Определение № 646 от 10.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. Ловеч, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500426 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба № 3429/13.06.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр. *****, чрез юрисконсулт Н. П.Ат. против Разпореждане № 686/04.06.2025 г. по ч.гр.д. № 286/2025 г. на РС - Троян, с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г.Ст.Г.. В жалбата се твърди, че процесният договор съдържа цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните правила на Закона за потребителския кредит. Според жалбоподателя първоинстанционният съд погрешно е приел, че са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Счита, че посочените разпоредби изискват да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. В жалбата се твърди, че в случая е приложимо допускане, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и страните ще изпълняват точно задълженията си и разпоредбата на чл. 11, т.

10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. В процесния договор за кредит били посочени годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, общата сума, дължимата от потребителя. Позовават се на Решение № 58 от 5.08.2021 г. на БАС по в. гр. д. №236/2021 г., Решение № 260083 от 15.02.2021 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 1040/2020 г. и Решение по дело С 42/15 на СЕС и считат, че след като компонентите, които са включени при определянето на ГПР се съдържат в общите условия, а в договора недвусмислено същите са посочени в процентно изражение и като глобална сума, липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе си не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения на други кредитни институции. По повод на извършените плащания, в жалбата се твърди, че същите са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство. Считат, че неправилно заповедният съд не е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК в производството по издаване на заповед за изпълнение. Цитират практика на СЕС - Решение на Съда на ЕС от 30.06.2022 година по дело С-170/21. Молят съда да отмени Разпореждане № 686 от 04.06.2025 г. по ч.гр.д. № 286/2025 г., по описа на Районен съд - Троян, като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на спора.

Съобщението за изготвяне на съдебния акт е изпратено на жалбоподателя чрез системата за сигурно електронно връчване на 04.06.2025 г. Частната жалба е подадена на 1

13.06.2025 г. съгласно разпоредбата на чл. 41а, ал. 1 от ГПК, при връчване чрез ССЕВ, съобщението се смята за връчено в деня на изтеглянето му. В случай, че не бъде изтеглено в 7-дневен срок от изпращането, то се смята връчено в първия ден след изтичане на срока за изтегляне. В случая срокът за изтегляне е изтекъл на 11.06.2025 г., а съобщението се счита връчено на 12.06.2025 г. При това положение, съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба № 3429/13.06.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания", ЕАД - София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление № 1827/31.03.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение против Г.Ст.Г. с ЕГН **********, за следните суми: главница в размер 600 лева, договорна лихва за периода 17.05.2025 г. до 17.10.2024 г. в размер 72.78 лева, сума по допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 374.22 лева за периода 17.05.2024 г. – 17.10.2024 г., лихва за забава по договор за заем в размер на 60.72 лева за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане, дължими по Договор за сключване на заем и Договор за допълнителни услуги към заем, сключени между „Микро кредит" АД и Г.Ст.Г. на дата 17.04.2024 г. Посочва се в заявлението, че вземанията по двата договора са прехвърлени от „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1/21.08.2024 г. към Рамков договор за продажба на вземания от дата 30.03.2023 г. Направено е искане за присъждане на разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело №286/2025 г. по описа на Районен съд Троян.

С разпореждане № 622/23.05.2025 г. РС - Троян е оставил заявлението без движение, като е указал на основание чл. 129 от ГПК на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в тридневен срок от съобщението да отстрани нередовности по заявлението, а именно да индивидуализира претендираните вземания, произтичащи от двата договора, като посочи какви плащания е извършил длъжникът и каква част от главното и акцесорното задължение са погасени с направените вноски, кога е направено последното плащане, да посочи отделно каква част от дължимите лихва и главница по договора за кредит са погасени, без да включва претендираните вземания по договора за допълнителни услуги, да докаже своята процесуална легитимация, като представи договор за цесия.

