Решение № 287 от 11.06.2024, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Габрово, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20234210101567 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, чрез пълномощник юрисконсулт В. М., против С. П. А. от гр.

Габрово.

В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на ищеца, с клиентски номер кл. №:1300046777, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер Aб.No0203706244, находящ се на адрес: гр. Нови Пазар, ул.

„*********“ 22, ет. 5, ап. 2. Тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго- Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента). Процесния обект на потребление е придобит от ответника, но същия не е изпълнил задължението си по чл.

17, т. 3 от ОУ да уведоми в едномесечен срок писмено електроразпределително то предприятие за всяка промяна в данните, касаещи обекта на потребление включително и промяна в собствеността, поради което и всички справки и фактури се водят на стария потребител. С. П. А. е станала страна по облигационно правоотношение по повод покупко-продажба на електроенергия. Същата е единствен наследник на починалия А.С.П., съгласно приложеното удостоверение за наследници. Съгласно Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр.д. 439/2018г. на ВКС с прехвърлянето на имота новият собственик встъпва в договорни правоотношения с електроразпределителното дружество. Това правоотношение е възникнало на основание Закона за енергетиката, а законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайният снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот. Ищецът претендира дължимост на процесните задължения от ответника в качеството му на клиент потребител, тъй като задълженията са възникнали след смъртта на титуляра по партидата.

Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на 1 електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 30.12.1899 г. в Районен Съд - Габрово е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. П. А., в резултат на което е образувано ч.г.д. №829/2023. Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 1 591,69 лв. за посочения обект на потребление с абонатен номер ***. В посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 1570,18 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода 22.11.2022 г. - 23.02.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 21.51 лв. представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 23.03.2023 г., посочени подробно в исковата молба и в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1300046777, към същата дата.

Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а впоследствие е указал на ищеца-заявител, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата 1570,18 лв. - главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода 22.11.2022 г. - 23.02.2023 г„ както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 21.51 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 23.03.2023 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1300046777 към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.

В съдебно заседание не се явява представител на ищеца. Представено е писмено становище от пълномощника му, в който се поддържа предявения иск и се излагат аргументи за уважаването му.

Ответницата се представлява по делото от назначения й от съда особен представител, адвокат С. Б., която е представила писмен отговор в законоустановения срок. В него заема становище за допустимост на предявения иск, но по същество го оспорва като неоснователен. Оспорва се изцяло направено искане, както и изложената фактическа обстановка. От приложените към исковата молба доказателства не се доказва, че ответницата е собственик на обект, находящ се в гр. Нови Пазар, ул.

"*********" №22, ет. 5, ап. 2, нито какъв е този обект, както и че за този обект е налице 2 консумирана електроенергия. Не се доказва и че ответницата е приела наследството от наследодателя си А.С.П..

В с.з. адвокат Б. моли съда да отхвърли предявения иск по изложените в отговора съображения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск за установяване на вземането за главница е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, а предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. дело № 829/2023 г. на РС Габрово, по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №357/02.06.203 г., с която е разпоредено ответницата да му заплати сумата 1 570,18 лв., представляваща цена на незаплатена ел. енергия за абонаментен № 0203706244 за периода от 14.10.2022 г. до 14.02.2023 г., съгласно издадени в периода от 22.11.2022 г. до 23.02.2023 фактури, от ответника по фактури издадени в периода 11.07.2017 г. 11.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 21,51 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяка от фактурите до 23.03.2023 г., както и направените в заповедното производство разноски.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Исковата молба срещу длъжника е постъпила в съда в указания от съда срок. Изложеното обуславя допустимостта на предявените искове.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

По-конкретно, в тежест на ищеца да докаже, че между страните е налице валидно облигационно отношение по повод посочения в исковата молба обект и за посочения в нея период, изпълнението на своите задължения по договора, а именно – че през процесния период на ответника в качеството му на потребител са предоставени услугите, чието заплащане се претендира. Той следва да установи и размера на вземанията си. Тъй като особеният представител на ответницата е оспорил факта на приемане на наследството, в тежест на ищеца е да установи, че С. А. е приела 3 наследството на титуляра на партидата А.С.П., като това е указано от съда в изготвения по делото доклад. Заедно с това съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за приемане на наследството.

За установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства ищецът е представил извлечение от сметка към 23.03.2023 г. и издадените за процесния период фактури, от които се установява, че същите са с получател А.С.П., на чието име е заведена партидата в дружеството-ищец за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, с адрес гр. Нови Пазар, ул. „*********“ 22, ет. 5, ап. 2.

Представени са Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЕнергоПро Продажби" АД. В чл. 17, т. 3 от същите е регламентирано задължение на потребителите на електрическа енергия да уведомят в 30-дневен срок писмено електроразпределително то предприятие за всяка промяна в данните, касаещи обекта на потребление включително и промяна в собствеността, поради което и всички справки и фактури се водят на стария потребител.

Представено е и удостоверение за наследници, от което се установява, че А.С.П. е починал на 23.05.2011 г., а ответницата С. П. А. е негова майка и единствен наследник.

При така установените факти съдът намира следното:

Безспорно се установи, че А.С.П. е титуляр на партидата при ищеца в качеството му на собственик на обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, с адрес гр. Нови Пазар, ул. „*********“ 22, ет. 5, ап. 2.

Съгласно чл. 48 от ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. Като наследник по закон на починалото лице, ответницата е призована към наследяване, което означава, че в патримониума й е възникнало самостоятелно непритезателно субективно право на наследяване. Съдържанието на това право се състои във възможността С. А. да приеме наследството на починалото лице или да се откаже от него. За да породи правни последици, упражняването на правото на наследяване следва да стане по някои от предписаните в ЗН начини и в сроковете, посочени в закона. Придобиването на наследството става с приемането му/изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството.

Последиците от упражненото право на наследяване в случаите на изявена воля за приемане са възникване на наследственото правоприемство, сиреч преминаването на имуществото (правата, но и задълженията) на наследодателя към наследника - чл. 60, ал. 1 ЗН.

Приемането на наследството от ответницата се явява благоприятен за ищеца положителен факт, на който той основава иска си и поради това подлежи на доказване от него, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС - Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о., ГК, 4

Определение № 1355 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3353/2013 г., IV г. о., ГК и др.

Още повече, че в разглеждания случай на ищеца е известно, че особеният представител на наследницата - ответник е оспорил факта на приемане на наследството, поради което е в негова /на ищеца/ тежест да го установи – така решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, III г.о. Когато наследството не е прието, кредиторите разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него – чл. 51 от ЗН.