Решение № 176 от 01.12.2015, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 176

Град Несебър, 01.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд, трети състав, в публично съдебно заседание на втори октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР П. при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Петър П. гр.д.№ 871 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, предявена от К.Х.Т. с ЕГН **********,***. Като ответници по делото същата е посочила: 1) С.Д.И. с ЕГН **********, 2) В.П.Ж. с ЕГН **********,***, и 3) „Л.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: к.к.Слънчев бряг, общежитие „*******, представлявано от управителя *******.

Ищцата твърди, че е собственик по наследство и реституция от К. Щ.Б., на Нива, находяща се в землището на град Несебър, местност „*******”, представляваща имот № 167, с площ 6,500 дка, при граници: общинско място, К.Я., общинско място, Х.В.. Възстановяването на правото на собственост е станало по силата на Решение № 287-Н/26.01.1993г. на Поземлена комисия – Несебър, а ищцата се е снабдила и с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ. Със Заповед РД-02-14-447 / 02.06.1997г. на Кмета на Община Несебър бил одобрен кадастралния план на к.к.Слънчев бряг-запад, съгласно който имотът се индивидуализира като такъв с ***** на площ от 6 783 кв.м., при граници: общинско място, имоти №№ ********. През 2000г. със Заповед № 106/08.12.2000г. за част от имота е бил обособен УПИ ******** с площ от 1 580 кв.м., при граници: улица, УПИ ******************. Квартал 50, в който е попадал имота, е идентичен с кв.5001 по одобР.я със Заповед № 153/14.08.2001г. застроителен и регулационен план на к.к.Слънчев бряг – запад.

Впоследствие през 2001г. ищцата се снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху този имот и продължава да владее имота и понастоящем.

Съгласно одобР.те през 2006г. кадастрална карта и кадастрални регистри на град Несебър, имотът се индивидуализира като имот с идентификатор ********. През 2007г. ищцата установила, че тя не е записана като собственик на имота, както и че въз основа на подадена от първия ищец С.Д.И., е било извършено изменение на кадастралната карта по реда на чл.53, ал.3 от ЗКИР, съгласно което от имота на ищцата К.Х.Т. са били отделени 213 кв.м. и е бил образуван имот с идентификатор **********, за което изменение ищцата не е била уведомявана. Към датата на подаване на исковата молба като собственик на този имот е бил записан третия ответник – „Л.” ООД, к.к. Слънчев бряг, община Несебър, който се легитимира като такъв по силата на Нотариален акт ***************, дело № 2533/2007г. на нотариус М.Б. с район на действие Несебърския районен съд, като дружеството е придобило собствеността върху имота по силата на прехвърлителна сделка, сключена с праводателя му В.П.Ж..

Ищцата твърди също, че на

03.10.2008г. е дарила на дъщеря си Р. Д.Т. имота с идентификатор ******** с площ от 1 368 кв.м., а процесният имот с идентификатор ********** с площ от 213 кв.м., за който ищцата едновременно твърди, че се ползва от дъщеря й Р. Д.Т., е бил предмет на съдебен спор, въз основа на установителен иск, предявен от последната срещу тримата ответници, но производството по образуваното по този иск гр.д.№ 513/2008г. по описа на Несебърския районен съд, било прекратено поради оттегляне на иска.

Ищцата К.Х.Т. моли съдът да се произнесе с решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на тримата ответници, че тя е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор **********; да бъдат „признати за недействителни” спрямо ищцата Нотариален акт за даР.е ***************, дело № 2533/12.09.2007г., и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *************. на нотариус с рег.№ 110 на НК.

Отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е подал единствено ”Л.” ЕООД, в който се излагат доводи за недопустимост на иска, но които доводи по същество касаят въпросите по неговата основателност, тъй като с отговора се оспорват самите твърдения на ищцата, с които тя претендира, че е носител на материално право, което се оспорва от ответниците, и с които доводи ответникът „Л.” ЕООД счита твърденията за неоснователни и недоказани. Единственият довод за недопустимостта на иска за собственост е, че ищцата разполага с ревандикационен иск, но този въпрос е разрешен с ТР № 8/27.11.2013г. по ТД № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.2. „Л.” ЕООД твърди, че владее имота от момента и по силата на сключения договор с неговия праводател. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.

С Определение от 17.04.2014г., постановено по делото, съдът е уважил искането на ищеца и е допуснал привличането като трето лице-помагач на ответника, „П.И.” ЕООД, ЕИК ********, за който процесуалният представител на ищцата посочва в съдебно заседание на 19.06.2014г., че е придобил собствеността върху имота преди вписването на исковата молба и е собственик към настоящия момент, което определение впоследствие е било отменено на основание чл.253 от ГПК с друго такова от 25.06.2014г.

С допълнителна молба от

15.07.2014г., подадена в изпълнение указанията на съда, ищцата, чрез процесуалния си представител, прави нови противоречиви твърдения, а именно, че ищцата е тази, която владее и ползва процесния имот, като уточнява основанието на предявения от нея установителен иск за собственост – придобивна давност.

Посочва обаче единствено приблизително началния момент на осъществявано от нея владение, а именно влизане в сила на Заповед № 106 / 08.12.2000г., но не посочва конкретен период на осъщественото владение, нито посочва дали и кога е изтекла твърдяната придобивна давност и от кой момент ищцата твърди, че е придобила на соченото от нея основание правото на собственост върху процесния имот. С последваща молба обаче от 19.09.2014г. от ищцовата страна се твърди, че придобиването на имота по давностно владение се явява алтернативно основание на претенцията й, а впоследствие заявява като начален момент на установено владение на имота 17.10.2007г.

