Решение № 715 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20251000500168 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 07.06.2024г по гр.дело № 4878/2022г на Софийски градски съд, I-2 състав, „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Р. С. Й. сумите: 5 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 429 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие от 09.12.2018 г. плюс законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане. Искът е бил предявен като частичен за 15 000,00 лева от общо 3 0 000,00 лева; 17,40 лева на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 429 от КЗ обезщетение за имуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие от 09.12.2018 г. плюс законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане; на П. С. П. 27 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 429 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие от 09.12.2018 г. плюс законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане; на Р. П. П. 7 000,00 лева на основание чл.

432, ал. 1, във връзка с чл. 429 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие от 09.12.2018 г. плюс законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане; на С. П. П. 23 000,00 лева на основание чл.

432, ал. 1, във връзка с чл. 429 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие от 09.12.2018 г. плюс законната лихва от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане.

Със същото решение са отхвърлени исковете по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 429 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.12.2018 г., както следва на Р. Й. за разликата над 5 000,00 лева до предявения размер от 15 000,00 лева; на П. П. за разликата над 27 000,00 лева до предявения размер от 40 000,00 лева; на Р.

1

П. за разликата над 7 000,00 лева до предявения размер от 40 000,00 лева; на С. П. за разликата над 23 000,00 лева до предявения размер от 40 000,00 лева.

Постъпила е въззивна жалба от ответника „ДЗИ – Общо застраховане” АД чрез пълномощник ю.к. К. против решението в осъдителните му части за разликата над сумата от 3 500лв до 7000лв за ищцата Р. П. П. и за разликата над 11500лв до 13 000лв за ищцата С. П. П., като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно отхвърлил възражението за принос на пострадалите ищци по чл.51, ал.2 ЗЗД, поради непоставен предпазен колан. Конкретните доводи са, че ищците са пътували без поставени предпазни колани, които в конкретния случай, биха допринесли получените травми да бъдат избегнати, затова техният принос възлиза поне на 50%. Твърди се, че приложение следва да намери ТР № 7 на ППВС №17/63г, от което следва, че при обективната отговорност е от значение причинната връзка между бездействието на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Иска се отмяна на решението в обжалваните осъдителни части и вместо това отхвърляне на исковете над признатите за дължими до присъдените размери.

В срок е постъпил отговор от ищците на жалбата на застрахователя чрез пълномощник адв. К., с който се оспорват по основания доводите за съпричиняване.

В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от ищците С. П. П. и Р. П. П. чрез пълномощник адв.П.К. против решението в отхвърлителните му части за сумите, представляващи разликата между присъдените 23 000лв на ищцата С. П. до 35 000лв и за разликата над присъдените 7 000лв до 15 000лв за ищцата Р. П.. Твърди се, че присъдените обезщетения са изключително занижени и не съответстват на търпените морални вреди. В тази връзка се твърди нарушение на материалния и процесуален закон, защото съдът ценил само част от доказателствата и игнорирал напълно тези, отнасящи се към получените от ищците увреждания. Изтъква се, че е нарушен чл.52 ЗЗД, тъй като не са съобразени в достатъчна степен всички получени травми, в каквато насока са изложени подробни доводи и съображения, включително влязлата в сила присъда, видно от която и на двете малолетни ищци са причинени средни телесни повреди. Твърди се също и че не са взети предвид завишените лимити при застрахователната отговорност. Иска се отмяна на решението в обжалваните му отхвърлителни части и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в посочените размери.

В срок е постъпила частна въззивна жалба от адв.П.К. против определение от 13.10.2024г, с което съдът се е произнесъл по молба с правно основание чл.248 ГПК и я отхвърлил като неоснователна. Излагат се подробни доводи и се иска отмяна на обжалваното определение, като вместо това се увеличи присъденото адвокатско възнаграждение в посочения размер с включен ДДС.

В срок не е постъпил отговор на частната въззивна жалба от насрещната по нея страна.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението в обжалваните му части е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.

Предмет на разглеждане пред първата инстанция са преки искове с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ за компенсиране на неимуществени вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водач на МПС, чиято гражданска 2 отговорност за вреди към трети лица, обезпечава ответния застраховател.

Настоящият състав, като съобрази оплакванията и възраженията на страните и взе предвид, че решението в осъдителните му части частично /до размери от 3500лв и 7000лв за обжалвалите ищци/ е влязло в сила, приема, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432 ал.1 КЗ – материалната легитимация на ответника, произтичаща от наличието на валиден застрахователен договор за увреждащото ППС, както и всички други материалноправни предпоставки на деликтната отговорност – противоправно поведение на водача, причинната връзка между него и настъпилите вреди –болки и страдания на пострадалите ищци.

Следователно, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и формираната в тази насока задължителна практика по неговото прилагане, както и наличието или не на принос по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД като основание за намаляване отговорността на застрахователя, респ. стойностното му изражение спрямо вината на деликвента.

