Решение № 1401 от 22.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1401 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. Д.А при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно наказателно дело № 20261110203153 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по подадена жалба от адв.Л. Б. от САК, в качеството на упълномощен защитник на Й. Г. Т., ЕГН **********, с адрес хх срещу Заповед за задържане на лице с рег.№228зз125/08.02.2026 г., издадена от старши полицай при 04 РУ-СДВР – Ю.

Д. Д., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.

Жалбоподателят излага бланкетни доводи за незаконосъобразност и неправилност на процесната заповед, поради която иска нейната отмяна, като претендира и присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят, надлежно призован, не се явява лично и не се представлява в съдебно заседание. В своевременно постъпили писмени бележки чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Л. Б. от САК, жалбоподателят излага конкретни 1 аргументи за отмяна на обжалваната заповед, като издадена в нарушение на административно производствените правила и материалния закон, довели до нарушаване правото му на защитата. В този смисъл твърди, че в същата не са изложени факти, сочещи в какво се изразява престъпното деяние, предвид бланкетното посочване на разпоредбата на чл.354а от НК, която не е конкретизирана, като е посочено правно основание „притежание на НВ“, каквато форма на изпълнително деяние не се съдържа в посочената правна норма, не са конкретизирани времето, мястото, нито е описан начина на извършване на деянието и съставомерните му признаци от обективна и субективна страна. Отчита горното като съществено процесуално нарушение по чл.174, ал.2, т.2 от ЗМВР, довело до издаване на неясна и немотивирана заповед. Навежда доводи за нецелесъбразност на приложената ПАМ, доколкото в случая конкретното вещество е предадено с протокол за доброволно предаване, а в жалбоподателя не са открити забранени от закона вещества при извършения личен обиск. Същевременно, не са ангажирани доказателства за предприети действия по ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя и за извършване на процесуално-следствени действия с негово участие от момента на задържането му, за осъществена съпротива, бягство и др., които да са наложили прилагането на ПАМ.

Позовава се на добрите характеристични данни за личността на жалбоподателя – липса на данни за други извършени от него противообществени прояви и младата му възраст, които отчита като обуславящи липса на обществена опасност у дееца.

Ответната страна по жалбата Ю. Д. Д., чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк. хх, след приключване на съдебното дирене, взема становище за потвърждаване на процесната заповед, като правилна, мотивирана и законосъобразна, издадена от полицейски орган. Подробни доводи в тази насока развива в представени писмени бележки.

2

Претендира присъждане на юрисконсутско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото надвишава минималния размер за този вид дело.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:

Със заповед за задържане на лице №228зз-125/08.02.2026 г., издадена от Ю. Д. Д. – старши полицай при 04 РУ-СДВР, жалбоподателят Й. Г. Т. е задържан на 07.02.2026 г. в 23:50 часа, за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 04 РУ-СДВР, и е освободен на 08.02.2026 г. в 16:10 часа. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а като фактическо – „във връзка с чл.354а от НК, притежание на НВ на ул хх

От събраните по делото писмени доказателства – процесната заповед, протокол за личен обиск на лице, декларация за уведомямане на задържан за права, разписка за върнати вещи, книга за задържани лица, става ясно единствено това, че на посочените дата, час и място в гр.София, жалбоподателят е задържан за притежание най-вероятно на наркотични вещества, съобразно използваното съкращение „НВ“.

Жалбоподателят попълнил декларация за правата на задържаното лице, като на същия е извършен обиск по реда на чл.80 от ЗМВР, при който част от намерените у него и иззети вещи са върнати срещу разписка след освобождаването му на 08.02.2026 г. в 16:10 часа.

3

Видно от придружаващото преписката писмо от Началник на 04 РУ-СДВР е, че по случая е образувано досъдебно производство №2283ЗМК-170/08.02.2026 г. за престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК - маловажен случай на държане на високорискови наркотични вещества, без надлежно разрешително, материалите по което са изпратени в СРП на 13.02.2026 г. за произнасяне по компетентност, като е посочена разпоредбата на чл.9, вероятно от НК.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР, видно от представеното удостоверение с рег.

№513р-36923/02.04.2026 г., в кръга на предоставената му съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.74, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, но в нарушение на закона и неговата цел.

Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Действително за прилагането на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно към него. При все това, дори и да са налице данни, които дават основание да се предположи, че задържаното лице може да е съпричастно към определено престъпление, предприетата спрямо него мярка трябва е обоснована и съразмерна с целта на закона.

Задържането е принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която е предназначена да предотврати и преустанови извършването на противоправно деяние, както и да 4 предотврати и отстрани вредните последици от него. Целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателно преследване чрез заличаване или укриване на улики и/или лица или други действия, пречещи на работата на разследващите органи. В случая не е ясно защо жалбоподателят е задържан и с какво неговото задържане е допринесло за постигане на преследваната от закона цел.

Безспорно в хипотезите на чл.72, ал.1, т.1-7 от ЗМВР, полицейският орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това не означава, че е освободен от задължението да обоснове необходимостта от задържането на лицето. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка, което в случая очевидно не е така.

По делото липсват данни жалбоподателят да се е укривал или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни оперативно–издирвателни мероприятия.

Налице са данни за образувано наказателно производство за извършено престъпление, но не са ангажирани доказателства за привличане именно на жалбоподателя в качеството на обвиняем, и то на датата, на която същият е задържан за срок до 24 часа.

Следователно процесната ПАМ е наложена в противоречие на целта на закона и принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който задължава административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с издадения акт не се допуска засягане на правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законната цел. В случая заповедта превишава целта на закона, тъй като разкриването и предотвратяването на 5 предполагаемото престъпно деяние не е налагало необходимостта от задържането на лицето, и съставлява акт на неоснователна принуда спрямо него.

В този смисъл, посочените в акта фактически обстоятелства не съответстват на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и полицейският орган не е следвало да прилага процесната ПАМ, която се явява необоснована и непропорционална. В нарушение на закона, в издадената заповед не е посочено и какво е самото фактическо основание за издаване на заповедта, доколкото като такова е отразена само конкретна разпоредба от особената част на НК, но по никакъв начин не са описани фактите, които очертават конкретно извършени действия от жалбоподателя, осъществяващи някое от изпълнителните деяния на посоченото престъпление. Като фактическо основание в процесната заповед е описано следното: „във връзка с чл.354а от НК, притежание на НВ на хх в която разпоредба, обаче, се съдържат различни алинеи, но такава не е конкретно посочена, а изпълнително деяние под формата на „притежание на наркотични вещества“ не се съдържа в нито една от тях. По никакъв начин не са описани фактите – време, място, начин на извършване на деянието, които да очертават конкретно извършени действия от жалбоподателя, осъществяващи съставомерни признаци на посоченото престъпление, с оглед на което процесната заповед се явява незаконосъобразна, като противоречаща на материалния закон и на целта на закона, и следва да бъде отменена на това основание.

С оглед на изхода от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на сторените от него разноски по делото.

Претендира се адвокатско възнаграждение. Видно от приложените договор за правна защита и съдействие и пълномощно е, че жалбоподателят е упълномощил един адвокат за процесуално представителство в производството по обжалване на процесната заповед пред първата инстанция, за което заплатил в брой адвокатско 6 възнаграждение в размер на 550 евро. В полза на жалбоподателя следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 550 евро, поради липса на мотивираност на направеното възражение от процесуалния представител на ответната страна за неговата прекомерност, и при вземане предвид действащата разпоредба на чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 г. МРАВ, която предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, какъвто е настоящия случай, възнаграждение в размер на 1000 лева или 511,29 евро. В случая, съобразно правната и фактическа сложност на делото, претендираното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно и същото следва да бъде възложено за заплащане от СДВР-МВР.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по подадена жалба от адв.Л. Б. от САК, в качеството на упълномощен защитник на Й. Г. Т., ЕГН **********, с адрес хх, Заповед за задържане на лице с рег.№228зз-125/08.02.2026 г., издадена от старши полицай при 04 РУ-СДВР – Ю. Д. Д., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.

О С Ъ Ж Д А СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ към Министерство на вътрешните работи, да заплати на Й. Г. Т., ЕГН **********, с адрес хх сумата от 550 евро /петстотин и петдесет евро/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат за процесуално представителство в настоящото производство.