Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4690 от 14.10.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 171/2025
Вид
Решение № 4690
Подписан
14.10.2026
Състав
Пламена Недкова Славова - Милева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 4690 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330100171 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от А. М. М. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД („АСВ“ ЕАД), с която се твърди, че ответникът претендира от ищцата сумата от 3488,15 лв. по договор за заем от 11.05.2017 г., сключен с „Банка ДСК“, който бил цедиран на ответника. Ищецът твърди, че не дължи тази сума, тъй като не е сключвал такъв договор, а при евентуалност – че вземането е погасено с петгодишна погасителна давност. Моли съдът да признае за установено, че не дължи тази сума на ответника.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът твърди, че между ищеца и „Банка ДСК“ е сключен договор за стоков кредит от 11.05.2017 г., по който са възникнали задължения за ищеца. Вземанията били прехвърлени на ответника с договор за цесия от 03.05.2019 г. Счита иска за частично основателен, като признава погасяването по давност на всички вноски до 05.01.2020 г. В тази връзка признава иска за частично основателен.

Предявена е насрещна искова молба за вноските с настъпил падеж от 05.02.2020 г. до 11.05.2021 г., като се сочи, че по процесния договор ищецът дължи неплатена главница в размер на 685,38 лв. и обезщетение за забава в размер на законната лихва – 357,71 лв. за периода 06.02.2020 г. – 18.03.2025 г.

Моли за осъждане на ищеца да заплати тези суми на ответника.

Ищецът е подал отговор на насрещната искова молба, с който оспорва сключването на договора за кредит, а при евентуалност твърди, че същият е недействителен поради нарушение на чл. 10 и чл. 11 от Закона за потребителския кредит и в частност поради невключване в годишния процент на разходите на начислената застраховка. Възразява срещу твърдението на ответника, че давността тече от всяка вноска и счита, че поради недействителността на договора петгодишната давност започва да тече от 1 получаване на сумата по заема, тоест от 11.05.2017 г. Моли за отхвърляне на насрещния иск. И двете страни претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, при следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е главен иск с правно основание чл. 124 ГПК, по който ищецът следва да докаже, че сумите се претендират от него, а ответникът да докаже валидно правно основание за дължимостта на процесната сума, посочена в исковата молба.

Предявени са и насрещни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл.

86 ЗЗД. За основателността им следва да са реализирани следните юридически факти: сключване на договор за кредит, усвояването на сумата по заема, настъпването на падежа на плащането, забавата на длъжника, прехвърляне на вземанията с валиден договор за цесия.

Установява се от представения от ищеца в съдебно заседание отговор с изх. № от 27.09.2024г., изготвен от ответника „АСВ“ ЕАД, че същият претендира от ищеца вземания в общ размер на 3488, 15 лв. по договор за стоков кредит от 11.05.2027г. От изложеното следва, че ищецът има интерес от предявения отрицателен установителен иск.

Ответникът признава основателността на иска за всички суми, дължими по вноските с настъпил падеж до 05.01.2020 г., като не спори, че те са погасени по давност, като се има предвид подаването на исковата молба на 06.01.2025г.

От представения договор за стоков кредит № ***/11.05.2017г. се установява, че такъв бил сключен между ищцата от една страна и „Банка ДСК“ ЕАД от друга. На потребителя била представена в заем сумата от 1479 лв. за закупуване на мобилен телефон. Отделно от това кредиторът финансирал застрахователната премия за сключване чрез „Банка ДСК“ ЕАД на застраховка с „Групама Животозастраховане" ЕАД и „Групама Застраховане" ЕАД по следния пакет: „Стандарт +" за лица от 18 до 64 - с еднократна застрахователна премия в размер на 398,25 лв.

Общо отпуснатата сума от 1877,25 лв., включваща сумата за мобилния телефон и сумата за застрахователна премия, се олихвявала с лихвен процент съгласно чл.6 и чл.1 от Договора. Съгласно приложените към договора Общи условия, ГПР по кредита включва само възнаградителната лихва.

