Решение № 1047 от 26.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Пловдив, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20245300500737 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение 4850 от 30.11.2023г., постановено по гр. д. № 1623 по описа за 2022г. на Районен съд Пловдив, Х гр. с., се осъжда П. Н. Б., ЕГН **********, да заплати на Е. Б. К., ЕГН *****, действаща чрез своята майка и законен представител М. А. Т., ЕГН **********, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сума в размер от 14 632 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване в периода 26.05.2017г. – 11.12021г. на собствения на Е. Б. К. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.372.6.19, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 65, 12 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж *****.*****.372.6.18 и *****.*****.372.6.20, под обекта *****.*****.372.6.11, над обекта *****.*****.372.6.27, с адрес на имота: гр. ***** и който обект се намира в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.*****.372 по КККР на гр. ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /04.02.2022г./ до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 14 632 лева до пълния претендиран размер от 16 183, 28 лева. Осъжда П. Н. Б., ЕГН ********** да заплати на Е. Б. К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М. А. Т., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сума в общ размер от 337, 60 лева, от която: 29, 60 лева – обезщетение за липсващи електрически предпазители /5 бр. бушони/ в недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с 1 идентификатор *****.*****.372.6.19, находящ се в гр. ***** и 308 лева – обезщетение за липсващ топло-студомер към водната и отоплителна инсталация на гореописания недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /04.02.2022г./ до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 337, 60 лева до пълния претендиран размер от 358 лева. Осъжда П. Н. Б., ЕГН ********** да заплати на Е. Б. К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М. А. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2323, 39 лева – сторени разноски в производството. Осъжда Е. Б. К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М. А. Т., ЕГН ********** да заплати на П. Н. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 285, 05 лева – сторени разноски за процесуално представителство в производството.

Против решението в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба от адв. М. Д.К. и адв. Т. Е.. Твърди се, че в тази част решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, с процесуалните правила и с чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Прави се и оплакване за нарушение на изискването за мотивиране на съдебния акт; нарушение на гарантираното от чл. 13 от КЗПЧОС изискване за осигуряване на ефикасно вътрешно-правно средство за защита във връзка с неразглеждане на оплакването на ищеца за диспропорционалност на намесата в правото му на притежание по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.Развиват се доводи, че в случая не са налице предпоставки за съизмеряване на обезщетението със средния месечен наем за периода 26.05.2017г. – 04.11.2021г. и доводи за липса на обогатяване на ответника и обедняване на ищцата, както и липса на връзка между обогатяването и обедняването.Не била налице и основната предпоставка за уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД – липса на основание за обогатяването, както не било налице и неоснователно ползване на имота. По отношение на въззиваемата бил налице и друг иск за защита срещу третото лице, продало имота й на ответника.Излагат се и доводи за нарушаване принципа на справедливостта при постановяване на първоинсатнционното решение.Поддържа се и оплакване, че Държавата не е изпълнила позитивното си задължение по чл. 1 от Протокол № 1 и не е предприела необходимите превантивни мерки за защита правото на собственост на жалбоподателя, както и не е спазила изискването за осигуряване на ефикасни оздравителни мерки за жалбоподателя предвид допуснатите нарушения в процеса по чл. 108 от ЗС, воден срещу него.Счита, че уважаването на претенцията на ищцата срещу него за неоснователно обогатяване за процесния период, означава да се мултиплицира ефекта от диспропорционалното решение по иска по чл. 108 от ЗС върху него и той да бъде натоварен с прекомерно индивидуално бреме. Моли за отмяна на решението в осъдителните му части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

С писмения отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени 2 съображения и моли да бъде оставена без уважение, а решението на районния в обжалваната част да бъде потвърдено, като правилно, постановено в съответствие с изискванията на материалния и процесуалния закон.Претендира разноски за настоящата инстанция.

Пловдивският окръжен съд, след като провери първоинстанционното решение в обжалваната част съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси, е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред първоинстационния съд са предявени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5400 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на собствения й недвижим имот в периода 26.05.2017г. до 11.12.2021г. и иск по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лева – обезщетение за вреди на стойност цената на липсващ при предаването на владението пълен комплект предпазители/бушони на електрическата инсталация в жилището, ведно с цената на услугата по техния монтаж и 50 лева – обезщетение за вреди на стойност цената на липсващ при предаването на владението топло-студомер към водната и отоплителна инсталации на жилището, включващи и цената на услугата за монтажа, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато увеличение на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от 5400 лева на размера от 16 183, 28 лева – обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода 26.05.2017г. до 11.12.2021г. и увеличение на иска по чл. 45 от ЗЗД от 100 лева на размера от 358 лева – обезщетение за нанесени вреди в процесното жилище, включващи 50 лева – стойност на липсващи електрически предпазители /бушони/ и 308 лева – стойност на липсващ топло-студомер към водната и отоплителна инсталация на жилището.

