Решение № 15 от 22.01.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. ***, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.А в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело № 20235600100071 по описа за 2023 година

Предявени са два иска – в обективно кумулативно съединение с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за сума в размер на 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 700.39 лева – обезщетение за имуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ – Д. Х. Х. твърди, че с постановление от

18.12.2019 год. по пр.пр. № 3242 / 2018 год. на РП – **** и ДП № 349, ЗМ 300/2018 год. по описа на ОД на МВР – ****, образувано на 19.10.2018 год., с постановление на прокурор в РП – ****, е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 19.04.2017 год. – 12.07.2017 год. в гр.****, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.****, в кръга на службата си е съставил официални документи – три броя пътни книжки, издадени от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, ИА „Автомобилна администрация“, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, като в постановлението за привличане на обвиняем са били посочени пет инкриминирани деяния, за които се твърдяло, че ищецът ги е извършил съответно на 19.04.2017 год., на 24.04.2017 год., на 02.05.2017 год., на 10.05.2017 год. и на 12.07.2017 год. С постановление от 14.05.2021 год., наказателното производство било частично прекратено по отношение на 1 три от петте дейния, за които е бил привлечен като обвиняем, а именно - на 19.04.2017 год., на 24.04.2017 год. и на 12.07.2017 год., поради това, че не били събрани достатъчно доказателства относно авторството им.

Наказателното производство по останалите две деяния, за които е бил привлечен като обвиняем, продължило. Въз основа на обвинителен акт от 28.07.2021 год. било образувано НОХД № 2004 / 2021 год. по описа на Районен съд – ****, приключило с присъда от 27.10.2021 год., с която ищецът бил признат за виновен в извършването на описаните в обвинителния акт деяния, като му било наложено наказание „Пробация“ чрез задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, и осъден да заплати в полза на ОД на МВР, разноски в размер на 695.41 лева. С решение № 2 от 10.01.2022 год., постановено по ВНОХД № 2734 / 2021 год. по описа на Окръжен съд – **** е била потвърдена присъдата, постановена от първостепенния съд, а подадената срещу въззивното решение касационна жалба била върната като недопустима. Присъдата влязла в законна сила на 10.01.2022 год. По молба на ищеца било образувано дело за възобновяване № 173 / 2022 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, при разглеждането на което била направена преквалификация на деянието от такова по чл.311, ал.1 от НК в по-леко, а именно – по чл.311, ал.2 от НК, по отношение на което било констатирано, че е изтекъл абсолютния давностен срок, поради което производството било възобновено, а решението на въззивния съд и присъдата на първоинстанционния съд – отменени, а наказателното производство прекратено. В резултат на продължилото почти четири години наказателно производство, ищецът претърпял имуществени вреди, поради невъзможността да си намери работа, отказвана му с мотив, че срещу него има повдигнато обвинение. Направил разходи за заплащане на такси и разноски в наказателното производство. Претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, чувство на притеснение, стрес, безсъние, нервност, срам пред близки и роднини и притесненение от хвърленото петно върху доброто му име сред колеги и познати. Станал обект на негативни коментари, клюки, обсъждания и нападки, предвид и заеманата от него ръководна позиция в регионалното звено на ИА „Автомобилна администрация“ в гр.****, с която бил познат на обществеността, както в гр.****, така и в гр.*** и гр.***. Настъпили и здравословни проблеми – гадене, виене на свят, болки в стомаха, прилошаване. На 21.02.2020 год. ищецът бил приет във Вътрешно отделение на „МБАЛ – ***“ ЕООД, където му била поставена окончателна диагноза „гастро – езофагеална рефлуксна болест – II стадий с езогафит“ /възпаление на хранопровода/. Започнал да вдига високо кръвно налягане. След консултации и изследвания е бил диагностициран с „Есенциална хипертония“. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер на 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2018 год., на която дата ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, до окончателното изплащане на обезщетението, и сумата в размер на 700.39 лева – обезщетение за имуществени вреди - такси и разноски, заплатени в досъдебното производство, включваща 695.41 лева, 2 която ищецът е бил осъден да заплати с присъдата и таксата за паричния превод, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, с оглед уточнение, направено от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, проведено на 03.04.2023 год. Претендира присъждане на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ - ПРОКУРАТУРА на Република

България - оспорва иска. Счита, че изложените в исковата молба твърдения за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютния давностен срок, сочели на хипотеза, стояща извън приложното поле на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Заявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди – претенцията не била съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда, както и с продължителността на обвинението. Обвинението по чл.311 от НК не било за тежко престъпление по чл.93, т.7 от НК. Заявява и възражение за причиняване на увреждането по изключителна вина на ищеца, алтернативно – за съпричиняване, съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 19.10.2018 год. на Районна прокуратура – **** е образувано досъдебно производство за това, че през периода от м.ноември до м.август 2017 год., вкл. в гр.**** бил съставен неистински официален документ – пътна книжка за МПС – лек автомобил ****, с рег. № ****, собственост на ГД „Автомобилна администрация“, с цел за бъде използван – престъпление по чл.308, ал.1 от НК.

