Решение № 763 от 09.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20235330201905 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-0444-000031 от 09.02.2023г., издадено от И. М. Ч., на длъжност *** Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. Б. А., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно, съставено в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. В този смисъл посочва, че наказващият орган неправилно е определил наказанието на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, като предвид установеното количество алкохол в кръвната проба, същото наказание е следвало да бъде определено на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат 1

С. поддържа жалбата на изложените основания, като отново предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ответната страна – *** Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, в молба – становище посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.

Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 21.02.2022г. видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез *** на Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив на 06.03.2023г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 22.01.2023г., около 23:20 часа, в гр.Пловдив, на *** , свидетелят В. Б.

Д., в качеството му на *** Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, забелязал движещо се на същото място МПС – лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ „***“. Посредством звуков и свтлинен сигнал на патрулния автомобил, свидетелят Д. спрял за проверка движещия се автомобил с рег.№ „***“ и установил, че последноот МПС било управлявано от жалбоподателя А. Б. А., ЕГН: **********. Жалбоподателят А. бил изпробван за наличие на алкохол с 2 техническо средство – „Алкотест 7510“ с фабричен номер „ ARNJ-0027“, което отчело концентрация на алкохол от 0,92 на хиляда алкохол в издишания от A. въздух.

На място свидетелят Д. съставил АУАН с бланков № 705524 от 22.01.2023г. срещу жалбоподателя А. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че има възражения.

При съставянето на горния АУАН, свидетелят Д. съставил и връчил в 00:08 часа на 23.01.2023г. на жалбоподателя А. Талон за медицинско изследване № 128932, в който било указано, че А. следва да се яви до 45 минути в УМБАЛ „Свети Георги“ – гр.Пловдив за да даде кръвна проба ако желае това.

Жалбоподателят А. се възползвал от това си право, като след даване на съответната кръвна проба, била извършена химическа експертиза, за която бил съставен Протокол № 180 от 24.01.2023г.. Съгласно заключението на същата химическа експертиза – установеното количество алкохол в кръвта на жалбоподателя А. било 0,80 промила.

Въз основа на съставения срещу жалбоподателя АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В. Б. Д., който помни случая и подробно описва начина на извършване на проверката и сторените при същата констатации. Съдът намира показанията на свидетеля Д. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.

Изложената като възприета фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства:

Талон за медицинско изследване № 128932, от който се установява факта на съставяне същия, връчването му на жалбоподателя и указаното време за явяване и даване на кръв;

3

Протокол № 180 от 24.01.2023г., от извършена химическа експертиза, от която се установява количество алкохол в кръвта на жалбоподателя А. от 0,80 промила.

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, с оглед коментираната доказателствена съвкупност.

По същество горната фактическа обстановка не се явява спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, като за жалбоподателя следва да бъде съобразена и Заповед № 317з-11675 от 31.12.2021г. на директора на ОД МВР – Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което А. Б. А., ЕГН: ********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 22.01.2023г., около 23:20 часа, в гр.Пловдив, *** е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ „***“ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – с 4 концентрация на алкохол в кръвта 0,80 на хиляда.

Горните обстоятелства, включително – факта на управление на ек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ „***“ на посочените време и място, както и това, че същият е осъществил това концентрация на алкохол в кръвта 0,80 на хиляда се установиха несъмнено по делото, съгласно вече посоченото при коментара на доказателствената съвкупност.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобни деяния, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

Въпреки горното, в случая се установява неправилно приложение материалния закон относно санкционната норма, в който смисъл становището на жалбоподателя е основателно.

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя А. е наложено наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Последната норма предвижда наказание за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.

В случая обаче е установено управление на МПС от страна на жалбоподателя А. с концентрация на алкохол 0,8 на хиляда.

Ето защо в случая съответстваща на нарушението норма е тази на чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, която предвижда наказание за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.

Последното обаче не съставлява основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, в която си част становището на жалбоподателя е неоснователно.

В случая следва да намери приложение реда на чл.63, ал.7 от ЗАНН, 5 съгласно който - съдът изменя наказателното постановление, когато се когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Прилагането на санкционната норма на чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, която предвижда по-малки по размер наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС от чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата съставлява прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение.

Безспорно е същото така, че горното не съставлява изменение на обстоятелствата на нарушението, доколкото изобщо няма отношение към последните.

Ето защо съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в смисъл, че на жалбоподателят А., на на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН, Районният съд Пловдив

РЕШИ:

И З М Е Н Я наказателно постановление

№ 23-0444-000031 от

09.02.2023г., издадено от И. М. Ч., на длъжност *** Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А. Б. А., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата , в следния смисъл – на А. Б. А., ЕГН: **********, с адрес – ***, на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата;

6

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Разпечатката съдържа 49 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7eeb4379-1ece-44de-bde8-09518652f4a4