Решение № 158 от 04.12.2024, Районен съд - Каварна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Каварна, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20243240100282 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от Дирекция социално подпомагане - Шумен, ЕИК ***, представлявана от ГАМ Директор, срещу С. В. Д. с ЕГН **********, обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на постъпило заявлениедекларация от С. В. Д. с вх. № 3705-1/17.11.2015 г. за получаване на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца, Дирекция "С. подпомагане" – Шумен, със Заповед № 37051/25.11.2015 г. на Директора на ДСП Шумен е отпуснала за детето М Д. за периода 01.11.2015 г. до 31.12.2015 г. помощ в размер на 35,00 лв. Със заповед № 3705-1/27.01.2016 г. на Директора на ДСП Шумен помощта за детето М Д. за периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2016 г. е изменена в размер на 37,00 лв.

При извършена проверка е установено, че съгл. Заповед № ЗДРД01/0275/11.12.2015 г. на ДСП Шумен и Решение № 1689/28.04.2016 г. на РС Варна, детето М Д. е настанено в Дом за медико-социални грижи в гр. Варна.

С Решение № 2877/13.07.2017 г. на РС Варна, детето е пренастанено за срок от две години в Дом за медико-социални грижи в гр. Варна.

1

Твърди се, че след настаняване на детето ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 10, ал. 2 от ЗСП, като не е уведомила писмено за промените в условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им. В резултат на последното С. Д. е получила недобросъвестно семейни помощи за детето М Д. за период от 10 месеца, в общ размер на 370,00 лв.

Във връзка с гореизложеното, Директорът на ДСП-Шумен е издал Заповед № РД01-8/19.12.2017 г. за възстановяване от С. Д. на недобросъвестно получени семейни помощи за дете в размер на 370,00 лв. Въпреки надлежното й уведомяване ответницата Д. не е възстановила доброволно недобросъвестно получените средства.

Поради неплащане от страна на ответника, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу С. В. Д., като по образуваното ч. гр. д. № 93/2020 г. по описана РС Каварна е била издадена заповед № 45/14.04.2020 г. за сумата от 370,00 лв. (триста и седемдесет лева), представляваща главница формирана от недобросъвестно получени семейни помощи за деца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 55,10 лв. (петдесет и пет лева и десет стотинки) – законна лихва за периода от 16.02.2016 г. /изплащане на помощта/ до 19.12.2017 г. /издаване на заповедта за възстановяване/; сумата 81,20 лв.

(осемдесет и един лева и двадесет стотинки) – законна лихва от 20.12.2017 г. до 17.02.2020 г. Връчването на заповедта на длъжника е станало при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съобразно горното, заповедният съд е указал на заявителя, да предяви искове срещу С. Д. в едномесечен срок от получаване на съобщението на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В изпълнение на указанията в дадения срок, ищецът е предявил установителни искове по чл.

422 ГПК.

С разпореждане по чл. 131 от ГПК, съдът е изпратил на С. В. Д. препис от исковата молба и от доказателствата към нея, които са получени лично от ответника на 15.07.2024 г. В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът не е депозирал писмен отговор.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

2

Видно от приложеното ч. гр. дело № 93/2020 г. на РС Каварна, по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с № 45/14.04.2020 г. и изпълнителен лист № 66/14.04.2020 г., с които е разпоредено ответникът С. В. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Шабла, кв. *** № 4, да заплати на кредитора Дирекция „С. подпомагане” – Шумен, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ***, ет. 1, със законен представител ГАМ Директор, сумата от 370,00 лв. (триста и седемдесет лева), представляваща главница формирана от недобросъвестно получени семейни помощи за деца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 55,10 лв. (петдесет и пет лева и десет стотинки) – законна лихва за периода от 16.02.2016 г.

/изплащане на помощта/ до 19.12.2017 г. /издаване на заповедта за възстановяване/; сумата 81,20 лв. (осемдесет и един лева и двадесет стотинки) – законна лихва от 20.12.2017 г. до 17.02.2020 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника-ответник при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на съществуването на вземанията предмет на заповедта. С оглед на това, исковите претенции са допустими – предявени са от дирекцията-заявител в производството по чл. 417 ГПК, като е спазен едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК за подаване на искова молба срещу длъжника и е налице идентитет в предмета на заповедното и исковото производство.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква, ищецът да докаже възникването на спорното право и размера на задълженията за процесния период, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право, респ, ако ищецът докаже по основание и размер претенциите си, тогава ответната страна трябва да докаже, че е заплатила вземането на кредитора.

Установява се от представените по делото доказателства, че въз основа на постъпило заявление-декларация от С. В. Д. с вх. № 3705-1/17.11.2015 г. за получаване на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца, Дирекция "С. подпомагане" – Шумен, със 3

Заповед № 3705-1/25.11.2015 г. на Директора на ДСП – Шумен е отпуснала за детето М Д. за периода 01.11.2015 г. до 31.12.2015 г. помощ в размер на 35,00 лв. Със заповед № 3705-1/27.01.2016 г. на Директора на ДСП –Шумен помощта за детето М Д. за периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2016 г. е изменена в размер на 37,00 лв.

