Решение № 863 от 04.09.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Б., 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120201924 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на ЕТ Х.В.Д. ЕИК *********, седалище и адрес на управление обл.Б., общ.Поморие, с.А., ул. „М.“ №***представлявано от В.К.Д., срещу Наказателно постановление № 114-F694035/14.03.2023 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП Б., с което за нарушение на чл.25,ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр.чл.118,ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185,ал.1 ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН. Отречена е правилността и законосъобразността на фактическите изводи в наказателното постановление относно характера на „продажба“ на полученото капаро от жалбоподателя, което не представлява доставка на стоки или услуги. Формулирана е и претенция за несъставомерност на твърдяното в НП нарушение, в услуга на което е изведена аргументация, произтичаща от Решение № 379 от 10.04.2023 г. на АдмС - Б. по адм. д. № 277/2023 г., с което за същото нарушение е отменена издадената Заповед №П-19-0427070/30.01.2023 г., от директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Б., за налагане принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект – автокъща "Х.".

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника адв.Р.С., която настоява за отмяна на оспорваното наказателно постановление,допълвайки и доразвивайки съображенията в жалбата.Не претендира разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К.Т., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Счита, че характерът на приетото плащане

„капаро“, не води до изключване на задължението за издаване на касов бон, защото задължението за издаване на касов бон за търговеца е обвързано с приемане на плащане, като в случай, че не се реализира покупката или не се одобри вещта, лицето, издало касовия бон разполага с възможност да извърши сторно операция. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 6 – НП е връчено на жалбоподателя на 18.04.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана на 28.04.2023 г./л.3/.

1

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Според изложението в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление, при извършена проверка на 24.01.2023 г., се установило, че в обект автокъща „Х.“ в гр.Б., ул.“Т.“, стопанисван от ЕТ Х. –В.Д., ЕИК ********* В.К.Д. в качеството си на собственик получава от клиент 200 лв. в брой –капаро за лек автомобил Х.Д.. Констатирано е от проверяващия инспектор по приходите, че за приетата сума в брой не е издаден фискален бон от ЕКАПФ Датекс ДП 150 с номер ДТ ****** и ФП ********, регистриран в обекта чрез електронна връзка с НАП. При проверката бил разпечатан периодичен отчет за периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., приложен на л.14 по делото, видно от който на 15.02.2022 г. няма регистрирани продажби.

Относно проверката и констатираните факти е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0427070/24.01.2023 г.

На 30.01.2023 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F694035/30.01.2023г., в който са възпроизведен описаните обстоятелства, релевантни към съставомерните признаци на административото нарушение, намиращи тъждественост с фактическата обстановка в НП и при идентично индивидуализирана правна квалификация на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС вр.чл.25,ал.1,т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

АУАН е бил предявен и връчен на представителя на жалбоподателя на 30.01.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се установява по единен и несъмнен начин при цялостен преглед и оценка от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници, които формират безпротиворечива верига от факти, и чиято достоверност и надеждност съдът кредитира изцяло. Жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, а признава, че на процесната дата действително е получил капаро в размер на 200 лв., но счита за неправилна правната оценка на това обстоятелство, приета от АНО за съответстваща на облагаема доставка на стока.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност, като пред принципа на ревизионното служебно начало не стоят ограничения досежно кръга от възраженията, поставени в жалбата или досежно фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), т.е. съдът е суверенен в преценката си по пътя на разкриване на обективната истина и приложимия по делото закон.

Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 16 – Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.1), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.

При издаване на АУАН и НП е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН, като съдът счита, че лимитираният от законодателя съдържателен минимум от реквизити е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазено изискването за съответствие със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано до степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и да организира своята защита, като настоящият състав не споделя тезата за допусната противоречивост,дерогираща изискването на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН. Липсват формални основания, тангиращи с допуснати съществени пороци, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на НП.

В сферата на контрола за правилно прилагане на материалния закон:

Според поставената със жалбата проблематика,спорна в случая е законосъобразността на извода на административния орган,дали заплащането на капаро има характер на доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС , поради което и според жалбоподателя при престиране на 2 капаро не възниква задължение да се издаде фискален бон.

Прегледът на относимата правна уредба в НП сочи,че съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. синтезно е указано,че задължението за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД е тясно обвързано с продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Терминът „продажба“ относим към данъчното изискване за издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД е заложен и произтича от буквалното езиково и сравнително тълкуване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Посочената норма предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Във фокуса на дискусионния правен въпрос, съдът намира, че липсва легитимна доказателствена опора на извода на АНО за извършване на продажба на стока или услуга като насрещна престация на полученото от жалбоподателя капаро в брой в размер на 200 лв., за която доставка търговецът да дължи издаване на фискална касова бележка по см. на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС , респ. не е налице несъблюдаване на правилото на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Административният орган не е оценил коректно правното значение на фактите, обективиращи основанието за плащане на капарото. Процесната предплатена в брой сума в размер 200 лв. като елемент от свободата на договаряне, предпоставя възможност за страните да уговорят специални правила относно създаване на гаранции, че ще бъде сключен договор за покупко-продажба с оглед привилегията при отказ от договора отговорността на неизправната страна, да бъде регулирана на плоскостта на чл. 93, ал. 2 ЗЗД .Става въпрос за включена акцесорна уговорка в съдържанието на двустранен консенсуален договор, обосноваваща престиране на предварително плащане, във връзка с бъдещи доставки. Това плащане е с изяснени в устойчивата съдебна практика и правна доктрина функции и предназначение. Предвидената със закона ( чл. 93, ал. 2 ЗЗД ) обезщетителнонаказателна функция на задатъка има действие при виновна невъзможност за изпълнение на задължението. От една страна, задатъкът представлява средство за обезщетяване на изправната страна за вредите от неизпълнението, а от друга - наказание за неизправната страна, допуснала неизпълнението и станала причина изправната страна да се откаже от договора. В случая, както се посочи, става въпрос само за създаване по линия на свободно договаряне на предварителна парична гаранция за предстоящо изпълнение, включващо бъдеща доставка на стока или услуга срещу определена цена, компонент от която евентуално би могъл да бъде и задатъкът. При еднородност на задатъка и на престацията се извършва прихващане на задатъка от престацията, но прихващането би се извършило едва към момента на престацията /в случая заплащане на цената на л.а. Х.Д./. Kъм момента на престиране на капаро, то не представлява част от цената, освен ако не е уговорено да има функцията на аванс, каквото твърдение административният орган не е въвел в хода на производството и съответно този факт е извън предмета на доказване. С тези съображения съдът прие, че в случая по отношение процесното плащане на сумата от 200, 00 лв. не са доказани характеристиките на аванс по см. на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС .

Формирана е еднопосочна и безпротиворечива практика, по правния проблем относно същността на задатъка като обезпечително, обезщетително и потвърдително плащане, ясно разграничимо от насрещното престиране на цена срещу доставка на стока или услуга. В Решение № 10803/27.10.2021 г., постановено по адм. д. № 3622/2021 г. по описа на ВАС, първо отделение е 3 прието следното: „В никоя от типичните си функциите – потвърдителна и доказателствена / чл.