От така уговорената застрахователна премия, може да се направи извод, че тя съставлява разход по кредита. Това следва от изпълнението на няколко критерия, изведени в практиката на СЕС (Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22, Решение от 23.04.2026 г. по дело С-744/24) . На първо място, размерът на застрахователната премия съставлява повече от ¼ от размера на реално отпуснатата сума. На следващо място, застраховката се сключва чрез посредничеството на кредитора „Банка ДСК“, което е записано в самия договор. От представения застрахователен договор и условията му, следва,че ползващо се лице по застраховката е именно кредиторът, който ще получи застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователния риск.

2

Отделно от това чрез финансиране на премията от кредитора, тя се олихвява с възнаградителна лихва, въпреки правилото на пар. 1, т.4 от ЗПК, според което лихвеният процент се прилага само върху сумата на усвоения кредит. Това е сумата, която потребителят реално получава и ползва. Чрез финансиране на застрахователната премия, кредиторът си набавя допълнителна печалба, изразяваща се в лихвата, начислена върху премията. Всичко изложено в своята съвкупност, води до извод, че премията в случая е разход по кредита, който не е бил включен в ГПР. Този пропуск е съществен с оглед размера на премията, нейното допълнително олихвяване и заблуждението на потребителя, за когото посоченият в договора ГПР съдържа само възнаградителната лихва, но не и застрахователната премия. Невключването й в ГПР съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и води до недействителност на договора за стоков кредит на основание чл.22 ЗПК.

С оглед недействителността на договора, единственото валидно възникнало задължение по него е това за връщане на чистата стойност на кредита в размер на 1479 лв., която сума съгласно заключението на ССЕ и обясненията на вещото лице от о.с.з., подкрепени с посоченото в самия договор, е усвоена на 11.05.2017г., като длъжникът е върнал сумата от 141.58 лева.

Остатъкът от 1337,42 лв. е погасен с изтичане на 5-годишна погасителна давност. При недействителност на договора, заемната сума се явява дадена при начална липса на основание и давността за връщането й от потребителя започва да тече от деня, в който е получил сумата – 11.05.2017г. От тази дата, 5-годишната погасителна давност е изтекла на 11.05.2022г., преди подаване на исковата молба. Всичко изложено води до извод, че ищецът не дължи никакви суми на ответника по процесния договор поради неговата недействителност и с оглед погасяване на чистата стойност на кредита в една част чрез плащане, а в другата част – чрез погасяване по давност.

Отрицателният установителен иск подлежи на уважаване. В допълнение ще се посочи, че ответника не доказа и вземането да му е цедирано, но дори това да бе доказано, остават изложените от съда доводи за недължимост на каквито и да е суми по договора.

Със същите доводи подлежат на отхвърляне насрещните искове, тъй като главницата е погасена по давност по изложените съображения, а законната лихва не се дължи като акцесорно вземане по чл.118 ЗЗД, а и поради недействителността на договора на основание чл.23 ЗПК.

При изхода от спора право на разноски има ищецът, който е сторил такива за държавна такса в размер на 60,64 евро. В полза на адвоката на ищеца се дължи възнаграждение за безплатна адвокатска защита, чиито предпоставки не бяха оборени от ответника. С оглед броя на предявените искове и процесуалните действия на страните, съдът намира за съответен хонорар от 536,25 евро.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл.124 ГПК, че А. М. М., ЕГН **********, от ***, не дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, ет. 2 офис 4, сумата от 1783,46 евро/3488,15 лв. по Д оговор за стоков кредит №*** от 11.05.2017 г., сключен между А. М. и „Банка ДСК“ ЕАД, вземанията по който били прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, искове с правно основание чл.240, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждането на А. М. М., ЕГН **********, да плати на дружеството следните вземания по Договор за стоков кредит №*** от 11.05.2017 г., сключен между А. М. и „Банка ДСК“ ЕАД , вземанията по който били прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019 г., а именно: сумата от 350,43 евро/685,38 лв. – неплатена главница по вноските с настъпил падеж за периода от 05.02.2020 г. до 11.05.2021 г., сумата от 182,89 евро/357,71 лв. - обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 06.02.2020 г. – 18.03.2025 г.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК

203670940, да плати: на А. М. М., ЕГН **********, разноските по делото в размер на 60,64 евро за държавна такса; на адв. Д. Б. от ***, сумата от 536,25 евро за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4