Решение № 519 от 15.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Варна, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110200974 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба на Т. ИВ. Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 03 – 17 от 21.02.2022 г., издадено от Началник на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр.

Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с което на жалбоподателя Р., на основание разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за това, че на 17.09.2021 г. в 19:20 часа във водите на Канал 1 на Черно море, на 100 метра, източно от Стъкларска фабрика гр. Белослав на южния бряг, жалбоподателят Т. ИВ. Р. извършва риболов с помощта на пръчка с дължина 2, 70 м., без марка, с макара, влакно и три броя двойно заточени куки, като риболова се извършва по метода – косене – с резки движения лицето иска да прободе рибата, като улов на риба не е установен – нарушение на разпоредбата на чл. 37 от Закона за рибарството и аквакултурите.

На основание разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, с Наказателно постановление № 03 – 17 от 21.02.2022 г., Началник на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ към Изпълнителната агенция по рибарство и 1 аквакултури е отнел в полза на Държавата вещта, с която е извършено административното нарушение, а именно 1 бр. пръчка с дължина 2, 70 метра (без марка), с макара, влакно и три броя двойно заточени куки.

Жалбоподателят Т. ИВ. Р. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като навежда един основен аргумент в защита на позицията си, а именно, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Според жалбоподателят, нарушението се отличава с по – ниска степен на обществена опасност, защото на първо място самото нарушение не е довело до настъпване на вредоносен резултат, а именно улов на риба, не е бил установен по време на проверката, самият жалбоподател твърди, че не е извършвал други нарушения на Закона за рибарството и аквакултурите и не на последно място излага твърдения за затруднено материално положение, предвид факта, че издържа дете и съпруга. Поради гореизложените съображения отправя молба за проява на снизхождение и моли нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.

В проведеното на 30.03.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 974 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Т. ИВ. Р. се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, като се приложи разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

В проведеното на 30.03.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 974 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началник на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ към ГД „Рибарство и контрол“ към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Силвия И., която моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсълтско възнаграждение, мотивирайки се, че нарушението е категорично установено. Ст. юрисконсулт И. поставя акцент в своята пледоария върху обстоятелството, че риболова е бил извършван по метода „косене“, при който има сериозна опасност една не малка част от рибата, макар и да не е уловена, да получи тежки физически увреждания, които ще възпрепятстват нейната популация.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 19:20 часа на 17.09.2021 г. жалбоподателят Т. ИВ. Р. извършвал 2 риболов по метода „косене“ с помощта на пръчка с дължина 2, 70 метра (без марка), с макара, влакно и три броя двойно заточени куки във водите на Канал 1 на Черно море, на около 100 метра източно от стъкларската фабрика в гр. Белослав, обл. Варна.

Действията му по извършване на риболов били забелязани от служители на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, сред които и св. Ст.

Цв. Н., изпълняващ длъжността „главен специалист“ в сектор „РК“ гр. Варна, отдел „Рибарство и контрол“ Черно море към ГД „Рибарство и контрол“ към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

Св. Н. се приближил към жалбоподателя Р., легитимирал се пред него като служител на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и го запитал дали притежава риболовен билет.

Жалбоподателят Т. ИВ. Р. признал, че няма издаден на негово име риболовен билет, респ. не представил такъв.

Приемайки, че със своето поведение вечерта на 17.09.2021 г. жалбоподателят Р. е извършил нарушение на чл. 37 от Закона за рибарството и аквакултурите, на същата дата 17.09.2021 г. св. Н. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 21.02.2022 г. Началник на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, наложил на жалбоподателя Р. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършеното нарушение на чл. 37 от Закона за рибарството и аквакултурите.

На основание разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, с процесното наказателно постановление Началник на отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури отнел в полза на Държавата пръчка с дължина 2, 70 метра (без марка), с макара, 3 влакно и три броя двойно заточени куки.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:

С оглед процесуалното поведение на жалбоподателя Т. ИВ. Р., според съда не е необходим някакъв задълбочен и детайлен анализ на събраните в хода на административно – наказателното и съдебното производство доказателства, доколкото жалбоподателят не само не оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, но самият той безусловно признава, че е извършил административно нарушение, конкретно на разпоредбата на чл. 37 от Закона за рибарството и аквакултурите.

Още повече, че показанията на св. Ст. Цв. Н., които съдът напълно кредитира като обективни, последователни и безпристрастно депозирани, установяват обстоятелството, че жалбоподателят Р. е извършвал риболов по метода „косене“ вечерта на 17.09.2021 г. във водите на Канал 1 на Черно море, в района на стъкларската фабрика в гр. Белослав, без да притежава редовен риболовен билет.

В случая, с оглед единственото и изрично възражение на жалбоподателя, съдът следва да се концентрира върху въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, като в случая съдът не може да сподели позицията на административно – наказващия орган, че деянието не може да се квалифицира като „маловажен случай“.

Действително в ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

От писмо с вх. № 18 668/ 21.03.2022 г. на Началник отдел РК „Черно море“ към Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури, адресирано до XLIV състав на Варненския районен съд, се установява, че е вярно твърдението на жалбоподателя, наведено във въззивната жалба, че до момента същият не е бил санкциониран за други нарушения на разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите, което обстоятелство безспорно 4 понижава обществената опасност на дееца. Следва да се подчертае, че улов не е бил установен, което също понижава обществената опасност на деянието.

Съдът не може да пренебрегне обстоятелството, че риболова се е извършвал по метода „косене“, като процесуалният представител на въззиваемата страна подробно в своята пледоария по време на откритото съдебно заседание разясни какви са опасностите и негативните последици за рибата при този вид риболов, макар и да не е установен улов. Съдът няма причина да се съмнява в достоверността на това обстоятелство, но следва да се подчертае, че липсват данни, че конкретни екземпляри риба са били наранени от поведението на жалбоподателя.

Всички тези факти следва да се вземат под внимание при преценка обществената опасност на самото деяние и дееца, в процеса на индивидуализация на неговата административно – наказателна отговорност.

И именно анализирайки всички установени и изброени по – горе обстоятелства, съдът, намира, че процесното административно нарушение, за което е наказан жалбоподателя, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни последици.

Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При наличието на предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.

5

Доколкото съдът установи, че в случая са били налице предпоставките за приложение на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН от административно – наказващият орган и като не е приложил тази благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено в частта, с която на основание разпоредбата на чл.

73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, като същевременно в изпълнение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН съдът следва да предупреди жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Административно – наказващият орган стриктно е изпълнил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 90, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, като е отнел в полза на Държавата вещите, послужили за извършване на административното нарушение, поради което и съдът не вижда основание за ревизия на процесното наказателно постановление в тази му част.

Предвид изхода на спора, не може да бъде удовлетворено искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.