С определение от 25.09.2014г. съдът е приел, че основанието, въз основа на което ищцата твърди, че е собственик на процесния имот, е наследство и реституция от КЩ.Б., и е оставил без уважение искането на ищцата за събиране на писмени и гласни доказателства, но е допуснал до разпит свидетел по искане на ответника С.И. относно осъществявано владение.

С влязло в сила протоколно определение от 21.10.2014г. съдът е прекратил производството по отношение на предявените искове за обявяване за недействителни спрямо ищцата на нотариалните актове, с които са обективирани договор за даР.е и договор за покупко-продажба на недвижим имот. По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието по делото, а съдът е допуснал до разпит и един свидетел по искане на ищеца, също свързано с въпроса за осъществявано владение на имота.

В съдебно заседание, проведено на

21.10.2014г., ответникът „Л.” ЕООД, чрез процесуалния си представител, посочва началния период на установена от него фактическа власт върху процесния имот, а именно 17.10.2007г., по повод на въведеното от него възражение при условията на евентуалност за придобиване собствеността на имота на основание придобивна давност, позовавайки се на 5-годишно давностно владение по смисъла на чл.79, ал.2 от Закона за собствеността.

В съдебно заседание, проведено на 26.11.2014г., процесуалният представител на ищеца изрично заявява, че са налице непълноти и грешки в кадастралния план и предстои тяхното отстраняване по предвидената в специалния закон административна процедура, но такава не е предприета. Едновременно с това заявява изрично, че правото на собственост върху имота ищцата е придобила на основание наследство от починалия си наследодател КЩ.Б., на чийто наследници собствеността върху имота е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, и че ищцата упражнява владение върху имота именно въз основа на правото си на собственост, придобито по наследство. Уточнява, че единствено ответникът „Л.” ЕООД й оспорва правото на собственост като й противопоставя титул за собственост, но той заедно с другите двама ответници били другари в процеса, но същевременно счита, че пасивно легитимиран по иска за собственост е единствено „Л.” ЕООД.

С разпореждане от 16.12.2014г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата да отстрани нередовностите в нея, като за целта изложи необходимите твърдения и направи нужните уточнения относно съществени факти, касаещи допустимостта на иска, а именно: 1) Да посочи провеждана ли е процедура по чл.53, ал.1 от ЗКИР по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта, касаещи процесния имот с идентификатор **********, и ако е провеждана такава административна процедура, как и с какъв акт е приключила; 2) с оглед направеното по чл.214, ал.1 от ГПК изменение на иска за собственост, да заяви изрично позовава ли се, при условията на евентуалност, и на друго придобивно основание, различно от посоченото в обстоятелствената част на исковата молба, а именно въвежда ли наред с първоначално заявеното придобивно основание – наследство и реституция, и друго такова – придобивна давност; ако претендира право на собственост на основание придобивна давност, да посочи конкретен период на осъществено владение, както и момента, когато е изтекла придобивната давност и са настъпили благоприятните последици за ищцата вследствие на това; да посочи дали към момента на придобиването на имота на претендираното основание – придобивна давност – ищцата е била в сключен граждански брак или не; 3) да приведе петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част и с оглед заявеното(ите) основание(ия) на придобиване правото на собственост върху имота; 4) да посочи кога ответникът „Л.” ЕООД се е разпоредил с процесния имот, прехвърляйки правото на собственост на трето лице – преди или след предявяване на иска и да представи доказателства за тези обстоятелства; 5) да посочи изрично кой владее имота към датата на предявяване на иска – ищцата, ответника „Л.” ЕООД или трето лице.

С уточнителна молба от 22.01.2015г., подадена в изпълнение указанията на съда, ищцата, чрез процесуалния си представител, посочва, че на нейно искане за отстраняване на грешки в кадастралната карта е получила отговор от Началника на СГКК-гр.Бургас, според който поисканото изменение не попада в хипотезите на чл.53, ал.1 от ЗКИР и е отказано провеждането на административна процедура. Ясно посочва, че наред с първоначално заявеното с исковата молба основание за правото си на собственост – наследство и реституция, е въвела при условията на евентуалност и друго основание, а именно изтекла придобивна давност, като владението върху процесния имот е било установено от нея от влизане в сила на Заповед № 106/08.12.2000г. на Кмета на Община Несебър, продължил е 10 години, когато давността е изтекла, и след изтичането на която, ищцата е продължила да владее имота вече въз основа на придобитото на това основание право на собственост. В този смисъл е уточнила и петитума на исковата молба, а именно като е поискала да бъде призната за собственик на процесния имот на сочените от нея придобивни основания. Твърди, че ответникът „Л.” ЕООД е прехвърлил собствеността върху процесния имот в полза на трето неучастващо по делото лице след предявяване на иска, въз основа на който е образувано настоящото дело, но преди вписването на исковата молба.

Поискала е събирането на гласни доказателства и за служебно изискване на писмен документ, находящ се в трето по делото лице.

С определение от 10.06.2015г. съдът е посочил правната квалификация на предявените, при условията на евентуално кумулативно съединяване искове, а именно чл.124, ал.1 от ГПК. В определението съдът е указал на страните причините и са изложени съображения, поради които приема исковете и тяхното съединяване за допустими, както и че ищцата е активно легитимирана по исковете, а ответник по тях – пасивно легитимиран – е единствено ответникът „Л. ООД, посочено е също кое налага участието в процеса на С.Д.И. и В.П.Ж..