Решение № 770 от 28.08.2024, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 2379/2024
- Вид
- Решение № 770
- Подписан
- 28.08.2024
- В сила
- 02.09.2025
- Състав
- Свилен Жеков
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 и ал. 4 · Закон за съдебната власт
- чл. 264, ал. 1 и ал. 4 · Закон за съдебната власт
- чл. 340 · Закон за съдебната власт
- чл.340а, ал.2, т.1 · Закон за съдебната власт
- чл.340а, ал.5, т.2 · Закон за съдебната власт
- чл. 341, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 343, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 359 · Закон за съдебната власт
- чл. 107а, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 8 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.1, т.5а · Кодекс на труда
- чл.333, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 2, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 8, ал. 1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 1 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл. 10, ал. 2 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл. 117 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл. 14 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл. 15 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл. 170, ал. 2 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл. 2, ал. 1 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл. 37 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл. 38 · Правилник за администрацията в съдилищата
- Чл. 5, ал. 1 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл. 5, ал. 2 · Правилник за администрацията в съдилищата
- §2 · Правилник за администрацията в съдилищата
РЕШЕНИЕ
№ 770 гр. Стара Загора, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Свилен Жеков при участието на *********я М.О.Н. като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530102379 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищцата твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника – работодател, по силата на което заемала длъжността „******************“ в Д.ски районен съд, въз основа на трудов договор от **********г. На ********г. ищцата била извикана при председателя на Д.ски районен съд, като й бил зададен въпрос дали Е.Г.М., заемаща длъжността „****************“ в „***************** “, била нейна ******* ************, като формално ищцата потвърдила това обстоятелство. Със Заповед № РД-******/******** г. на **************** ръководител – председател на Д.ски районен съд, връчена й на същата дата, трудовото й правоотношение с ответника било прекратено, на основание чл.140, ал.1, т. 2 и чл.340а, ал. 5, т. 2, предл. 2, вр. с чл. 340а, ал. 2, т. 1, предл. 4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ несъвместимост, тъй като работодателят преценил, че между ищцата и и ********* е налице йерархическа връзка на ръководство и контрол и издал процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ищцата счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като липсвала посочената в нея като нарушение, извършено от ищцата, йерархическа връзка на ръководство и контрол между последната и ************** Е.Г.М.
1
/чл.340а, ал.2, т.1 ЗСВ/, за което ищцата не била уведомила работодателя, респ. липсвала несъвместимост по смисъла на чл.340а, ал.5, т.2 ЗСВ, която да обуславя уволнението – конкретно сочи, че ************** ********* не изпълнявал функция на ръководство и контрол спрямо ********* **********.
Този извод се налагал от систематичното тълкуване на разпоредбите, регулиращи значението на отделните звена съдилищата чл. 14, 15, 16 и 38 от ПАС, вкл. §2. от утвърдените правила за деловодната дейност и документооборота по изпълнителни дела в ***************** при Д.ски районен съд/. Позовава се и на разписаните в длъжностната характеристика на **************** ********* - чл.1.1. до 1.58 задължения като сочи, че неговата дейност има значение на обслужваща общата ************* дейност на съда, а не е пряко относима към ********* дейност. Тоест между ********* служители в ***************** и **************** ********* било налице взаимодействие, а не ръководство и контрол – налице било именно координация, отношение по хоризонтала, а не вертикала. Доколкото функцията на служба „******* *******“ в **** била да обслужва същинската съдебна дейност, пряката, непосредствена **********-*********** функция ще се осъществявала от съответния държавен ********** ********, а не от **************** *********. Респективно, предвид обслужващата функция на общата администрация на съда, ************** ********* изпълнявал **********-*********** функция спрямо служителите, в звената принадлежащи към общата администрация, които изброихме по-горе.
