Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 03.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 492/2022
Вид
Решение № 116
Подписан
03.04.2023
В сила
15.02.2024
Състав
Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Г. В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000492 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от О. П. против решение № 260090 от 04.04.2022 г. по т.д. № 864 по описа за 2019 г. на Окръжен съд Пловдив, в частта, с която О. П. е осъдена да заплати на „З - **” ООД сумата от 77342,23 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 16.10.2019 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължимо и неплатено възнаграждение за изпълнени допълнителни, непредвиден и нови строителни работи, за които е съставен Акт обр.19 от 20.06.2019 г. по сключен между тях Договор № ******* от 08.11.2018 г., след спечЕ. от „З **” ООД – гр.П. процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет:

„Изпълнение на строителство за обновяване на ДЯ „Д. с.“ – гр. П. и цена от 1 643 307.91 лв. с ДДС, в рамките на проект „Образователна инфраструктура изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли в гр. П.”, както и сумата от 1095.68 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 27.08.2019 г. до 15.10.2019 г., включително, както и сумата от 9684.56 лв. за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция, по съразмерност.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и 1 незаконосъобразвност на решението в осъдителната му част. Искането е в тази част решението да се отмени и вместо това се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове, евентуално – да се намали размера на претендираната сума и се присъдят разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от представителя на ищеца „З. - **“ ООД, с който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част е правилно, поради което е заявено искане същото да се потвърди, като на въззиваемия се присъдят сторените във въззивното производство деловодни разноски.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Пловдив е образувано по предявени о т „З. - **“ ООД против О. П. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на следните суми: 77342.23 лв. с включен ДДС, заедно със законната лихва, смятана от датата на предявяване на иска 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, представляваща дължимо и неплатено възнаграждение за допълнително извършени, непредвиден и нови строителни работи, за които е съставен Акт обр.19 от 20.06.2019 г. по сключен между страните Договор № ******* от 08.11.2018 г., след спечЕ. от ищеца процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет:

„Изпълнение на строителство за обновяване на ДЯ „Д. с.“ – гр. П. и цена от 1 643 307.91 лв. с ДДС, в рамките на проект „Образователна инфраструктура - изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли в гр. П.”;

2298.78 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение през периода от 01.07.2019 г., /датата на установяване годността за приемане на строежа чрез съставяне на констативен от същата дата до предявяване на иска 15.10.2019 г., включително.

Исковете се основават на следните, относими към спора и установени по делото обстоятелства:

Въз основа на сключен между страните Договор № ******* от 08.11.2018 г. за обществена поръчка, О. П. е възложила, а „З. - **“ ООД е приело да изпълни обществена поръчка с предмет: строителство /СМР/, включващо изпълнение на строеж на обект: „Основен ремонт и реконструкция, внедряване на мерки за енергийна ефективност, както и реконструкция и благоустрояване на прилежащо дворно място на ДЯ „Д. с.“, находяща се на ул. „В.“ № **, УПИ * - д. я., кв. *** по плана на първа градска част – север, гр. П., за реализация на проект „Образователна инфраструктура – изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли в гр. П., с безвъзмездна финансова помощ на оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 -2020 г.“

2

Страните са уговорили, че общата стойност на договора е в размер на 1 369 423.26 лева без включен ДДС, съответно 1 643 307.91 лева с включен ДДС и представлява цената, оферирана в ценовото предложение на изпълнителя. Уговорено е също, че тази цена е за цялостното извършване на дейностите, включени в предмета на поръчката – чл. 5, ал. 2 от Договора.

Страните са постигнали съгласие относно етапите на плащане на цената – авансово, междинно и окончателно. Според уговореното в чл. 6, ал. 1, т. 3 от Договора, окончателно /изравнително до крайната стойност на действително извършените СМР/ плащане се извършва в срок до 30 дни след представяне от страна на изпълнителя на фактура, констативен акт за установява годността за приемане на строежа без забележки, акт за изплащане на извършените СМР и протокол за окончателното приемане на строителството по чл. 8, ал. 2.

Безспорно установено е по делото, че ищцовото дружество е изпълнило възложените му с договора работи. На 01.07.2019 г. е бил издаден Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, а на 31.10.2010 г. е издадено Удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Следователно, установено е, че възложените работи са били изпълнени изцяло и обектът е пуснат в експлоатация. Безспорно е също, че О.

П. е заплатила на ищцовото дружество уговорената в договора цена на СМР, средствата за които са били осигурени безвъзмездно по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“.

Според ищеца, действителната стойност на извършените във връзка с възложената работа и окончателно приети СМР надвишава общата цена по договора със 77 342.23 лева с включен ДДС, за което той е уведомил своевременно ответната Община. Това увеличение се дължало на други непредвидени в КСС видове и количества СМР, които дружеството е извършило в изпълнение на възложената му работа и за които е бил съставен протокол образец 19. Този протокол бил подписан от представителя на ответника и от представителя на дружеството осъществяващо технически надзор, но ответникът отказвал да ги заплати. Във връзка с заплащане стойността на тези работи е възникнал и процесният спор, като основните спорни въпроси са следните:

- извършени ли са, в какъв обем и на каква стойност претендираните от ищеца СМР;

- тези допълнителни работи представляват ли част от възложеното строителство и приети ли са от възложителя;

- дължима ли е от ответника тяхната стойност въз основа на договора.

