Решение № 4146 от 21.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4146 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20211100112915 по описа за 2021 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. По исковата молба на ищеца

[1] Р. С. заявявa в искова молба от 26.10.2021 г., че, докато е работила по служебно правоотношение за ответника Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (Комисията), на 29.11.2018 г. e претърпяла трудова злополука, вследствие на която е счупила глезена си. Счупването е променило начина на живот, което е довело до метаболитен синдром. Той е включвал: наднормено тегло, повишена обиколка на талията, артериална хипертония, дислипидемия и стеатоза на черния дроб.

[2] От тези увреждания на здравето Р. С. е претърпяла болки и страдания, които оценява на 30 000,00 лева. Тя е заплатила и 1 852,68 лева за лечението си. Ответникът Комисията не е заплатила обезщетение на Р. С..

Затова Р. С. моли съда да осъди Комисията да ѝ заплати:

1

30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане;

1 852,68 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6 от делото).

2. По писмения отговор на ответника

[3] Комисията е оспорила предявените искове. Тя заявява, че:

1. увреждането не е станало по време на вечеря, организирана от Комисията;

2. Р. С. умишлено е предизвикала трудовата злополука;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. влошаването на здравето на Р. С. не е било вследствие счупването на крака ѝ;

5. за лечението си тя не е направила твърдените разходи;

6. дори Р. С. да не е причинила умишлено трудовата злополука, тя е проявила груба небрежност и затова следва да бъде намалено обезщетението, което евентуално се дължи. Затова Комисията моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 90-95).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[4] Не се спори, че Р. С. е била родена на ******* г. Тя е живеела сама, била е много дейна, отглеждала е канарчета, практикувала е планинарство и плуване (показанията на свидетелите С. и С., л. 138-141). Тя е работила за Комисията, като главен експерт по служебно правоотношение (заповедите, л.

7-8).

2

[5] На 30.11.2018 г. Комисията е командировала Р. С. в село Вонеща вода за провеждане на обучение (заповедта, л. 9). След приключване на обучението е имало организирана вечеря в ресторанта на хотела, в който то се е провеждало. На нея са присъствали поне 30 служители на Комисията. Те са употребявали и алкохол. Р. С. също е употребявала алкохол (показанията на свидетелите А., Н., К. и Т., л. 159-165). Тя е танцувала, говорила е нормално, не е падала и залитала, не е била пияна (показанията на свидетелите Н. и Т., л.

161 и л. 165).

[6] Ресторантът е имал тереса. В тази вечер терасата е била покрита с 15-20 см сняг, който е бил почистен само около вратата, от която се е излизало от ресторанта на терасата. Много от служителите на Комисията, които са били в ресторанта, са излизали на терасата на пушат цигари (показанията на свидетелите Н., К., Т., л. 161, 163, 164-165; снимките, л. 146152).

[7] Около два часа след полунощ Р. С. също е излязла на терасата да пуши цигари, подхлъзнала се е и е паднала (показанията на свидетелите Н. и Т., л. 161, 164-165). Там тя е била открита от свидетеля Т., който я е внесъл във фоайето на хотела, а от ресторанта се е присъединил да помогне и свидетелят Н. (показанията на свидетеля Т., л. 161, 165).

[8] Вследствие на падането Р. С. е получила триглезенно счупване с изкълчване на дясната глезенна става, състоящо се от: счупване на вътрешния глезен; разкъсване на предната част на връзката между големия и малкия пищял; счупване на външния глезен с разместване; изкълчване на глезенната става (заключението на вещото лице д-р М., л. 124-132). Националният осигурителен институт (НОИ) е признал случилото се за трудова злополука, като разпореждането му е влязло в сила (разпореждането, л. 20; решението на Директора на ТП на НОИ, л. 21-24; решенията на АССГ и ВАС, л. 25-33).