Сравнението на длъжностите както по смисъла на ПАС, така и на съответните длъжностни характеристики, налагало извод за координация, а не за власт и подчинение между двете длъжности. Сочи още, че липсвала заинтересованост на ищцата при определяне на възнаграждението на служителката, с която работодателят твърдял да е налице несъвместимост, тъй като ************** ********* бил длъжен да направи предложение за повишаване на трудовото възнаграждение на ********* служители. Досежно повишаването в ранг, съгласно чл. 170, ал. 2 ПАС, „когато съдебният служител придобие правото за повишаване в ранг, атестационният формуляр се представя на **************** ръководител на съда ведно с предложение от ******** ***************“. ************** ********* нито можел да повишава сам трудовото възнаграждение, нито да го намалява или да наказва ********* това били правомощия на **************** ръководител на съда. Ищцата 2 имала задължение да отправя същите предложения за повишаване на заплатата за абсолютно всички новоназначени съдебни служители. Съдебния служител в *************** Г.Б., била назначена в същия период, в който била назначена и деловодител М. и за този служител се направени същите предложение със същите доводи, което работодателят не е отчел.
************** ********* имал задължение за формална инициатива за отправяне на посочените предложения, но не той вземал окончателните решения. Заповедта била издадена при условията на злоупотреба с право, тъй като съществувал личен конфликт между страните, и работодателят не мотивирал преценката си защо уволнява **************** *********, а не ************** – личностният конфликт се изразявал в това, че ищцата е била част от екипа на предишния административен ръководител, който не е подкрепил и се е противопоставил за избирането на настоящия и поради тази причина започнало разчистване на предишния екип. Уволнението на ищцата не било в интерес на предприятието, тъй като тя била единственият ********** служител в съдебния район на Окръжен съд- Х., който бил награждаван, и то по предложение на ИВСС. В тази връзка, поради злоупотреба с право, било прекратено трудовото правоотношение с ****************** със 7-годишен опит, пред ********** служител със стаж по-малко от 3 години. Ищцата била председател и член на група по условия на труд с мандат 4 години, считано от *******г., поради което за всяко друго основание за прекратяване на трудовото й правоотношение би се ползвала с протекцията по чл.333, ал.1, т.5а КТ. Заповедта била издадена в нарушение на правилата на КТ, включително била постановена на основание, което не било измежду предвидените такива в КТ за прекратяване на трудовото правоотношение; не било спазено и изискването за предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.5 КТ, доколкото ищцата се ползвала с такава по чл.333, ал.1, т.5а КТ. Затова моли, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна; да я възстанови на предишната работа; както и да й присъди обезщетение за период от шест месеца и да й присъди направените по делото разноски.
Ответникът в срока но чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, като заема позиция за неоснователност на исковете. Счита, че оспорената заповед е постановена съобразно законовите изисквания, а наложено наказание – съответно на нарушението. Счита също, че 3 приложимият закон, по който е следвало да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата, бил Закона за съдебната власт /ЗСВ/, а не Кодекса на труда, тъй като ЗСВ се явявал специален по отношение на КТ. Признава, че ищцата е заемала посочената в ИМ длъжност ****************** в при ответника, че на ********г.със Заповед №РД-****** било прекратено трудовото й правоотношение. Оспорва твърдението, че не била налице йерархическа връзка на ръководство и контрол между ищцата и ************** Е.М. и то в степените изрично регламентирани в чл.340а ал.2 т.1 от Закона за съдебната власт и че приложимият закон, по който е следвало да бъде прекратено трудовото правоотношение е КТ. Оспорва твърдението в ИМ за извършено уволнение при условията на злоупотреба с право. Изяснява, че съгласно класификатор на длъжностите на администрацията на съдилищата, ищцата заемаща длъжност ****************** била пряк ръководител на *******та си ************ Е.М., която е ****************.
