Определение № 622 от 11.06.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 622 гр. Перник, 11.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500437 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Е. В. М. и Б. Е. М. срещу определение Рег.№ 1013/25.03.2026г. по гр.д. № 20261720101611/2026г. по описа на Районен съд - Перник, с което оставя без уважение искането на Е. В. М. и Б. Е. М., да бъдат освободени от заплащане на държавна такса по депозираната искова молба.

В жалбата се посочва, че обжалваното Определение е неправилно. Съдът е приел, че не са представени изисканите декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК. Действително такива не са били депозирани в указания срок, като вместо това са представени писмени доказателства за имущественото и доходното състояние. С настоящата жалба представят изисканите декларации по чл. 83, ал. 2 ГПК, подписани от ищците. Отказът на съда се основава единствено на формален пропуск, който към настоящия момент е отстранен. С оглед принципа на процесуална икономия и правото на достъп до съд молят съда да вземе предвид представените с настоящата жалва декларации и да отмени определение Рег.№ 1013/25.03.2026г. на Районен съд - Перник и да уважи искането за освобождаване от държавна такса.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки проверка на обжалвания акт, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

1

Разглеждайки по същество частната жалба приема следното от фактическа страна:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба от Е. В. М. и Б. Е. М. срещу О. С. М. и Л. Г. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 75 от Закона за собствеността. С разпореждане Рег.№ 4538/ 13.02.2026г. районният съд по реда на на чл.

129, ал. 2 ГПК оставя без движение производството по делото като указва на ищците в седмичен срок от получаване на съобщението, да направи конкретизация на обстоятелствената част на исковата молба, като посочи от кога владее процесния имот, какво представлява процесния имот /жилище, дворно място или и двете и пр./, в какво се състои нарушението на извършения въвод във владение от ЧСИ, както и да представи данъчна оценка на имота с оглед установяване на дължимата се държавна такса, и се внесе държавна такса в размер на една четвърт от 1% върху данъчната оценка на имота, но не по малко от 25.56 евро,тъй като в противен случай исковата молба ще бъде върната а производството по делото прекратено, което разпореждане е било връчено на ищците на 23.02.2026 г. В срока за изпълнение указанията на съда е постъпила молба рег.№7408/02.03.2026г. от ищците, с която е и поискано ищците да бъдат освободени от държавна такса. С разпореждане Рег.№ 6860/09.03.2026г. районният съд е указал на ищците, че следва в седмичен срок, да представят декларация за семейно и имотно състояние. Както и да се издаде исканото съдебно удостоверение, след заплащане на държавна такса. Това разпореждане с указанията е било връчено на ищците на 17.03.2026 г.

С обжалваното определение районният съд е приел, че с молба рег.

№7408/02.03.2026г., ищцата е поискала на осн. чл.83 ГПК, да бъде освободена от държавна такса. Съдът е указал на същата, че следва да представи декларация за семейно и имотно състояние, като декларира всичкото си имущество и доходи под страх от наказателна отговорност. В указания срок от съда са постъпили допълнителни писмени доказателства за имотното състояние на ищцата , но не и изисканите декларации подписани от ищцата.

При посочените данни, настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното определение, поради което и на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях. В допълнение следва да се добави и следното:

По молбата за освобождаване по чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът взема предвид и преценката се прави съобразно критериите, посочени в ал. 2 на чл. 83 от ГПК, а именно – доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Единствено направеното искане не удовлетворява изискванията на закона за доказване на невъзможност на ищеца за заплащане на такси.

Изложените в молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК обстоятелства не са удостоверени в декларация за материално и гражданско състояние на лицето по образец с обективирано изявление за знание на наказателната отговорност по чл. 313 от НК при деклариране на неверни данни, въз основа на които съдът да прецени, че ищецът няма средства за заплащане на такси.

Хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК има за последица задължение за ищеца да представи 2 декларация за материално и гражданско състояние по образец с обективирано в декларацията изявление за знание на наказателната отговорност по чл. 313 от НК, в която декларация да посочи: данни за доходите си и на нейното семейство; данни за имущественото състояние; данни за семейно положение; данни за здравословното си състояние; данни за трудовата заетост, други данни и обстоятелства, ако сметне за нужно.

Указанията се дават по реда на чл. 101 ГПК като при неизпълнение на указанията в посочения срок, съдът оставя молбата без уважение. Оттук следва, че районният съд законосъобразно се е позовал на приложимостта на тази норма, както и на санкцията по чл.

101, ал. 3 ГПК. Указанията в разпореждане Рег.№ 6860 / 09.03.2026г. на съда ищците за представят декларация за семейно и имотно състояние са получени от ищците на 17.03.2026 г., т.е. 1-седмичният срок e изтекъл на 24.03.2026г. – присъствен ден вторник. В дадения 1седмичен срок, а и към постановяване на обжалваното определение Рег.№ 1013/25.03.2026г. указанията на РС - Перник за представяне на изисканите декларации за семейно и имотно състояние на ищците, не са били надлежно изпълнени.

Жалбоподателите не са представили пред районния съд доказателства, от които да е видно, че в дадения от районния съд срок или преди датата на постановяване на обжалваното определение са представили изискуемите по закон декларациия за семейно и имотно състояние, в каквато насока е следвало да бъдат насочени усилията и действията на ищците, с оглед приложението на чл. 101, ал. 3 ГПК. В случая не е налице хипотезата, при която изискуемите по закон декларация за семейно и имотно състояние са изпратени в срока, даден от районния съд, когато се приема, че като е разчитал вероятно, че по служебен път декларацията за семейно и имотно състояние ще се изпрати в съда, ищецът не е приложил същата в срока, даден от районния съд. Настоящия случай е различен, поради което не може да се приеме, че макар и след срока, представянето на изискуемите по закон декларация за семейно и имотно състояние “санира” неизпълнението. Сроковете за изпълнение на указанията на съда имат задължителен характер и всяко изпълнение извън предоставения срок представлява невалидно процесуално действие, което съгласно правилото, уредено в нормата на чл. 64, ал. 1 от ГПК, не следва да се взема предвид от съда, освен в хипотеза на подадена преди изтичане на срока и уважена молба по чл. 63, ал. 1 ГПК, като в настоящия случай няма данни по делото молба с такова искане да е била представена от жалбоподателите /така и определение № 1556 от 13.05.2026 г. на САС по в. ч. гр. д. № 59/2026 г., определение № 2251 от 29.04.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1334/2026 г., III г. о., ГК, определение № 2059 от 21.04.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1330/2026 г., III г. о., ГК и др./.

В контекста на горното следва да се посочи, че ако исковата молба е оставена без движение с указание да се представи документ за платена държавна такса, подаването в течение на срока на молба за освобождаване от такава по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК е пречка за връщане на исковата молба, дори и искането да е неоснователно, тъй като по смисъла на закона освобождаването от държавна такса е алтернатива на нейното внасяне. Затова, дори и молбата да се остави без уважение и определението на съда влезе в сила, същият е длъжен 3 наново да укаже на ищеца да внесе по сметка на съда дължимата д.т., като му посочи и последиците от неизпълнението, и ако в указания му срок същата не бъде внесена, едва тогава се връща исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, т.е. съдът не следва да връща исковата молба поради неизпълнение на указанията, а трябва да определи на ищеца нов срок за това, който ще тече от датата на съобщението (Опр. № 359/15.07.2011 г., по ч.гр.д. № 111/2011 г., на I г.о.), респективно за ищеца съществува възможност да поднови или направи ново искане - молба за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

С оглед съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, настоящият състав на Пернишкия окръжен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а разглежданата жалба е неоснователна.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение Рег.№ 1013/25.03.2026г. по гр.д. № 1611/2026г. по описа на Районен съд - Перник.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4