Разпореждането е изпратено на заявителя чрез ССЕВ на 23.05.2025 г., ,която се е запознал с акта на 28.05.2025 г. С молба вх.№3080 от 29.05.2025 г. същият е изложил аргументи относно това, че извършените плащания по процесния договор са от категорията на правопогасяващите юридически факти и е в тежест на длъжника да ги докаже в исково производство. Счита, че уточнения досежно постъпили плащания и начин на усвояване на сумата не намират място в заповедното производство. По отношение указанията за представяне на договор за цесия, счита, че не следва такъв да бъде представян в рамките на производството по чл. 410 от ГПК, а съдът не следва да събира доказателства за това, че заявителят е носител на заявеното материално право. В молбата се излагат твърдения, че договорът за цесия не попада в обхвата на чл. 410, ал. 3 от ГПК и непредставянето на такъв не представлява нередовност, подлежаща на отстраняване. Цитира съдебна практика.

С Разпореждане №686 от 04.06.2025 г. на Районен съд - Троян, постановено по ч.гр.д.

№286/2025 г., съдът е отхвърлил изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г.Ст.Г..

Заповедният съд е приел, че заявителят не е изпълнил указанията на съда. Претендираните вземания не са надлежно индивидуализирани, в заявлението липсва конкретизация на обстоятелствата, на които се основава заявлението. При това положение съдът е счел, че е 2 невъзможно да направи преценка дали са налице предпоставки, които да обусловят издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Заповедното производство е инициирано по заявление по чл. 410 от ГПК и следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането.

Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК, което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Заповедният съд е дал ясни указания относно това, в какво се състои нередовността. Указанията не са изпълнени и не е представена необходимата информация относно вземането, като заявителят в писмената молба от 29.05.2025 г. твърди, че заявлението е редовно и не следва да изпълнява дадените указания.

От молбата не става ясно дали са постъпили плащания от страна на длъжника, отговор от страна на заявителя не е даден. При това е невъзможно да се направи преценка ,че са налице основанията за издаване на заповед за изпълнение и на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено.

В настоящия случай длъжникът има качеството на потребител и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 /13 ЕИО на Съвета, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите /определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 /2010 г., II т.о., ТК/.

Аргументите на жалбоподателя относно правилното посочване на ГПР не се споделят от настоящата инстанция. На основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. При действие на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК е установено, че това са всички разходи по кредита, включително лихвите, комисионни, такси, възнаграждения на кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителните услуги, свързани с договора за кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В конкретния случай, в договора за потребителски кредит е посочен единствено ГПР в размер на 48,90 %.

Кредитополучателят е сключил договор за допълнителни услуги – пакет "Комфорт", по силата на който се е задължил в продължение на шест месеца да заплаща вноски от по 62.37 лева. Сключването на договор за допълнителни услуги срещу възнаграждение, представлява друг вид разход по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК, който разход трябва да бъде отнесен към ГПР. В конкретния случай, не може да се направи извод дали това изискване е изпълнено. От заявлението, уточняващата молба и частната жалба не може да се изведе категорично заключение в тази насока. Нещо повече, чрез сключването на договор за допълнителна услуга, се оскъпява кредита, с което се стига до заобикаляне на чл.

33, ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Дори и формално двата договора да са отделни, връзката между тях е безспорна, като вторият – договор за допълнителни услуги касае дейности, които са свързани с усвояване и управление на кредита: безплатно внасяне на вноска директно в офис, предоговаряне и разсрочване на заема, преференциално обслужване и др., които по съществото си произтичат от наличието 3 на предшестващо договорно правоотношение. Тези допълнителни услуги са предоставени единствено заради сключения договор и клаузата води до неправомерно оскъпяване на кредита и по същество до неоснователно обогатяване, като заобикаля императивната норма на чл. 33 от ЗПК.В този смисъл искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и морала и следва да бъде отхвърлено.

По представените Договор за заем №8062-00201401 и Договор за допълнителни услуги към договор за заем №8062-00201401, сключен между длъжника Г.Ст.Г. и „Микро кредит" АД на 17.04.2024 г. не се установява активната легитимацията на заявителя „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в нито един от двата договора. Не е представен договор за цесия или друг документ, който да удостоверява извършеното прехвърляне на вземания в полза на заявителя. Нещо повече, не фигурира и документ, който да доказва, че същото е съобщено на длъжника, каквото изискване въвежда разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. При цесията на едно вземане настъпва смяна на кредитора по отношение на вземането, като изрично законът предвижда необходимост от съобщаване от цедента на длъжника за прехвърляне на вземането, за да има действие цесията по отношение на длъжника и третите лица-чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По отношение на страните по договора за цесия действието се поражда от момента на сключване.