От писменото доказателство се установявал факта, че в класификатора на съдилищата няма длъжност „**************** в *****************“. В структурата на администрацията на Д.ски районен съд не била налице длъжност ********** ***************. От това следва, че единствения пряк ръководител на ************** Е.М. била именно ищцата изпълнявала длъжността ******************. Ищцата в качеството на пряк ръководител на Е.М. е била длъжна да заяви тези обстоятелства в момента на тяхното възникване и това нейно задължение е доведено изрично до знанието й, видно от и от саморъчно подписаната декларация. Респективно подобно задължение е възникнало и за служителката Е.М., която е подписала декларацията изискуема по КТ. Моли съдът да отхвърли като неоснователни предявените искове и да му присъди направените разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и със процесуален представител, като поддържа исковите претенции. Представя писмена защита.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, а вместо него процесуален представител, който оспорва исковите претенции. Представя писмена защита.
Старозагорски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
4
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните, че са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор /л. 21 и л. 25 от гр.д. № ******/2023 г. на П. районен съд, л. 29 от делото/, заемала е длъжността „******************“, трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № РД-******/******** г., считано от ******** г. /л.10 от гр.д. № ******/2023 г. на П. районен съд/, ищцата и ************** Е.М. са ******* ******* /така и писмено доказателство, л. 42 от гр.д. № ******/2023 г. на П. районен съд/, М.З., която е ******** ********** ******** е Ръководител на „****“, към датата на уволнение на ищцата /******** г./ към Д.ски районен съд са били назначени двама Държавни ******** ********и, ищцата е давала предложения за трудовото възнаграждение и атестации за Г.Б. – служител в ***************, ищцата е давала предложения за трудовото възнаграждение и атестации за Е.М. – ********** служител в „******* *******“ при **** /вж. и писмени доказателства, л. 33-35 от декларация за съвместимост /л. 27 от гр.д. № ******/2023 г. на П. районен съд/, ищцата е била избрана за председател и член на група по условия на труд с мандат 4 години, считано от ******* г. /вж. и протокол от о.с.з. от 20.06.2024 г./.
Представена е длъжностна характеристика на ищцата /л. 22-24 от гр.д.
№ ******/2023 г. на П. районен съд, л. 30-32 от делото/, декларация за нейното получаване /л. 26 от гр.д. № ******/2023 г. на П. районен съд/ и декларация за съвместимост /л. 27 от гр.д. № ******/2023 г. на П. районен съд/, а по отношение на нейната ******* ************ Е.М. трудов договор от ******** г., заедно с допълнителни споразумения към него /л. 28 -31 от гр.д. № ******/2023 г. на П. районен съд/ и декларация за съвместимост /л. 32 от гр.д. № ******/2023 г. на П. районен съд/.
По отношение на дейността на ответника са представени Класификатор на длъжностите в *********** от 01.01.2022 г. и правилник за неговото прилагане /л. 48-52 от гр.д. № ****/2023 г. на С. районен съд, л. 37-39 от гр.д.
№ ******/2023 г. на П. районен съд и л. 34-35 от делото/, който имат характер на нормативен акт /подробно по-долу/, поименно щатно разписание на Д.ски районен съд от дата 01.06.2023 г. /л. 40-41 от гр.д. № ******/2023 г. на П. районен съд/, комплексна планова проверка на Инспектората на Висшия ********** съвет /л. 7-34 от гр.д. № ****/2023 г. на 5
С. районен съд/, работна инструкция за назначаване на нов служител /л. 35-37 от гр.д. № ****/2023 г. на С. районен съд/, работна инструкция за повишаване в ранг /л. 37-38 от гр.д. № ****/2023 г. на С. районен съд/, правила за деловодната дейност и документооборота по изпълнителни дела в **** при Д.ски районен съд /л. 39-42 от гр.д. № ****/2023 г. на С. районен съд/, работна инструкция за определяне, начисляване и изплащане на основни и допълнителни трудови възнаграждения /л. 42-47 от гр.д. № ****/2023 г. на С. районен съд/.
Относно длъжностната характеристика за длъжността
**************** ответникът представя писмени доказателства за нейното утвърждаване и опити за връчване на служителката Е.М. /л. 47-62 от делото/, вкл. съществуващи и връчени длъжностни характеристики на съдебни ********** при **** идентични с новоутвърдената длъжностна характеристика а по отношение на ******************* ответникът представи техните кадрови досиета /л. 63-206 от делото/.