Решение № 181 от 31.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. ВТ, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВТ в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Станислав Стефански

Явор Данаилов при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500030 по описа за 2024 година

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1228/12.10.2023г. по гр.дело № 1379/2023г. по описа на РС –ВТ, съдът е приел за установено по отношение на М. Г. Г. с ЕГН: ********** от гр. П. Т., ул. „Р.” №58, че дължи на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. С. район Л ул. „ДХ” №.., сумата от 1229,87 лв. /хиляда двеста двадесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №... от 15.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №650 от 29.06.2022г. по частно гражданско дело №1627/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, като и отхвърлил като неоснователни предявените от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. С. район Л ул.

„ДХ” №.., срещу М. Г. Г. с ЕГН: ********** от гр. П. Т., ул. „Р.” №58, искове по чл. 422, ал.

1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземанията за главница в частта за разликата от 1229,87 лв. до 1453,72 лв., за договорна лихва от 287,17 лв. за периода от 15.12.2021г. до 31.05.2022г. и за обезщетение за забава от 50,91 лв. за периода от 15.12.2021г. до 14.06.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение № 650 от 29.06.2022г. по частно гражданско дело № 1627/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.

Против решението, в частта, в която е уважен иска, е подадена въззивна жалба от М.

Г. Г., чрез пълномощника й адвокат П. Ц. Н.. Счита решението за неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в при неправилна на събраните 1 по делото доказателства. Счита, че като съдът е изчислил паричните суми без помощта на вещо лице, е допуснал съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявения иск против него в уважената му от първоинстанционния съд част.

В постъпилия отговор, ответникът по жалбата – „Ти Би АЙ Банк“ ЕАД, чрез пълномощник юрисконсулт С. С., счита решението за правилно, като моли съда да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

По реда на чл.422 ГПК са предявени искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1627/2022 г. по описа на ВТРС .

По делото е установено, че на 15.06.2021г. между „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №..., съгласно който банката се задължила да предостави на кредитополучателя сумата от 2200 лв., а последният се задължил да я върне заедно с уговорените лихви до 15.06.2023г. на 24 месечни вноски, съгласно приложен към договора погасителен план, платими до 15-то число на съответния месец. За обезпечение на кредита, ответникът се присъединил към застрахованите лица по сключената от ищеца застраховка по програма „Защита на кредита” и „Защита на сметките” и се задължил да заплати на застрахователя премия от 625,21 лв. Кредитополучателят се е съгласил премията да бъде платена от кредитора като се задължил да я върне заедно с погасителните вноски за главницата и лихвата по кредита в общ размер на 4187,52 лв.

Безспорно е установено по делото, че средствата по кредита са преведени по разплащателна сметка на ответника в „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, за което на 15.06.2021г. сключили договор за откриването й. Ответникът е погасил първите пет вноски, но поради липса на плащане на вноските дължими след 15.12.2021г., ищецът изпратил уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, което е връчено на 31.05.2022г. На 28.06.2022г. кредиторът подал молба за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника относно вземанията за главница и лихви по процесния договор в общ размер на 1791,80 лв., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №1627/2022г., по описа на Великотърновския районен съд.

В случая е налице валидно заемно правоотношение между страните, по което ищецът е изпълнил задължението си като превел по банкова сметка на ответника сумата от 2200 лв. и платил дължимата от него към застрахователя премия от 625,21 лв. Тъй като възнаградителната лихва от 41,05 % надвишава трикратния размер на законната лихва, който към момента на сключване на договора е 30 %, тази клауза на на чл. 9.1 от договора е нищожна съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави. Поради това и при забавено изпълнение ответникът дължи само законната лихва, която при възникване на правоотношението е била 10 %.

2

Доводите на жалбоподателя са неоснователни.

В жалбата е направено бланкетно възражение за допуснато съществено нарушение на закона като не е назначена съдебна експертиза, без да се посочва конкретно нарушение на материален закон при начина на изчисляване на дължимите суми. Според разпоредбата на чл.162 от ГПК, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. А вещо лице се назначава по искане на страна или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси се необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други – чл.195, ал.1 от ГПК.

В конкретния случай се установява, че ответникът е погасил пет вноски и след 15.12.2021г. е изпаднал в забава като за кредитора е възникнало право да начисли обезщетение в размер на законната лихва. Длъжникът е платил посочената в погасителния план договорна лихва от 455,72 лв., при реално дължима лихва от 10 % в размер на 111,01 лв., като са останали задължения от 1453,72 лв. за главница, 287,17 лв. за договорна лихва за периода от 15.12.2021г. до 31.05.2022г. и 50,91 лв. за обезщетение за забава за периода от 15.12.2021г. до 14.06.2022г.

Тъй като в случая се прилага установеният в закона процент на законната лихва за забава върху главницата, който според чл.86 от ЗЗД е 10%, при конкретно установен размер на главницата не са нужни специални знания за установяване на размера на дължимата лихва за забава. Предвид установената недействителността на чл. 9.1 от договора, възнаградителната лихва за периода от 15.12.2021г. до 31.05.2022г. следва да бъде намалена от 287,17 лв. на 69,95 лв. С извършеното от ответника плащане на сумата от 344,71 лв., която надвишава дължимата възнаградителна лихва по вноските от 15.07.2021г. до 15.11.2021г., и при прилагане на разпоредбата чл. 76, ал. 2 от ЗЗД са погасени изцяло вземанията от 69,95 лв. за възнаградителна лихва за периода от 15.12.2021г. до 31.05.2022г. и от 50,91 лв. за обезщетение за забава за периода от 15.12.2021г. до 14.06.2022г., както и частично вземането за главница, по което е останал непогасен остатък от 1229,87 лв.

Предвид изложените по-горе мотиви, претенцията относно дължимостта на вземането за главница се явява частично основателна и следва да бъде уважена за сумата от 1229,87 лв., като за разликата до 1453,72 лв. следва да бъде отхвърлена, като недоказана и неоснователна. Исковете за установяване дължимостта на вземанията за договорна лихва от 287,17 лв. и за обезщетение за забава от 50,91 лв. са недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбата на жалбоподателя М. Г. Г. против него е неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, жалбоподателят дължи на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1228/12.10.2023г. по гр.дело № 1379/2023г. по описа на РС –ВТ.

ОСЪЖДА М. Г. Г. с ЕГН ********** от гр. П. Т., ул. „Р.” №58, да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление гр. С. район Л ул. „ДХ” №.., сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4