При извършена проверка е установено, че съгл. Заповед № ЗДРД01/0275/11.12.2015 г. на ДСП Шумен и Решение № 1689/28.04.2016 г. на РС Варна, детето М Д. е настанено в Дом за медико-социални грижи в гр. Варна.

С Решение № 2877/13.07.2017 г. на РС Варна, детето е пренастанено за срок от две години в Дом за медико-социални грижи в гр. Варна. След настаняване на детето ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 10, ал. 2 от ЗСП, и не е уведомила писмено за промените в условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им. След установяване на горното, Директорът на ДСП-Шумен е издал Заповед № РД01-8/19.12.2017 г. за възстановяване от С. Д. на недобросъвестно получени семейни помощи за дете в размер на 370,00 лв. Ответницата е била надлежното уведомяване за издадената заповед на 20.12.2017 г., не я е обжалвала, поради което същата е влязла в сила.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 27050-94С-000054/04.01.2022 г., получена лично от ответницата на 07.03.2022 г., ката въпреки получаването й Д. не възстановила доброволно в посочения й срок недобросъвестно получените средства.

В процесния случай съдът намира, че заповедта по чл. 14, ал. 3 от ЗСПД е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в рамките на очертаните от закона правомощия, на валидно правно основание и не е нищожна. С влизането в сила на заповедта се преклудира възможността в исковото производство по възражение на пряко засегнатото лице да се извършва контрол за законосъобразност на заповедта. Ето защо, в случая съдът приема за установени спрямо ответницата обстоятелствата по ЗСПД относно получената помощ, нейният размер, предпоставките за възстановяването на помощта, основанието и размера на сумата, която подлежи на възстановяване. Всички тези въпроси касаят законосъобразността на административния акт, те са от компетентността на административния съд и могат да бъдат разглеждани при упражнено право на обжалване от пряко 4 засегнатото лице на заповедта в срок по реда на АПК, каквото не е проведено.

Налице са изискуемите предпоставки за възстановяване на сумите посочени в заповедта на директора на ДСП-Шумен, послужила като основание за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Отчитайки обстоятелствата по влязлата в сила заповед № РД018/19.12.2017 г. на директора на Дирекция "С. подпомагане" – гр.

Шумен, с която е наредено ответницата да възстанови получената помощ за деца по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД в размер на 370.00 лева, ведно със законната лихва в размер на 55,10 лв. и обстоятелството, че ответницата не е представила доказателства за извършено плащане в полза на ищеца, съдът намира, че предявените искове за главница и мораторна лихва са доказани по основание и размер.

Съдът намира, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване, вземането си за главница от 370.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2020 г. до окончателното и изплащане.

Предвид основателността на главния иск, основателни и доказани се явяват и исковете за заплащане на мораторна лихва, обусловена от неизпълнението на главното задължение, по правилото на чл. 86 от ЗЗД, в размер на: сумата от 55,10 лв. – лихва за периода от 16.02.2016 г. /изплащане на помощта/ до 19.12.2017 г. /издаване на заповедта за възстановяване/ и сумата 81,20 лв. – лихва за периода от 20.12.2017 г. до 17.02.2020 г.

Ответницата, от своя страна не твърди и доказва нито плащане, нито други правопогасителни възражения, каквито единствено могат да бъдат противопоставяни след влизане в сила на административния акт. При това положение, съдът намира, че претенциите на ищеца за главница и за лихва, се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото установително производство в размер на 150.00 лева, за внесена държавна такса.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

5

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че ответникът С. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Шабла, общ. Шабла, обл. Добрич, кв.

*** № 4, дължи на ищеца Д. С. П. –

Шумен, ЕИК ***, с адрес гр. Шумен 9700, обл. Шумен, ул. Съединение № 107, ет. 1, представлявана от директора ГАМ, сумата от 370,00 лв. (триста и седемдесет лева), представляваща главница формирана от недобросъвестно получени семейни помощи за деца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 55,10 лв. (петдесет и пет лева и десет стотинки), представляваща законна лихва за периода от 16.02.2016 г. (изплащане на помощта) до 19.12.2017 г. (издаване на заповедта за възстановяване) и сумата 81,20 лв. (осемдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща законна лихва от 20.12.2017 г. до 17.02.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с № 45/14.04.2020 г. по ч. гр. д. № 93/2020 г. по описа на РС Каварна.

ОСЪЖДА С. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Шабла, общ. Шабла, обл.

Добрич, кв. *** № 4, да заплати на Дирекция социално подпомагане – Шумен, ЕИК ***, представлявана от директора ГАМ, сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща направени разноски в исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред Добрички окръжен съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 6