От фактическа страна не е спорно и се установява от приетите пред първата инстанция доказателства настъпването на пътно произшествие на 09.12.2018г. около 16.00ч. в гр.Бобошево на първокласен път 1-6 от републиканската пътна мрежа в посока гр.Пирдоп към гр.София, при което водачът на лек автомобил Рено Клио с рег.

№ ******* нарушил правилата за движение и реализирал ПТП с правомерно движещия се лек автомобил Фиат Улисе с рег. № ********, в който на задна седалка са пътували малолетните ищци С. и Р. П.и. Във връзка с ПТП е било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда по НОХД №616/21г по описа на СОС, НО, с която водачът на лек автомобил Рено Клио е признат за виновен в това, че в нарушение правилата за движение по чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, е навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с правомерно движещия се лек автомобил Фиат Улайс, вследствие на което причинил по непредпазливост смърт на едно лице и средни телесни повреди на други лица, сред които и двете малолетни ищци.

По делото не е спорно, че в причинна връзка с процесното произшествие и за двете малолетни деца са настъпили травматични увреждания. Р. на 7 години е получила контузия на горната устна- повърхностна рана на меките тъкани с оток, оток на дясната глезенна става и епифизиолиза на дясната малкопищялна кост в областта на глезенната става – засягане дисталната епифизарна зона на растеж на малкия пищял от първа степен. С. на 10 години е получила оток на лявата мишница, счупване на лявата раменна кост в диафизарната й част, епефизиолиза от първа степен на проксималната хумерална епифиза в ляво и контузия на носа.

Пояснено в заключението на в.л. д-р М. е, че при С. счупването на мишничната кост в ляво е с характер на директно увреждане, по съвкупност двете травми определят трайно нарушена функция на левия горен крайник за период по-голям от 30дни. Лечението е включвало наместване с локална анестезия, имобилизация с шина за период от 65-70дни, а след това физиотерапия и рехабилитация за период от общо 120дни. Постигнато е пълно функционално възстановяване и зарастване в средностатистическите срокове за тази възраст. Болките и страданията са били силни в началния период, а след това е търпяла и неудобства в периода на имобилизиращата шина, когато е имала затруднения в ежедневието от невъзможността да ползва ръката си.

При детето Р. на 7 години травмата е по-лека, проведено е болнично лечение с 3 наблюдение и поставяне на мека имобилизация на дясната глезенна става, като срока на възстановяване е продължил около 25дни и приключил благоприятно без усложнения.

В показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели по делото Г.

/съпрузи помежду си/ и св.Йотов се посочват техни лични впечатления, касаещи състоянието на децата непосредствено след инцидента- С. била със страшни болки в ръката, а Р. в крака, били стресирани и изплашени, не искали да се качват в колата, и към момента изпитвали страх от возене в автомобил. Описани са неудобствата, които децата са търпели заради имобилизацията и отсъствието си от училище. Изтъкнати са обстоятелства, отнасящи се неправилно зарастване на ръката на С. и в резултат на това изкривяване, в която част показанията на св.Г. не следва да се ценят, тъй като противоречат на изводите на медицинската експертиза, според която възстановяването е приключило благополучно.

С оглед на обсъдените доказателства настоящата инстанция приема въззивната жалба на ищците против размера на присъденото обезщетение за частично основателна.

При определяне паричния еквивалент на болките и страданията не са отчетени всички обстоятелства, относими към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД във вр. с указанията в ППВС № 4/1968г. Първоинстанционният съд не е съобразил вида и степента на уврежданията, периода на възстановяване и търпените конкретни болки и страдания от двете малолетни ищци. При голямото дете С., на 10год. са настъпили потежки по характер травми – счупване в средната част на раменната кост и контузия в хрущялната зона от 1-ва степен, както и други по-леки контузии в лицевата област, възстановителният период е продължителен 120дни или 4месеца, в рамките на който е търпяла съществени болки и неудобства от имобилизацията на ръката в продължение на 65дни. По-малкото дете Р., на 7год. освен контузии в лицевата област, е получила епифизиолиза на дясната малкопищялна кост в областта на глезенната става, която засяга дисталната епифизарна зона на растеж на малкия пищял, в резултат на което детето е било обездвижено за период от 25дни. Определеният размер на обезщетенията и на двете деца не отговаря на установените утежняващи обстоятелства, отнасящи се до продължителното възстановяване за по-голямото дете, социално-битовите ограничения в периода на обездвиженост, но също и на затрудненията, свързани с отсъствието от училище и невъзможността за физическа активност. Освен страданията от физическите травми, не са съобразени данните за преживения от двете деца психологически стрес от инцидента и последиците от него в ранна детска възраст.

Поради това, присъденият от първата инстанция размер се явява занижен спрямо с конкретните обстоятелства по делото /разгледани по-горе/, така и с икономическите условия и присъжданите от съдилищата размери на обезщетения в сходни случаи към периода на настъпване на застрахователното събитие /2018г/. Справедлив паричен еквивалент на търпените болки и страдания би бил размер от 30 000лв за по-голямото дете С. и 15 000лв за по-малкото дете Р., над които жалбата на ищците се явява неоснователна, тъй като възстановяването е приключило благоприятно без усложнения, нито остатъчни последици.