Решение № 3094 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3094 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20241110204496 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. ЦВ. Ц. против Наказателно постановление № 24-4332-002950 от 14.02.2024г., издадено от началник сектор СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва:

1.по чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП глоба в размер от 30/тридесет/ лева;

Жалбата се излагат доводи свързани с допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Твърди се, че жалбоподател не е извършил вмененото му нарушение, като посочената като нарушена норма е бланкетна, а наказващ орган не е посочил конкретна разпоредба.Моли да се отмени обжалваното НП и се присъдят направени разноски по делото в размер на 400 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно уведомен. Явява се процесуален представител адв. К. / с пълномощно по делото /. Последната депозирала молба в която не възразява за даване ход на делото в отсъствие, като прави и искания.

Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Не взема становище по жалбата, като представя справка разпечатка за допуснати нарушения по ЗДвП и копие от Заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, които са били в сила към момента на издаване на наказателното постановление. Прави възражения за прекомерност на претендирани разноски от страна на жалбоподател.

1

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.02.2024г. около 19,41 часа в гр. София по ул. Граф Игнатиев, с посока на движение от ул.Любен Каравелов към бул.Евлоги и Христо Георгиева жалбоподателят е управлявал л.а.

“Тойота Ланд Крузер“ ”с рег.№ ********. Ул. Граф Игнатиев е обособена като пешеходна зона, като е забранено влизането на пътни превозни средства в двете посоки, обстоятелство обозначено с пътен знак В2. Това поведение на жалбоподател е било пряко наблюдавано от пол.служител Я., в резултат на което жалбоподателя е спрян за проверка от служители на ПП-СДВР.

На жалбоподателят бил съставил АУАН № 1083849 за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДП. Въз основа на съставен АУАН е издадено и обжалваното № 24-4332-002950 от 14.02.2024г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По същество жалбата е неоснователна. Същата се явява процесуално допустима, тъй като е депозиран в сроковете указани в ЗАНН.

На първо място следва да се обсъди законосъобразността на обжалваното наказателно постановление от процесуално правна страна. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност. В случая наказателното постановление е издадено от началник сектор СДВР, отдел ПП-СДВР, който видно от представените Заповеди на министъра на вътрешните работи е упълномощен да издава наказателни постановления във връзка с установени административни нарушения по ЗДвП, т.е. наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Съдът намира, че в случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление административно нарушение по чл.6, т.1 ЗДВП. Неоснователно се явява оплакването, че квалификацията на нарушението по чл. 6, т.

1 от ЗДвП е непълна и неясна. Относимите към съставомерните признаци на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП обстоятелства са посочени ясно, точно и конкретно. Жалбоподателя като участник в движението, не се е съобразил с поставен забранителен пътен знак поставен на ул.Граф Игнатиев/ пешеходна зона/ който не разрешава влизането на пътни превозни средства в двете посоки – установено е противоправно деяние, с което е нарушен установеният ред на държавно управление, осъществено е виновно – при условията на непредпазливост. Нарушението е формално на просто извършване и е достатъчно да бъде осъществено, като не се изисква настъпване на някакъв вредоносен резултат. Преминаването 2 по улица която е пешеходна зона не е маловажно от гледна точка на характеристиката му като административно нарушение, тъй като създава опасност на живота, здравето и имуществото както на дееца, така и на пешеходците по уличното платно и движението на трамваите в този участък. Толерирането на подобно поведение е неприемливо.

Жалбоподателя като правоспособен водач е запознат с пътните знаци и с тяхното значение.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП гласи: "Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка". Съгласно чл. 47 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/ пътен знак В-2 е със значение "Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки". Като е посочено в АУАН и в Наказателното постановление, че жалбоподотел /като водач на лек автомобил/ е навлязъл с автомобила си по пешеходната зона на ул.Граф Игнатиев, значи е извършил забранено от закона действие и именно в това се състои несъобразяването му с въпросния пътен знак. Твърдението на жалбоподател за липса на вертикална пътна маркировка е неотносимо към извършеното нарушение, доколкото същото се опровергава от показанията на св.А. Я.. Съдът кредитира показанията на свидетел Я., дадени в хода на проведено съдебно заседание. Описва конкретна обстановка свързана с извършено нарушение от страна на водача. Свидетеля заявява, че е имал пряка видимост към водача, като има ясен спомен за установеното нарушение.

Налице са предпоставките за носене на административно наказателна отговорност по чл.

183, ал. 3, т. 5, пр.1 от ЗДвП. Налице е и съответствие между квалификацията на нарушението и словесното му изписване.

Законосъобразно на жалбоподател е наложена предвидената глоба в размер на 30 /тридесет/ лева, съгласно чл. 183, ал.3, т. 5, пр.1 ЗДвП. Санкцията е в абсолютно определен размер и за съда не съществува правомощие да я измени. При определянето на административното наказание са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, като е наложено на жалбоподателя съответното на извършеното нарушение. С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира ,че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-002950 от 14.02.2024г., издадено от началник сектор СДВР, отдел ПП-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва:

3

1.по чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП глоба в размер от 30/тридесет/ лева;

Решението, подлежи на обжалване пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4