено принудителното изпълнение.

Видно от текста на получените съобщения за налагане на запор върху трудово възнаграждение на Р.Г.С., в нито едно от тях разпореждането на орган по принудителното изпълнение не се разпростирало върху парични средства различни от трудово възнаграждение или всяко друго възнаграждение, получавано за труд.

Искането е да се уважат предявените искове срещу клон

„Рудник Трояново - 3, ЕИК 833017552019, при „Мини Марица – Изток“ ЕАД, ЕИК *********, като се осъди ответника да заплати на Р.Г.С., ЕГН **********, следните парични средства, както следва:

1. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – 33 811.95 лв.;

2. обезщетение за неспазено предизвестие – 2254.13 лв.;

3. начисления за безплатна храна – 24.00 лв.; и 4. помощи за отопление – 834.16 лв., или общо 37 399.82 лв. /тридесет и седем хиляди триста деветдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, ведно със законната лихва върху всяка една от посочените по-горе суми от предявяването на исковата молба – 12.11.2019 г. до окончателното им изплащане.

Моли да се присъдят мораторни лихви върху посочените по-долу суми от датата на забава 24.09.2019 г. до 11.11.2019 г., както следва:

1. върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – 460.22 лв.;

2. върху обезщетението за неспазено предизвестие –

30.68 лв.;

3. върху начисленията за безплатна храна – 0.33 лв.; и 4. върху помощите за отопление – 11.35 лв.

Претендирани са разноски.

Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 1652.00 лв. или в такъв, определен от съда поради липса на договор между упълномощителя и пълномощника, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба, в който се оспорват предявените искове.

Исковете са предявени в установения в закона давностен срок от надлежна страна и не съществуват процесуални пречки за тяхното разглеждане т.е. те са допустими, но по същество са неоснователни.

От името на „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово, клон на „Мини Марица-изток“ ЕАД, гр. Раднево пълномощникът оспорва по основание и размер предявените от Р.Г.С. обективно съединени осъдителни искове.

По отношение на обстоятелствата, на които се основават предявените исковете

Не се оспорва твърдението, че между ищецът и ответното предприятие е съществувала трудово-правна връзка, която е била прекратена с Предизвестие, изх. № ЧР-01-378/09.07.2019 г. и Заповед № 50/20.08.2018 г. на управителя на „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от С., както и обстоятелството, че върху трудовото възнаграждение на ищецът са били наложи запори от органи по принудително изпълнение.

Оспорват се всички изложени от ищеца твърдения, обосноваващи че на Р.Г.С. не е било изплатено правилно и законосъобразно обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, обезщетение за неспазено предизвестие, начисления за безплатна храна и помощи за отопление.

Възражение срещу иска и обстоятелствата, на които се основава.

Предвид наложените запори от частни съдебни изпълнители върху трудовото възнаграждение, получаваното от Р.Г.С. от ответното предприятие, работодателят законосъобразно и правилно е определил и изплатил процесните парични суми, които са начислени с оглед на прекратяване на трудовото му правоотношение с „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Нямало спор по делото, че върху трудовото възнаграждение на Р.Г.С., получавано от „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово имало наложени запори по изпълнителни производства, по които ищеца се явява длъжник, а именно:

1. изп. дело № 20178710400042 по описа на ЧСИ Яна

Георгиева, peг. № 871;

2. изп. дело № 20157660401029 по описа на ЧСИ Кръстьо

Ангелов, peг. № 766;

3. изп. дело № 20147650400209 по описа на ЧСИ Гергана

Илчева, peг. № 765;

4. изп. дело № 20138650400373 по описа на ЧСИ М.Д., peг. № 865;

5. изп. дело № 20128650401137 по описа на ЧСИ М.Д., peг. № 865;

6. изп. дело № 20128650401136 по описа на ЧСИ М.Д., peг. № 865;

7. изп. дело № 20128650400037 по описа на ЧСИ М.Д., peг. № 865.(Приложения № 1-7)

Спорно по делото било дали извършените удръжки от работодателя от трудовото възнаграждение на ищеца, с оглед на наложените запори от съдебни изпълнители, които са преведени по банкова сметка ***, са правилни и законосъобразни. Също така, следвало да бъде изяснено по делото дали работодателят е извършил плащане на процесните суми (или на част от тях) в полза на ищеца. В тази връзка излагат следните съображения:

Пред ЧСИ М.Д. било образувано изпълнително дело №

20128650400037. На 01.02.2012 г. в „Рудник Трояново-3“, с. Медникарово било депозирано запорно съобщение по посоченото изпълнително дело, изх. № 1186/27.01.2012 г. на съдебния изпълнител, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получаваното от Р.Г.С. от ответното предприятие. Впоследствие върху трудовото възнаграждение на работника били наложени още 6 запора по други изпълнителни производства.

Наложеният запор върху трудовото възнаграждение представлявал разпореждане на съдебния изпълнител, с което се забранява на третото задължено лице - работодател, да изпълнява на длъжника досежно секвестируемата част от трудовото му възнаграждение или всяко друго възнаграждение за труд - командировъчни, премии, допълнително материално стимулиране, извънреден или нощен труд и др. Размерът на постъпващите вноски от третото задължено лице-работодател може да варира според полученото от длъжника, като се определя по реда на чл. 446 ГПК. Насочването на принудителното изпълнение към вземане за трудово възнаграждение било правомерно действие, допустимо съгласно чл. 450 и чл. 512 ГПК. Това вземане е частично секвестируемо, т.е. при налагането на запор, за да е законосъобразен същия, следва да обхваща само секвестируемата част. Видно от приложените запорни съобщения във всички било указано до трето лице - работодател „при запор върху трудовото възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК“.

От изложеното, ответникът счита че наложените запори били извършени законосъобразно от съдебните изпълнители, а и нямало твърдения от страна на ищеца за тяхната незаконосъобразност.