Решение № 451 от 18.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20252100100895 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на М. В. П. против Б. В. С., за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 30 000 лв. – главница по сключено между страните споразумение от 02.08.2024 год. с нотариална заверка на подписите от същата датата, както и разноски в размер на 2100 лв. в заповедното производство.

Ищцата твърди, че на 02.08.2024 год. сключила с ответника споразумение за връщане на заети суми, с нотариална заверка на подписите от същата дата. С това споразумение ответникът изрично признал, че получил от ищцата в заем сумата от 30 000 лв. за реализиране на инвестиционните му намерения. Ищцата твърди, че със споразумението се доказва предаването на заемната сума.

Със споразумението страните уговорили ответникът да върне паричната сума на 5 вноски, но към датата на депозиране на исковата молба никаква част от заетата сума не била върната.

Ищцата твърди, че депозирала заявление по чл.417 от ГПК, по което било издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Моли се да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 30 000 лв. – главница по сключено на 02.08.2024 год. споразумение, както и разноски в заповедното производство в размер на 2100 лв.

Депозиран е отговор от ответника, с който претенцията се оспорва.

Представя две разписки за връщане на суми от по 3000 лв., съответно на 1

05.08.24 год. и 12.08.2024 год.

Ответникът не оспорва подписването на споразумението, но твърди, че сумата от 30000 лв. не е заем, а представлява средства, вложени за ремонт и довършване на пицария „Ексклузив“, наета от фирмата на ответника „Плейн ексклузив“ ЕООД. Твърди се, че ищцата закупувала материали и ги доставяла на обекта, като всеки материал по вид и стойност бил отразен в тетрадка на разходите. От същата ставало ясно, че ответницата не е давала пари, а е предоставяла материали с цел последващо съвместно експлоатиране на обекта. Твърди се, че след завършването на обекта ищцата отстранила ответника и започнала да го експлоатира сама.

В отговора се заявява, че споразумението е нищожно поради липса на основание, тъй като признатия „дълг“ не е основан на реално заемно правоотношение. Средствата били изразходвани за ремонт на обект с обща цел, а не за лични нужди на ответника. Като второ основание за нищожност се посочва противоречие на споразумението с добрите нрави по см.на чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като ищцата използвала доверието на ответника, за да извлича едностранна изгода от обекта. Твърди се също, че споразумението е унищожаемо поради съС.ие на нужда и явно неизгодни условия – чл.33 от ЗЗД. Споразумението било подписано в момент на нужда от страна на ответника, за да завърши наетия обект. Условията били явно неизгодни, защото средствата били вложени в общ интерес, а ответникът е признат за длъжник. Сочи се, че договор, сключен при икономическа нужда и неравностойно положение, подлежи на унищожаване.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата е депозирала заявление по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№404/25 год. по описа на БРС за издаване заповед за изпълнение въз основа на документ – споразумение, имащо характер на договор за спогодба по чл.365 от ЗЗД, с нотариална заверка на подписите на страните от 02.08.24 год.

Между страните е безспорно, че споразумението е било подписано от тях на горната дата.

Издадена е заповед рег.№204/23.01.25 год. за сумата от 30 000 лв., дължима по горното споразумение, както и изпълнителен лист. Длъжникът е депозирал възражение по чл.414 от ГПК за това, че не дължи. В ч.гр.д.

№404/25 год., приложено към настоящото дело, се съдържа оригинала на споразумението, както и искане от длъжника Б. С. до ЧСИ Маджарова, с която възразява срещу заповедта и изпълнителния лист, с твърдения, че споразумението е нищожно, по него няма изпълнение от М. П., а парите, 2 които е дала, са недължимо платени.

Поради депозираното възражение по чл.414 от ГПК настоящата установителна претенция е допустима.

В споразумението страните са удостоверили, че ищцата е предала на ответника сумата от 30 000 лв. в заем за реализиране на инвестиционните му намерения, че последният желае да върне сумата, както и че общото им дружество „М.ми груп Бургас“ ООД с ЕИК 207695898 е поело множество дългове. Ответникът е поел задължение за връщане на сумата от 30 000 лв. на пет части – първите четири по 3000 лв. и последната – 18 000 лв., на конкретно посочени падежи. Съгласили да се, че ищцата не отговаря за задълженията на „М.ми груп Бургас“ ООД с ЕИК 207695898, вкл. и за претенции, които биха възникнали в бъдеще и в частност към „Каменица“ АД по конкретно посочен договор.

Съдът служебно установи след справка в ТРРЮЛНЦ, че горното дружество е било регистрирано с вписване 20240205115010 със съдружници М. В. П. и К.Б.М-С. От 27.03.2024 год. като съдружници са вписани М. В. П. и Б. С.. На 13.08.2024 год. ищцата е заличена като съдружник и оттогава ответникът е вписан като едноличен собственик на капитала. Съдът установи, че към заявление вх.№ 20240807102630, въз основа на което са вписани горните промени, е приложен договор с нотариална заверка на подписите от 02.08.2024 год., сключен между страните по настоящото дело, с който ищцата е продала на ответника притежаваните 50 дружествени дяла. Регистрационния номер на заверката на подписите е 11032, докато на процесното споразумение е №11036, т.е. първи по време е подписан и заверен договора за прехвърляне на дружествени дялове. Това обяснява съдържанието на т.5 от споразумението, според която занапред ищцата няма да отговаря за задълженията на дружеството, вкл. и към доставчика „Каменица“ АД.

