Протокол № 33 от 28.01.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 815/2021
- Вид
- Протокол № 33
- Подписан
- 28.01.2022
- В сила
- 28.01.2022
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95г · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ПРОТОКОЛ
№ 33 гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000815 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят О.К., редовно призован, се представлява от адв.
Р.Х., с пълномощно от днес.
За ответника по жалбата О. ЕООД, редовно призован, не се явява представител.
От същия е постъпила молба с вх. № 571/25.01.2022 г., с препис за О.К., който в момента се връчва на процесуалния й представител. В молбата е изразено становище за даване ход на делото, както и по основателността на въззивните жалби. Към молбата е приложен списък с разноски, ведно с договор за правна защита и съдействие, фактура за дължимите суми, както и платежно нареждане.
Адв. Х. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се.
С решение от 22.03.2021 г., постановено по т.д. № 61/2020 г. по описа на Окръжен съд К., е осъдена О.К. да заплати на О. ЕООД сума в размер на 22 500 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран приход от използвани 51 бр. фотографски произведения, индивидуализирани с отделно наименование всяко в ИМ, без съгласието на ищеца и без лицензиозно възнаграждение, ведно със ЗЛ върху тази сума от 15.07.2020 г. до окончателното й изплащане. Сумата е присъдена на 1 основание чл. 95 вр. с чл. 95г от ЗАПСП във вр. с чл. 86 ЗЗД. Присъдени са и разноски в общ размер на 4 023.60 лв.
По делото е постановено и решение за отстраняване на ОФГ в първоначалното решение. То е с № 21095/16.07.2021 г., като с него окръжният съд е допуснал ОФГ в диспозитива на решението, посочвайки, че вместо израза „…51 бр. фотографски произведения, индивидуализирани с отделно наименование всяко в исковата молба…“, следва да се чете „ 51 бр. фотографски произведения, с наименования на всяко от тях“, подробно описани в диспозитива.
Срещу първоначалното решението, постановено по делото, е подадена въззивна жалба от О.К., с развити съображения за неговата недопустимост, необоснованост и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Доводите за недопустимост са свързани с това, че спорът е разгледан по реда на гл. 32 ГПК като търговски, вместо по общия исков ред.
Има и подробни доводи за необоснованост и неправилност на решението, свързани със събраните по делото доказателства и направения им анализ от първоинстанционния съд. Твърди се, че същият не е обсъдил въведеното в процеса от ответника възражение за съпричиняване на вредата, както и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С първоначалната жалба е поискано да се отмени първото решение, постановено по делото. Претендира се намаляване на присъдения размер на обезщетение за пропуснати ползи при условията на евентуалност, ако не бъде отхвърлен искът, както и редуциране на разноските.
Въззивна жалба е подадена и срещу решението за поправка на ОФГ в първоначално постановеното решение. Отново е подадена от О.К..
Оплакванията са за недопустимост и незаконосъобразност, като становището на жалбоподателя е, че по този процесуален ред не може да бъде поправяна порочността на първоначалното решение, поради което решението за поправка на ОФГ е недопустимо. Твърди се освен това, че с това решението съдът е допълнил диспозитива си с израз, публикуван на фейсбук страницата на Културен туристически информационен център К. при О.К. в периода от 01.04.2018 г. до 09.02.2020 г., без да има такова искане от която и да било от страните. При тези оплаквания се иска отмяна на решението за поправка на ОФГ.
Срещу двете въззивни жалби са подадени писмени отговори от ищеца в първоинстанционното производство О. ЕООД, с изразено становище за тяхната неоснователност и с претендиране на разноски за въззивната инстанция.
В писмения отговор на О. ЕООД на въззивната срещу първоначалното решение, подаден с вх. № 211456/21.04.2021 г., има и доказателствено искане за приемане на писмени доказателства, касаещи периода след постановяване на първоинстанционното решение. Става дума за статия от 29.03.2021 г. в електронна медия, публикуван отговор на тази статия от О. ЕООД на 31.03.2021 г., както и за публикуван на сайта на О.К. отчет за изпълнението на програма за развитието на туризма за 2019 г. и програма за 2 развитие на туризма за 2020 г.
Адв. Х. – Поддържам изцяло изложените факти и обстоятелства в двете въззивни жалби. Оспорвам искането за приемане на представените доказателства. Същите са преклудирани и искането не следва да бъде уважено.
Съдът счита, че следва да приеме приложените към писмения отговор на О. ЕООД писмени доказателства. Основанието за това е разпоредбата на чл. 266 ал. 2 ГПК, доколкото става дума за писмени доказателства, възникнали след постановяване на първоинстанционното решение, респ. узнати от жалбоподателя в този период след постановяването му.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
П Р И Е М А писмените доказателства, приложени към писмен отговор № 211456/21.04.2021 г. на О. ЕООД и описани в него.