Обстоятелства, на които ищецът основава исковете си: Твърди, че с решение № 475 от 14.04.2020г., постановено по гр. д. № 1403/2019г. п описа на ОС Пловдив, влязло в сила на 04.11.2021г., е признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния имот – апартамент.С цитираното решение ответникът по настоящето дело бил осъден да предаде владението върху апартамента на Е. К.. Ищцата придобила имота по наследство от своя баща Б. К. С., починал на *****.2016г. в гр. ****, а ответникът бил купувач по договор за покупко-продажба на същия имот, обективиран в нот. акт № ***, том 3

II, рег. № *****, нот. дело № *****.2017г. Ищцата твърди, че този договор е сключен с несобственик и поради това не е произвел вещно-прехвърлителен ефект, съотв. ответникът не е придобил правото на собственост. Твърди, че от датата на сключване на договора ответникът е установил фактическа власт върху имота, а впоследствие в хода на образуваното гражданско дело, не е предал владението, поради което е бил осъден с цитираното решение.Задържайки неоснователно владението той препятствал ищцата като действителен собственик, лично да ползва или отдава под наем жилището и да реализира имуществена облага от това.По този начин той се обогатил за сметка на обедняването на детето в размер на спестения наем в съответствие със средната пазарна наемна цена. На 11.12.2021г. бил съставен протокол за предаване на владението върху апартамента. Към тази дата било установено, че ответникът е нанесъл множество повреди на обзавеждането, настилките и инсталациите в апартамента.В жилището били демонтирани отоплителните уреди и климатикът, кухненското обзавеждане, обрушени били паркетните подови настилки, както и фаянсовото подово покритие в кухненския бокс и банята.Демонтирани били умивалниците и батериите в кухнята и банята, премахната била тоалетна чиния и всички осветителни тела в апартамента.Маркучите на отоплителната инсталация били отрязани под нивото на подовата настилка, а тези в ревизионната шахта на топло-студомера били прерязани.Демонтирани били всички контакти и ключове.Освен това били премахнати предпазителите /бушоните/ за токова защита от таблото и дори топло-студомера на отоплителната инсталация. Поради това за ищцата се породило право да претендира обезщетение за репариране на вредите.По настоящето дело се претендирало такова само за липсващите предпазители/бушони за токова защита за ел. инсталацията на жилището, както и за липсващия топло-студомер.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е оспорил предявените искове като недопустими, респ. неоснователни. Ответникът не е оспорил фактическите твърдения в исковата молба относно сключването на договор за покупкопродажба с Н. К. С. и водения съдебен спор за собственост с ищцата, като от своя страна е изложил твърдения, че съгласно удостоверение за наследници, издадено но 02.02.2017г. от Община ****, Н. К. С. е била вписана като единствен наследник на брат си Б. К. С., починал на *****.2016г., като в удостоверението имало изрично отбелязване „без деца“. Същата била посочена като единствен собственик на имота и в издадените на 03.02.2017г. от СГКК **** схема на апартамента и скица на ПИ, в който се намира жилищната сграда.В удостоверението за родствени връзки, издадено на 15.05.2017г. от Община ****, като единствен наследник на Б. К. С., също била посочена сестра му Н. К. С.. В издадено удостоверение на ответника от СВп при РС Пловдив било отразено, че за периода 19.10.2011г. – 05.06.2017г. за имота няма вписвания, отбелязвания и заличавания.Поради това той бил добросъвестен купувач на имота. След сключването на сделката и установяване на фактическа власт, със семейството му предприели цялостна смяна на обзавеждането в жилището. Междувременно на 12.01.2017г. М. Т., като майка и законен представител на ищцата, предявила от нейно име пред ОС Пловдив иск срещу Н. С., за установяване на обстоятелството, че Б. К. С. е биологичен баща на детето Е. М. А., родено на *****.2012г.

4

Ответникът твърди, че предвидения в закона 3-годишен преклузивен срок за предявяване на иск от майката за установяване произхода на детето от бащата, към датата на образуване на делото, е бил изтекъл. Препис от исковата молба по това дело бил връчен на Н. К. С. на 27.03.2017г., поради което към датата на сключване на договора за покупко-продажба с ответника, същата е знаела, че наследствените й права се оспорват. В българското законодателство обаче липсвала норма, въвеждаща изискване за вписване на исковите молби за установяване на произход, поради което и предявената такава от ищцата, като майка и законен представител на малолетното дете, не била вписана. На 04.04.2017г. с определение на ОС Пловдив, постановено по образуваното дело, била оставена без уважение молба за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху имота. Поради това за ответника било невъзможно да узнае за заведения процес за установяване на произход и за наличието на евентуални претенции на трети лица върху имота. С решение на ПОС от 19.12.2017г. било прието за установено, че биологичен баща на Е. М. А., е Б. К. С.. Ответникът твърди, че е разбрал за претенцията на ищцата към имота едва през м. август 2019г., когато му било връчено съобщение за наложена възбрана върху апартамента като обезпечение на бъдещ иск по чл. 108 от ЗС срещу него. Същият веднага след узнаването спрял да ползва жилището до приключването на спора. Иск за собственост срещу него бил предявен на 25.06.2019г.