Спогодбата е самостоятелен двустранен договор, с който по дефиниция на чл.365,ал.1 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, вкл. чрез създаване на ново правоотношение, което не е било предмет на спора, т.е. спогодбата би могла да има и правопораждащ характер. С решение № 229/18.12.2023 год. по гр.д.№4038/22 год. ІІІ гр.о. ВКС се приема, че ответникът може да се защити срещу ефекта на спогодбата която е сключил , само ако оспори нейната валидност, като при определени предпоставки съдът проверява действителна ли е спогодбата и без да е направено възражение от ответника , но условието е ищецът да е основал иска си на нейното действие.

В случая валидността на спогодбата се оспорва с доводи за нищожност поради липса на основание и противоречие с добрите нрави и унищожаемост поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

3

Разпитани са свидетели за развилите се отношения между страните, вкл. и за самия момент на сключване на спогодбата, а поради противоречието на техните показания е проведена очна ставка.

Според св.Д., ищцата дала на ответника няколко заема – два от по 3000 лв., които послужили за погасяване на просрочени задължения за ел.енергия и наеми на заведението, и трети (процесния) от 30 000 лв., като средствата по последния заем били давани в брой на части по време на летния сезон (на 2024 год.). Свидетелят отрича ищцата и ответника да са имали общ бизнес и тя да е закупувала мивки, плочки и др. за заведението, наето от дружеството на ответника „Плейн ексклузив“ ЕООД от „Наркооп“ с председател К.Б.. Същият свидетел твърди, че двете разписки за суми, представени по делото, се отнасят за връщане на заетите суми от първите два договора за заем, а не за процесния.

Показанията на св.Я. са в противоположна посока. Той изнася, че споразумението се подписало с цел страните да уредят отношенията си във връзка със закупени от ищцата материали за ремонт на заведението, наето от „Плейн ексклузив“ ЕООД. Самият свидетел настоял да се подпише споразумението поради голямата задлъжнялост на ответника към различни лица и присъствал в нотариалната кантора в качеството си на адвокат. Св.Я. сочи, че при подписване на споразумението страните прегледали една тетрадка, в която били записани разходите с приблизителна стойност от 20 000 лв. Ответникът се притеснявал, че наемния му договор няма да бъде продължен и за да не отиде ищцата при наемодателя, предложил в споразумението да бъде вписана сумата от 30 000 лв. Според свидетеля, ищецът имал намерение да представи споразумението на наемодателя си, за да покаже, че отношенията са уредени, а след това М. (ищцата) и К.

(съпругата на ответника) да направят обща фирма и да започнат да работят заедно, а ответникът да не претендира за пари за направените подобрения.

Основанията, на които се оспорва валидността на споразумението, следва да бъдат разгледани според тежестта на порока, като се започне от тайтежкия към по-леките, а не в поредността, заявена от ответника (така решение №2/22.04.2020 год. по гр.д. №1153/19 год. ІV гр.о. ВКС).

В съответствие с горното, най-напред следва да бъде разгледано възражението за липса на основание при сключването на договора.

Основанието представлява пряката и непосредствена цел, към постигането на която са насочени волеизявленията на страните, като законът създава оборимото предположение, че всеки договор се сключва с основание (чл.26 ал.2 изр.последно от ЗЗД). Целта на договора за спогодба е прекратяването на един съществуващ правен спор или избягването на възможен такъв (чрез взаимни отстъпки, създаване, погасяване или изменение 4 на съществуващи правоотношения).

Свидетелите сочат, че между страните вече са съществували правоотношения преди сключването на спогодбата (макар и да не са единодушни за техния източник), както и че отношенията им са били изострени, следователно прекратяването на спора, какъвто се установява, че е съществувал във връзка с експлоатацията на обекта и/или финансовите им отношения, представлява основание за сключването на процесния договор.

Твърдението на ответника е, че не е налице заем – реално предаване на средства в негова собственост със задължение за връщане, а всъщност ищцата вложила средства в обект, нает от дружеството на С. – „Плейн ексклузив“ ЕООД с цел общо ползване. Ищцата закупувала материали, вложени директно при ремонта, а след завършването му отстранила С. от заведението. Ответникът бил притиснат да сключи споразумението, за да запази обекта и да не трупа нови загуби, но към момента дружеството на ищцата – „М.ми 7“ ООД експлоатирало обекта, ремонтиран изцяло със средствата на „Плейн ексклузив“ ЕООД, ответника и ищцата.

Показанията на св.Я. напълно кореспондират със защитната теза на ответника, а именно, че споразумението е било подписано, за да уредят страните отношенията си по повод разходи за ремонт на пицария „Ексклузив“, направени от ищцата – за мивки, теракот, врати и пр. и че целта на споразумението била след като уредят отношенията си договорът за наем с „Наркооп“ да бъде сключен с друго дружество, собственост на ищцата и на съпругата на ответника – К. С.а.

В тази част съдът изцяло ги кредитира, тъй като те съвпадат с развитието на отношенията между страните в общите им дружества, установими от вписванията н ТРРЮЛЦ, с доказателствата за предприети действия по чл.207 от ГПК спрямо наемодателя, които по-късно са били преустановени от ответника, както и частично с показанията на св.П..

Действително, към датата на подписване на споразумението страните са били съдружници в „М.ми груп Бургас“ ООД с ЕИК 207695898, а на 10.10.24 год. с вписване 20241010172943 е регистрирано „М.ми 7“ООД със съдружници М.

П. и К. С.а, които и до днес са такива в дружеството, а последното по твърдения на ответника е наело обекта от „Наркооп“ след изтичане срока на наемния договор с „Плейн ексклузив“ ЕООД.

Договорът за заем е реален договор – не е достатъчно само постигане на съгласие между страните, необходимо е реално предаване на сумата в собственост на заемателя със задължение за връщане.