С постановление от 18.12.2019 год., ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от 19.04.2017 год. до 12.07.2017 год. в гр.****, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.****, в кръга на службата си е съставил официални документи – три броя пътни книжки, издадени от Министерство на транспорта и информационните технологии и съобщенията, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, серия Б № 002927, серия Б 002933 и серия Б № 2943, с вписано МПС

****, с рег.№ ****, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, а именно – на 19.04.2017 год., на 24.04.2017 год., на 02.05.2017 год., на 10.05.2017 год. и на 12.07.2017 год. удостоверил маршрут на автомобила, различен от действителния, установен с Джи Пи Ес справка.

С постановление от 14.05.2021 год. на Районна прокуратура – **** е прекратено частично наказателното производство срещу Д. Х. Х. относно деянията, извършени на 19.04.2017 год., на 24.04.2017 год. и на 12.07.2017 год., като е постановено наказателното производство да продължи относно деянията, извършени на 02.05.2017 год. и на 10.05.2017 год.

3

С протоколно определение от 04.03.2020 год., постановено по НОХД № 479 / 2020 год. по описа на Районен съд – ****, образувано въз основа на споразумение, постигнато между прокуратурата и ищеца в качеството му на обвиняем по ДП № 349 зм 300/2018 год. по описа на ОД на МВР – ****, производството е прекратено и делото – върнато на Районна прокуратура – ****, поради това, че обвиняемият не е поддържал споразумението.

С протоколно определение от 06.07.2020 год., постановено по НОХД № 870 / 2020 год. по описа на Районен съд – ****, образувано въз основа на обвинителен акт от 08.04.2020 год., е прекратено съдебното производство и делото – върнато на Районна прокуратура – ****, за допълване и уточняване на обстоятелствената част на обвинителния акт.

С присъда № 38 от 27.10.2021 год., постановена по

НОХД № 2004 / 2021 год. по описа на Районен съд – ****, ищецът Д. Х. Х. е признат за виновен в това, че през периода 02.05.2017 год. – 10.05.2017 год. в гр.****, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Началник областен отдел „Автомобилна администрация – гр.****, в кръга на службата си е съставил официален документ – пътна книжка, издадена от Министерство на транспортна и информационните технологии и съобщенията, Изпълнителна агенция „автомобилна администрация“, серия Б, № 002933 за месец май 2017 год., с вписано моторно превозно средство ****, рег.№ ****, в която удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, а именно: - На 02.05.2017 год. е удостоверено, че служебният автомобил е бил с маршрут на движение – **** – ***, *** – **** – *** – ****, а видно от приложената Джи Пи Ес справка, автомобилът е бил с маршрут на територията на гр.***; - и На 10.05.2017 год. е удосторено, че служебният автомобил е бил с маршрут на движение - ****, ТЕЦ *** – гр.*** – гр.*** – гр.****, а видно от приложената Джи Пи Ес справка, автомобилът е бил с маршрут - ТЕЦ *** - гр.**** – гр.***, поради което и на основание чл.311, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК е осъден на пробация със следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

С решение № 2 от 10.01.2022 год., постановено по

ВНОХД № 2734 / 2021 год. по описа на Окръжен съд – ****, цитираната погоре присъда, е потвърдена.

С разпореждане № 45 от 04.03.2022 год. на ВКС е отказано образуване на касационна производство по ВНОХД № 2734 / 2021 год. по описа на Окръжен съд – ****.

С решение № 93 от 03.06.2022 год., постановено по наказателно дело за възобновяване № 173 / 2022 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив е възобновено ВНОХД № 2734 / 2021 год. по описа на Окръжен съд – ****, и са отменени изцяло Решение № 2 от 4

10.01.2022 год. по ВНОХД № 2734 / 2021 год. на Окръжен съд – **** и Присъда № 38 от 27.10.2021 год. по НОХД № 2004 / 2021 год. по описа на Районен съд – ****, и на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК е прекратено наказателното производство. В мотивите към посоченото решение е прието, че извършеното от подсъдимия Х. лъжливо документиране е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид, т.е деянието е маловажен случай, което налагало преквалификацията му от чл.311, ал.1 от НК в по-леко по чл.311, ал.2 от НК, за което касаторът не следвало да носи наказателна отговорност, поради това, че след 10.11.2021 год. възможността да бъде реализирана тази отговорност е преклудирана от изтеклата абсолютна давност за това престъпление.

Със Заповед № 813 от 10.08.2017 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, ищецът, изпълняващ длъжността началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ – **** към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е наказан с дисциплинарно наказание „уволнение“.