По тези въпроси въззивният съд намира следното:

Извършването на описаните в общо двадесет и четири точки конкретни СМР се установява по вид, количество и стойност от приетите по делото строителни документи – актове обр. 12, както и приети заключения на 3 единична и тричленна съдебно-техническа експертиза, включително и въз основа на извършен оглед и измервания на място /за видимите работи/ от вещото лице.

Според приетото и неоспорено от страните заключение на тричленната СТЕ, спорните СМР се обособяват в следните групи:

- реално изпълнен СМР въз основа на КСС/заменителни таблици в т.ч. и такива, представляващи надвишаващи договорените количества;

- изпълнени СМР въз основа на разпореждания, обективирани в заповедна книга на строежа;

- изпълнени СМР въз основа на инвестиционен проект/чертеж/детайл; изпълнени

СМР, но непредвидени в инвестиционен проект/чертеж/детайл или неразпоредени чрез разпореждане или заповед, включени в Заповедната книга на строежа.

Няма спор, че описаните допълнителни СМР като количества, а някои – и като видове, не са би включени в количествено – стойностната сметка, съответно – не са били включени в общата стойност по процесния договор, предмет на безвъзмездно финансиране по предвидената Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, по която О. П. е бенефициер.

Само тези обстоятелства обаче не са достатъчни, за да се приеме, че процесните, реално извършени в изпълнение на възложения ремонт СМР не подлежат на заплащане от възложителя, поради следното:

Общото за всички допълнителни видове и количества работи е, че извършването им е било наложително с оглед технологията на предвидените в инвестиционния проект СМР, като тези работи са били необходими за постигане на инвестиционното и функционално предназначение на обекта.

Този извод доказателства. се налага от съвкупната преценка на събраните

Следва да се отбележи преди всичко, че пропускът тези присъщи на технологичния процес и необходими за точното изпълнение на възложената работа, както и за постигане на целения краен резултат СМР да бъдат включени в КСС и общата стойност на договора, е изцяло на възложителя.

С уведомление изх. № ***/******** г. /л.456/, изпълнителят е уведомил възложителя О. П. за наличието на различия и липси между КСС по договора, проекта и количеството на място, като е представил и заменителна таблица с приблизителна КСС на предвидените и липсващите работи. В този смисъл изпълнителят е изпълнил задължението си по чл. 260, ал.1 ЗЗД и по чл. 11, ал.1 от Договора.

С оглед тъкмо на тези констатации и в изпълнение на възложеното по договора в процеса на работа, извършването на по-голямата част от допълнителните работи е било разпоредено със заповеди, вписани в Заповедната книга на обекта, постановени от лицата, изпълняващи функции 4 на строителен надзор или проектанти на обекта, както и от представители на възложителя. В подкрепа на необходимостта от допълнителните работи, по делото е представено становище от представителя на дружеството, осъществяващо строителен надзор на обекта /л.19-л.20/, с което се сочат причините и предназначението на новите и надвишените видове СМР спрямо тези по одобрения инвестиционен проект.

В тази насока следва да се отбележи, че предвид уредения със ЗУТ статут на строителния надзор и сключения между възложителя и „К. К.“ ЕООД договор от 21.08.2018 г. /л.413 –л.420/, като основни задължения на лицето, упражняващо технически надзор между другото е възложено и: да информира своевременно възложителя /О./ за всички пречки, възникващи в хода на изпълнението на работа, да предложи начин за отстраняването им, както и възможността да поиска от възложителя указания и/или съдействие за отстраняването им – чл. 26, т. 2 от Договора. Съгласно с чл.166, ал. 1 ЗУТ, консултантът/лицето, упражняващо строителен надзор следи за съответствието между фактическото изпълнение, проектите и нормативните изисквания, което е в интерес и на двете страни – възложител и строител.

От изложеното следва, че макар основните функции на техническия надзор да са свързани с административен контрол и регулиране на строителния процес съгласно с изискванията на строителните правила и норми, те не се ограничават единствено до вътрешните отношения между възложител и консултант/технически надзорник, а оказват влияние и върху спецификата на договора за строителство като особен вид договор за изработка.

В този смисъл, специфичните и поначало императивни изисквания, съдържащи се в ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, уреждащи обществените отношения свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството, могат да ограничават или да допълват/разширяват обхвата на конкретни уговорки между страните по договор за строителство, за да осигурят изпълнението на непредвидени при сключване на договора за СМР строителни работи, които са технологично необходими за постигане на инвестиционното и функционално предназначение на обекта. Изпълнението на тези работи, макар да не е било предвидено в инвестиционния проект или в КСС, обвързва страните по договора за строителство, щом произтича от дадени по време на изпълнението му мотивирани, законосъобразни и задължителни предписания от оторизирани от закона лица във връзка с конкретното строителство, както е и в настоящия случай. В този смисъл ищецът е изпълнил и задълженията, съдържащи се в разпоредбата на чл. 261, ал.1 ЗЗД.