[9] Р. С. е била лекувана оперативно, чрез кръвна репозиция и 3 фиксация с плака и винтове, послоен шев. Тя е била изписана от болница на 06.12.2018 г. Тя се е придвижвала с проходилка около 70 дни, а до 90-я ден частично е натоварвала крака си. Кракът е зараснал от счупването за 120 дни.

Р. С. е била в отпуск поради временна неработоспособност 157 дни (болничните, л. 64-71).

[10] През януари 2020 г. лекарите са установили, че костното зарастване при Р. С. е било пълно и в добра анатомична позиция и са отстранили имплантите от крака . Тогава тя е имала ограничения от: 20 градуса при свалянето на ходилото надолу (плантарната флексия); 10 градуса при вдигането на пръстите и глезена нагоре (дорзална флексия). Глезенът е бил оточен и я е болял. Затова лекарите са я насочили към рехабилитация.

Биомеханиката на глезена е била добра (заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 124-132; 138).

[11] Веднага след травмата Р. С. е изпитвала силни болки поради счупването на костите, разкъсването на периоста, патологичната подвижност на счупените краища, изкълчването на глезенната става, травматичния хематом и посттравматичния оток (заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 124-132). Тъй като Р. С. е живеела сама, за нея са се грижили нейни близки и приятели. Случилото се я е направило притеснена (показанията на свидетелите С. и С., л. 140-141).

[12] Увреждането на Р. С. е малко по-тежко от увреждането, предмет на обезщетяване на решение на САС 1899-2018-7-ми с-в по гр. д. 810/2018 г.

Това е така, защото при Р. С. е имало триглезенно счупване и пълно изкълчване на глезенната става (показанията на д-р М., л. 138).

[13] Р. С. е заплатила 1 841,55 лева (разходните документи, л. 50-62).

Не се спори, че Комисията не е заплащала на Р. С. обезщетения за имуществени и и неимуществени вреди от злополуката.

[14] Р. С. не дължи държавна такса. Тя е заплатила 350,00 лева 4 възнаграждение за вещо лице (л. 116) и е била представлявана безплатно от адвокат (л. 75). Комисията не е направила разноски по делото.

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени [15] Р. С. е заявила в исковата молба, че от уврежданията от злополуката тя е получила метаболитен синдром, който е включвал: наднормено тегло, повишена обиколка на талията, артериална хипертония, дислипидемия и стеатоза на черния дроб. По делото липсват доказателства метаболитния синдром на Р. С. да е вследствие на увреждането от злополуката. Затова съдът приема, че той не е вследствие на нея.

[16] Свидетелите А. и К. са заявили, че Р. С. е била пияна в нощта на злополуката. Съдът приема, че това не е било така, защото другите двама свидетели Н. и Т. са заявили, че тя е употребявала алкохол, но е танцувала, не е залитала, не е фъфлела, не е била пияна. Тези двама свидетели са имали непосредствени впечатления от състоянието на Р. С. веднага след инцидента, защото те са били тези, които са я преместили от терасата в хотелската част.

Нещо повече, свидетелят Т. е танцувал и разговарял с Р. С., докато свидетелите А. и К. само са наблюдавали нейната маса.

[17] Още по-съществено, в писмените си обяснения при установяването на трудовата злополука нито свидетелят Т., нито юрисконсултът на Комисията Р.С. са заявили, че Р. С. е била пияна (обясненията, л. 18-19). Ето защо съдът не приема, че Р. С. е била пияна.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[18] Р. С. е предявила искове по чл. 78, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука.

5

1. По иск овете по чл. 78, ал. 1 от ЗДСл

[19] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗДСл, за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, съответната администрация дължи обезщетение независимо дали органът има вина за настъпването им. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. Р. С. да е работила по служебно правоотношение с Комисията;

2. докато е работила за Комисията, Р. С. да е претърпяла трудова злополука;

3. от тази злополука Р. С. да е получила увреждания, които да са причинили временна неработоспособност;

4. от временната неработоспособност и уврежданията Р. С. да е претърпяла имуществени и неимуществени вреди;

5. Комисията да не е заплатила на Р. С. обезщетение за тези вреди.