Определение № 1625 от 19.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1625 гр. София, 19.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000500767 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 20707/19.02.2025год. на К. Т. срещу Определение № 18679/30.01.2025год., постановено по гр.д.№ 5105/2024год. по описа на СГС, с което е прекратено производството по делото по предявени от К. Т. срещу „ Нера“ ЕООД искове за установяване валидността на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.07.2022год. и за прогласяване нищожността на т.3.3 и т.3.4 от този предварителен договор.

В частната жалба се твърди, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, в която се приема , че с иск по чл. 124, ал.1 от ГПК може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, тоест когато правото е несигурно. В случая, от поведението на ответника можело да се заключи , че счита сключения на 11.07.2022год. предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот за развален и че желае да се разпореди с процесните имоти в полза на трето лице и от това обстоятелство произтичал правния интерес на жалбоподателя от предявяване на иска по чл.

124, ал.1 от ГПК, с който да внесе яснота в отношенията между страните относно съществуването на правната връзка между тях. Сочи, че едно решение в негова полза по иск по чл.19 от ЗЗД ще осигури защита по отношение на договора в частта му относно представляващата предварителен договор за прехвърляне на собствеността върху обектите,но не би могъл да осигури защита по отношение на процесния договор , в частта му, имаща характер на договор за изработка и поконкретно, че плащането на отделни вноски от продажната цена е свързано със завършването на определени етапи и видове СМР. Поддържа също така, че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила. Съществуването на договорно правоотношение между страните и е спорният въпрос по делото и разрешаването му е по съществото по спора. В случая не се касаело за изследване на процесуални предпоставки за допустимост на исковата молба, а за произнасяне по съществото на спора , което следвало да стане с крайния съдебен акт. Сочи се като неправилен извода на съда, че било недопустимо производство по иск за прогласяване на нищожни клаузи от прекратен договор. Поддържа се ,че изложените в исковата молба съображения за неравноправност на клаузите на т.3.3 и т.3.4 от процесния договор представляват абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Изложените в исковата молба съображения обосновавали правния интерес от предявения установителен иск, по който се дължи произнасяне от сезирания съд със съдебния акт по съществото на спора.

По изложените доводи жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено 1 и постановено ново, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Към частната жалба е представена съдебна практика,както и квитанция за внесена държавна такса по сметка на САС.

В подаден писмен отговор ответникът - „ Нера „ ЕООД поддържа, че обжалваното определение е правилно и обосновано и прави искане да бъде потвърдено. Поддържа се, че приложените от частния жалбоподател на съдебни актове не били относими към настоящия правен спор, поради което заявеното от него твърдение за неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие със съдебната практика било несъстоятелно. За такова се сочи и оплакването за постановяване на определението в нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и че липсата на правен интерес от предявяването на иска е въпрос по допустимостта му, а не по неговата основателност .

Поддържа се, че изявлението за прекратяване на процесния договор препятства съда да се произнесе по валидността на правоотношението, в който смисъл е и Решение № 127/29.10.

2010год. по т.д.№ 20/2010год. на ВКС.

Апелативен съд – София намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователно.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 30.04.2024год. К. Т. е депозирал срещу „ Нера „ ЕООД искова молба , с която е поискал от СГС да прогласи нищожността на клаузите 3.3 и 3.4 от Предварителен договор за покупкопродажба и строителство на недвижим имот от 11.07.2022год.като нищожни по смисъла на чл.143, ал.2,т.19 от ЗЗП, чл. 143, ал.2,т.11 и т.13 във вр. с чл. 146,ал.1 от ЗЗП, да признае за установено ,че Предварителен договор за покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 11.07.2022год. е съществуващ и валидно обвързващ страните по него и при условията на евентуалност и на основание чл. 55,ал.1 ,предл.3 от ЗЗД -да бъде осъдено „ Нера“ ЕООД да заплати на К. Т. сумата общо в размер на 66 500 евро,представляваща сбор от направените плащания по Предварителен договор от 11.07.2022год.недължимо платени на отпаднало основание , поради прекратяване на договора.

