Решение № 103 от 28.05.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 257/2023
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 28.05.2024
- В сила
- 19.06.2024
- Състав
- КРИСТИЯН ВЕЛКОВ СТОИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.11, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.18, т.2 · Наредба № i-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях
РЕШЕНИЕ
№ 103 гр. Разлог, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Адм. нак. дело №
20231240200257 по описа за 2023 г.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Д.С.М., ЕГН*, с адрес в г.Р., о.Р., у.„Т.м.“№7, против НП №23-0331-000095 от 02.03.2023 г. на н-ка на РУ-Р. към ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба“ от 200,00 лева и лишаване от право на управление на МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В СЗ жалбоподателя се явява лично и с процесуалният представител адв. М. от АК-Б.. Взима становище по същество, с което пледира, че жалбата е основателна и доказана, и моли да бъде уважена. Прави искане за разноски.
Съдът като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 14.02.2023 г. в 11:45 часа свидетелите М.А. и А.П. извършили проверка на л. а. Б.., с рег.
№* в г.Р., на у.Б.р. По време на проверката било установено, че жалбоподателят управлява горепосочения лек автомобил, собственост на С.Ш. със служ. прекратена регистрация от 28.10.2022 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба“ от 200,00 лева и лишаване от право на управление на МПС за 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания по установяване на адм. нарушение, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на адм. нак. производство. Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния л. а., като регистрацията на последния е била прекратена, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Независимо от гореизложеното, съдът счита че в конкретния случай не се доказва 1 субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице адм. нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно, т. е. подведеното под отговорност лице – в случая Д.С.М. да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата теглени от тях, е че регистрацията на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.10 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП - регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира ПС.
Съдът намира, че нарушението на задължението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, не е допуснато от водача М., като е установено, че той не е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. Действително собственикът С.Ш. е пропуснала срока за представяне на автомобила за регистрация в службата по контрол в г.Б. и това е довело до служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, но за това обстоятелство не е било съобщено на собственика, не са иззети рег. документи и табели на автомобила, поради което за водача Д.М. не е имало очевидни обстоятелства, водещи до яснота, че регистрацията на автомобила е прекратена. Това дава основание на съда да приеме, че отсъства елемент от субективния състав на нарушението, който изисква водачът да е знаел обстоятелствата на нарушението и да е искал или допускал настъпване на общественоопасния резултат или в случаите на непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК - водачът да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Не е установена нито една от изискващите от закона форми на умисъл на деянието, поради което съдът приема, че нарушението не е извършено и наложената на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП е незаконосъобразна. Това разбиране на съда е съобразено с мотивите на Тълк. постановление №2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. №3/2022 г.
Предвид гореизложеното, съдът счита че незаконосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното НП следва да се отмени изцяло.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя от 600.00 лв. за адв. хонорар съобразно представения списък на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ДВ, бр.94 от 2019 г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато Съдът отмени обжалвания адм. акт или отказа да бъде издаден адм. акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за 1 адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение.
Доколкото преди изменението на чл.63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР-Б., е отговаряла дирекцията, а не поделението й – в случая РУ-Р. (доколкото само дирекцията е ЮЛ), съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР-Б. да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №23-0331-000095 от 02.03.2023 г. на Н-ка на РУ-Р. към ОДМВР-Б., с което на Д.С.М., ЕГН*, с адрес в г.Р., о.Р., у.„Т.м.“№7, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200,00 лева и лишаване от право на управление на МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
2
ОСЪЖДА ОД на МВР-Б., да заплати на жалбоподателя Д.С.М., ЕГН*, с адрес в г.Р., о.Р., у.
„Т.м.“№7, сумата от 600.00 лв. - разноски за адв. възнаграждение по настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3