Определение № 812 от 23.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. София, 22.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Веселина Вълева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600998 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.440, ал.2, по реда на Глава XXII от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв.С. Г. САК, защитник на лишения от свобода В. Г. Н. ЕГН: **********, срещу Определение №3701/ 04.08.2023г. на 34-ти състав на СГС постановено по ЧНД № 4197/2023 година, с което е оставено без уважение искането му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното наказание „лишаване от свобода”, което към настоящия момент изтърпява в Затвора – гр.***. С въззивната жалба иска отмяна на съдебния акт на първоинстанционният съд, като се претендира за неговата неправилност, необоснованост и несправедливост.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок от защитник на лице с правен интерес, поради което същата е процесуално допустима, но разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.

За да постанови атакуваното определение първоинстанционният съд е обсъдил наличната доказателствената информация, съдържаща се в затворническото досие на лишения от свобода В. Г. Н. , извършил е цялостна и задълбочена преценка за наличие на визираните в чл. 70 от НК предпоставки, след което е формирал обосновани и правилни изводи за неоснователност на искането му за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Настоящият състав се съгласява с изложеното в доводите на защитата, че е налице първата изискуема предпоставка, доколкото срокът на изтърпяната част от наказанието до настоящия момент, безспорно надвишава изискуемия минимален срок от една втора от съвкупния размер на наложеното наказание. В подкрепа на направения извод съдът съобрази данните съдържащи се в справка на началника на затвора изх. № 178/25.07.23г., за изтърпения срок и остатъка към 10.07.2023г., като е отразено, че е изтърпял всичко – фактически и с приспадане на труд общо 6 години, 11 месеца и 16 дни от общо 8 години „лишаване от свобода“, заедно с времето, през което е полагал труд в затвора в Хавана и в София. Към 10.07.2023г., остатъка от наказанието възлиза на 1година и четиринадесет дни.

Наложеното му наказание от 8 години „лишаване от свобода“ е в резултат на приспособяване на Решение № 192/2018 г. на Окръжен Съд Хавана, Република Куба, с което българският гражданин бил осъден в Република Куба на 15 години „лишаване от свобода“.

1

При приспособяване на присъдата СГС с Определение от 20.02.2023 г., по НЧД №2629/2022 г., е приел за изпълнение в България съдебното решение №192/2018г. на Окръжен Съд Хавана, квалифицирал го като престъплението по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК на Република България и намалил наказанието на 8 години „лишаване от свобода“. Началото на наказанието е започнало на 17.12.2016г.

Постъпил в Затвора гр.*** на 10.05.2022г. в приемно отделение. На 17.06.2022г. постъпил в група на затвора, където се намирали неосъдени с окончателна присъда, което продължило до 25.04.2023г., до постановяване на Определение на СГС по НЧД №2629/20.02.2023г.

Въззивният жалбоподател е бил награждаван в този период два пъти. След влизане в сила на съдебният акт, от 10.05.2023г. е бил преведен в ЗОЗТ Кремиковци, където е поискал да работи, но по причини независещи от лишения от свобода, не му била възложена работа. В този период се включвал активно в мероприятия и обучения, не е проявявал агресия и не е бил в конфликт с други лишени от свобода, до администрацията на пенитенциарното заведение не са достигали сигнали за нарушения на вътрешния ред, нито е докладван за нарушения в отношенията му с пенитенциарните служители.

Първостепенният съд е постановил атакувания съдебен акт на основата на съображенията за продължаващо наличие на съществени дефицити в поправителния процес и в доказателства за изцяло завършен поправителен процес, липсват дори положителни данни за позитивен процес на неговото превъзпитание. Първостепенният съд, правилно е съобразил наличните данни и е достигнал до верен и обоснован извод, че към настоящия момент лишеният от свобода Н., все още не е дал доказателства за поправянето си, от които да може да бъде направен извод, че по-нататъшния му престой в затвора е неоправдан и незаконосъобразен, т.е. не са налице предпоставките посочени в чл.70 ал.1 НК за приложението на института на условно предсрочно освобождаване, поради липса на убедителни и категорични доказателства за трайно завършен поправителен процес.

От 10.05.2023г. лишения от свобода В. Г. Н. е изтърпявал наказанието си в условията на „строг“ режим с констатирани средни стойности (42т.) на риска от рецидив. В доклада с рег.№77/29.06.2023г. са очертани пет проблемни зони „Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и обкръжение“, „Умения за мислене“, „Образование и обучение“ „Управление на финансите и доходите“. Прогнозните предпоставки за изпълнение плана на присъдата не могат да ангажират извод за наличие на положително развитие, за проява на тенденция към трайна промяна в нагласите му за законосъобразно поведение. Очертаната липса на положително развитие в посочените проблемни зони е препятствало и приложението на прогресивната система на смяна на режима с по – лек, доколкото не са били налице основния за смекчаването му. Условното предсрочно освобождаване и налагането на пробационният надзор, не е изключителна форма за довършване изтърпяването на наказанието, при по-добри условия, независимо от приликите в естеството на пробационните мерки при пробационния надзор, което не е включено в чл.37 ал.1 т.2 НК, като наказанието „пробация“.

Законодателя не е предвидил задължително приложение за всеки наказан с „лишаване от свобода“ института за УПО именно поради индивидуалното развитие на неговия корекционен процес. Изследването и доказването на тази промени са обвързани със задължения за наблюдение процеса на превъзпитание на осъдения от затворническата администрация, за настъпването както на положителни и осъзнати трайни промени в поведението на лишения от свобода, така и на отрицателните. За изпълнение изискванията на чл.439а НПК, следва да се формират изводи на основата на доказателствата и данните за промени в поведението на осъдения по см. на чл. 155 ЗИНЗС, за положително развитие и ефективност на индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС. В тази насока са Постановление №7/1975г. Пленума на ВС на Р. България, че „... Когато поправянето на осъдения на лишаване от свобода е постигнато преди да е изтекъл целия срок на наказанието, ...изтърпяването на остатъка от него се явява нецелесъобразно...“. и заложените принципи в Препоръка Rec /2003/22 на Съвета на Европа на Комитета на министрите на държавите членки относно УПО и резолюциите, които са транспонирани в нашето законодателство. В мотивите на това Постановление на Пленума на ВС, ясно се указва, че „поправянето“ на осъдения следва да е било постигнато, а от данните по делото липсват основания да се приеме, че въззивния жалбоподател е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, с оглед планираните с наложеното наказание цели по смисъла 2 на чл.36 НК. Първостепенният съд е формирал обоснован извод за липса на втората изискуема предпоставка за приложение на УПО и в резултат е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, в синхрон с изискванията на чл.439а НПК и правилна оценка и прочит на информацията от затворническото досие, от което не се установява завършен поправителен процес по плана на присъдата, нито данни за поведение, което очевидно да надхвърля изискванията за спазване правилата и режима.

Като съобрази изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК настоящият състав на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3701/ 04.08.2023г. на 34-ти състав на СГС постановено по ЧНД № 4197/2023 година, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба от адв.С. Г. САК в качеството му на защитник на лишения от свобода В. Г. Н. ЕГН:

**********, за допускане на условното му предсрочно освобождаване, от изтърпяване остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3