В исковата молба са изложени твърдения ,че на 11.07.2022год. между К. Т. и „ Нера „ ЕООД бил сключен предварителен договор за покупко-продажба и строителство, по силата на които ответното дружество се било задължило да построи и да прехвърли на К. Т. собствеността на описани имоти- апартамент и гараж. Строителят се бил задължил да прехвърли на купувача собствеността върху описаните обекти при пълното изплащане на уговорената цена на четири вноски, което било обвързано с постигнат етап на строителството. През м.09.2023год. купувачът получил уведомление от строителя за индексиране на втората вноска, уговорена в т.3.3 и т.3.4 от процесния договор, с което той не бил съгласен. Заплатил бил втората вноска в първоначално уговорения размер , но бил получил през м.12.2023год. уведомление за прекратяване на договора .Поддържал е , че клаузите на договора, съдържащи индексираната цена , представлявали неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП ,които на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП били нищожни.

Посочил, че е изправна страна по договора с ответника, че уведомлението на строителя, съдържащо искане за заплащане на индексирания размер на продажната цена , не представлявало изявление по смисъла на чл. 87, ал.1 от ЗЗД /липсвало изрично обективирана воля за това/, поради което сключеният между тях договор не бил развален по аргумент на чл. 87, ал.4 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът е поддържал, че е изправна страна по договора-платил е втора вноска в уговорения в договора размер и че желае да придобие собствеността върху имотите, поради което има правен интерес да установи съществуването на предварителния договор от 11.07.2022год.

В допълнително становище, депозирано по делото във връзка с направените от ответника възражения за недопустимост на предявените искове, ищецът е посочил, че клаузите на т.3.3 и т.3.4 от процесния договор, предвиждащи индексация на продажната цена, били неясни и подвеждащи, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, което обосновавало правния му интерес за предявяване на установителния иск за прогласяване на тяхната нищожност като неравноправни. Обосновал е правния си интерес от предявяване на втория установителен иск с предприетите действия от строителя за разваляне на договора, с 2 възможността да прехвърли имотите на трети лица, в която хипотеза ще бъде принуден да води иск по чл.135 от ЗЗД, както и с преустановените от строителя действия за информирането му относно етапите на строителството. Посочил е именно тези действия на строителя го мотивирали да предяви иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, производството по което било спряно до приключване на настоящото дело.

С обжалваното в настоящото производство определение СГС е прекратил производството по предявените искове за прогласяване нищожността на т.3.3 и т.3.4 от Предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имот от 11.07.2022год. и иска за установяване валидността на този договор. Определил е като недопустимо производството по иск за установяване съществуването на право по прекратен договор, защото така този договор би се санирал.

Правилността на прекратяването на договора можела да се извърши при предявен иск за вреди от неговото неизпълнение.Като недопустим е определил и иска за прогласяване нищожността на клаузи по прекратен договор, защото действителността на тези клаузи би могло да се разгледа при разглеждане на иск за вреди от неизпълнението на този договор. Тези въпроси биха могли да бъдат разгледани и в иска по чл. 19, ал3 от ЗЗД, който ищецът вече бил предявил.

Определението е правилно. С него е прекратено производството по предявени от ищеца против ответника установителни искове по чл. 124, ал.1 от ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на които е наличието на правен интерес от тяхното предявяване .Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право.

С иск по чл.124, ал.1 от ГПК не може да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, което на практика би довело до това съдът да санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, а това е недопустимо с оглед договорната автономия при сключване на договори и тяхното действие /чл.8 и сл. от ЗЗД/. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението /чл.82 и сл. от ЗЗД/, при преценката за наличие, на което ще се преценява изправността на страните по договора, но е недопустимо да се иска с установителен иск съдът на практика да отмени прекратяването на договора от едната страна. Правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно, освен при договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, което става по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД. Тези искове обаче не са установителни, а конститутивни. В посочения смисъл са решение № 127/29.10.2010 г., т.д. № 20/2010 г., І т.о. на ВКС, определение № 535/18.07.2013 г. по ч.т.д. № 2472/2013 г., І т.о. на ВКС и решение № 35/01.09.12015 г. по т.д. № 407/2014 г., .т.о. на ВКС.