Адв. Х. – Нямам доказателствени искания. Представям платежно нареждане от 20.01.2022 г. Претендирам разноски само в размер на адвокатско възнаграждение. Правя възражение за прекомерност на разноските на другата страна с оглед размера по наредбата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото списък с разноски на О. ЕООД, ведно с договор за правна защита и доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение, както и платежно нареждане, касаещо заплатеното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя О.К..
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Х. – Уважаеми апелативни съдии, изцяло подкрепям фактите и обстоятелствата в двете въззивни жалби. Решението, с което доверителят ми е осъден да заплати сумата от 25 000 лв. като обезщетение, както и разноските по делото, е неправилно и незаконосъобразно, тъй като единственото, на което се базира това решение, са свидетелските показания на трима братя, с оглед на техните авторски права, изготвените от тях 51 бр. снимки, за които те твърдят, че О.К. ги е използвала и ги е качила на сайта на Културен туристически информационен център К.. Смятам, че първоинстанционният съд е нарушил изцяло материалния закон, имам предвид чл. 172 ГПК, където законодателят е предвидил, че лица, свидетели, близки, пълномощници, повереници и други такива, които участват и са пряко заинтересовани от изхода на делото, съдът следва да обсъди техните показания на базата на всички представени доказателства по делото. За съжаление, първоинстанционният съд единствено е постановил решението си на база на свидетелските показания на тримата свидетели. Имам предвид следното, че от извършената комплексна техническа експертиза от IT специалисти, същите подробно описват и доказват, че такива снимки не могат 3 да бъдат доказани дали са качени, прикачени или споделени в сайта на този културен център. Не е ясно кога и как са качени, дали са качени тези снимки.
Това, отхвърляйки комплексната техническа експертиза, от своя страна влиза изцяло в противоречие с члена, който цитирах, тъй като няма как ние да искаме само на база на двама-трима свидетели, които са братя, с цел комерсиална цел и неяснота при изготвянето на тези снимки и споделянето във фейсбук, как тези снимки са попаднали в този културен център.
Освен това съдът не е доказал за какъв брой снимки става въпрос.
Те твърдят, че това са 51 бр. снимки – пейзажни и други такива, за които се оказва, че 4 бр. снимки от тях е една и съща. Това е т.н. произведение Р.А, която те посочват. 2 са на Р.А. И още 4 бр., които са О. над К.. Там няма обозначение 1, 2 или, става ли въпрос за четири еднакви снимки, две еднакви снимки, или две отделни и за какво става въпрос.
Освен това аз бих се позовал на директива 2001/29/ЕС за авторското право, където е обсъдено точно и ясно какво представлява авторското право и как би трябвало то да бъде прието като цяло. Там също е прието, че пейзажната фотография в градска среда и проблемите с авторското право, водят до това, че фотографиите, извършени в градска среда, както на обекти в самите градове, не е авторско право. Това твърди тази директива.
Тук следва въпросът това авторско право ли е или евентуално е кражба на авторско право. Аз бих казал, че е налице и кражба на авторско право. По делото са представени снимки на скулптурата на О.. По делото няма доказателство, от което да е видно, че те са получили авторско право, с оглед те да са я снимали или популяризирали.
Тук ясно се вижда, че това, което се говори, че е произведение на изкуството, не е произведение на изкуството. Снимани са 51 снимки, които са преработени. Снимките единствено са преработени с определени цветове и качени на една фейсбук страница, до която всеки има достъп, всеки би могъл да ги сподели и всеки би могъл да ги изтегли. Освен това ищците по никакъв начин не доказват, че ако са били качени тези снимки на културния център, с каква цел са използвани – комерсиална или рекламна.
Всички тези факти и обстоятелства водят до това, че Апелативният съд, връщайки решението за поправка и разглеждане отново на Окръжен съд К., единственото, което е направил Окръжният съд, е преписал ИМ на ищците. Приел е свидетелските показания на тримата братя и по този ред осъжда О.К..
Що се отнася до втората въззивна жалба смятам, че решението е недопустимо. Указанията на съда са да бъде отстранена ЯФГ. Практиката ясно и категорично казва какво е ЯФГ – сгрешено име, ЕГН, цифра и т.н. Тук вместо да поправи ЯФГ, първоинстанционният съд не само че не е извършил това, напротив - той е допълнил съдебното решение с допълнителен текст, което води до допълване и изменение на решението, което е недопустимо.
Считам, че постановените решения са неправилни, незаконосъобразни и недопустими, поради което моля да отхвърлите изцяло 4 предявения иск от ищеца, както и да прекратите делото като недопустимо такова. Моля за решение в този смисъл.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 09.56 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5