Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 169 от 13.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 547/2024
Вид
Решение № 169
Подписан
13.05.2024
В сила
13.05.2024
Състав
Цветан Илиев Цветков, Веселина Тодорова Семкова, Петко Иванов Минев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева в присъствието на прокурора С. Ст. П. като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300600547 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и същото е образувано по въззивна жалба на адв. К. Б. като защитник на обв.Е. А. М. срещу Решение №664/19.04.2023 г. по НОХД №677/2023 г. по описа на Районен съд– Пловдив, ХІV н.с., с която последният е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, като на осн. чл.78А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лева. Относно веществените доказателства е постановено двата диска да останат по делото до унищожаването му, а тениската с надпис „S.“ - да бъде върната на обв.Е.

А. М. след влизане на решението в сила. В тежест на обвиняемия на осн. чл.189, ал.3 от НПК са възложени направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 1275,50 лева, платими в полза на ОД на МВР – Пловдив. Претендира за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов такъв, с който обвиняемият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

1

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Обв.М. настоява да бъде намалена наложената му „глоба“, тъй като имал три деца, а защитникът му адв.Б. моли за отмяна на присъдата, признаване на подзащитния му за невинен и оправдаването му, а при липсващи основания за това, то делото да бъде върнато за ново разглеждане на контролирания съд.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 от НПК, счете за установено следното:

За да постанови съдебния си акт първостепенният съд е приел следната фактология:

Обв.Е. А. М. е роден на ****, ЕГН **********.

Обв.М. живеел на посочения по-горе адрес, който се намирал в близост до последна спирка на автобус №**. На 28.10.2020г. около 16.30 часа в близост до последната спрял за планирана почивка свид.Б. А. - шофьор на автобуса, доколкото имал такава за няколко минути, след което трябвало да продължи движението си по графика. Бил сам в превозното средство, тъй като кондукторът бил слязъл на предпоследна спирка, за да отчете билети. В този момент до предна врата на автобуса, която била затворена, се приближил обв.М. и почукал на вратата на автобуса. Свид.А. го помислил за пътник, който иска да се качи, поради което отворил вратата, но бил словесно нападнат от обвиняемия. Последният започнал да го заплашва с физическа саморазправа, защото по негова преценка автобусът пречел да паркира собствения си лек автомобил пред дома му. От своя страна свид.А. практически отказал да премести автобуса, като слязъл на тротоара и заявил, че ще се премести след две минути, когато му изтече почивката. Това отключило физическа агресия у обв.М., който ударил с юмруци в лицето водача на автобуса свид.А., след което двамата се сборичкали, при което се скъсала фланелката на обвиняемия. Свид.А. за момент паднал на тротоара и за кратко загубил ориентация, а след като се осъзнал, забелязал, че са се събрали много хора около автобуса. Силно се уплашил да не настъпят потежки последици за здравето му и се качил в превозното средство, като 2 затворил вратата. Набрал номер 112 и съобщил за инцидента. Доколкото продължавали да се събират хора, които били агресивно настроени и викащи, той потеглил с автобуса, за да се отдалечи и избегне по-нататъшна ескалация.

Малко след това по пътя си срещнал идващ полицейски автомобил и спрял.

Влязъл в контакт с полицейските служители С. У. и Р. Х. и им разказал за случилото се. След това всички били поканени в Шесто РУ-Пловдив за изясняване на случая.

На следващия ден сутринта свид.А. посетил отделението по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Г.“ ЕАД – Пловдив, където след преглед му било издадено СМУ №1107/29.10.2020г., съгласно което в резултат от действията на обв.М., на пострадалия били причинени контузия и кръвонасядания на главата, охлузване на шията, травматичен оток на първи пръст на дясната ръка, травматичен артрит на лявата слепоочнодолночелюстна става, частично счупване на короната на 6ти долен ляв зъб.

Съгласно експертното становище по назначената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза, причиненото на Б.А. травматично разстройство на лявата слепоочно-долночелюстна става и частичното счупване на короната на 6ти долен ляв зъб поотделно и съвместно са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Останалите увреждания са причинили само болка и страдания. Всички те са причинени от удари с юмруци в лицето и главата.

Видно от заключението по комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на пострадалия Б. А., при инцидента на 28.10.2020 г. същият е бил в състояние да възприема правилно фактите и ги възпроизвежда като свидетел по делото, макар да е възприел случилото се като силно застрашаващо го. Последното провокирало и себезащитни действия спрямо обвиняемия, с който се сборичкал.

Изложената фактология първоинстанционният съд е приел за безспорно и категорично установена от събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно горецитираните заключения, които напълно коректно са ценени като обективно и компетентно изготвени, както и гласни доказателствени средства – частично от обясненията на обв.М. и от показанията на свидетелите С. У., Р. Х., Б. А., Н. С., А. М., В. М., А. А. и С. К., счетени за взаимно допълнящи се според момента и позицията на всеки един 3 от тях спрямо възникналия конфликт. Очевидно нито един от свидетелите, с изключение на пострадалия, не е присъствал при реализиране на деянието, видно и от установената фактическа картина по делото, а своите впечатления е придобил непосредствено след това въз основа на споделеното от обвиняем и пострадал и външния им вид, поради което и неоснователно се явява наведеното в тази насока възражение от защитата. След като показанията на цитираните свидетели са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се според момента и позицията на всеки от тях спрямо момента на възникналия инцидент, то съвсем резонно са били кредитирани.

След реализиран макар и действително кратък, както сочи защитата, анализ на събраните доказателствени източници, напълно обосновано първостепенният съд не е дал вяра на заявеното от обв.М., че не той е стартирал физическата саморазправа, а е бил нападнат от пострадалия А., след което двамата паднали на земята, защото същото напълно противоречи на установените находки по главата на пострадалия и констатираните по него увреждания, получени след схватката на инкриминираните ден и място.

Всички те оказва се са били причинени от удари с юмруци по главата и лицето, съгласно експертното становище, което изключва възможността да са настъпили в резултат на бутане, дърпане и падане на земята. Не без значение е и обстоятелството, че непосредствено след случилото се пострадалият е осъществил контакт с пристигащите с полицейските служители свид.Х. и свид.У., на които е споделил за нанесените му удари в областта на главата и лицето, след което и на двамата е посочил човека, сторил това, а именно обв.М., който от своя страна признал пред тях, че е нанесъл удар на свид.А., но изтъквайки, че бил при самозащита, която версия касателно инцидента не следва да бъде кредитирана поради изложените вече съображения. От своя страна показанията на свид.А. хармонират и със съобщеното при разпита от страна на указаните полицейски служители. В деня, следващ случилото се, на пострадалия е бил извършен преглед от съдебен медик, установеното при който е обективирано в приложеното СМУ, а видно от същото при прегледа са констатирани обективни находки от реализирана спрямо свид.А. физическа агресия, довела до увреждания в областта на главата и лицето му, а както бе вече изяснено, същите е невъзможно да бъдат получени в резултат на бутане, дърпане и падане на земята, а единствено в следствие нанесени удари с юмруци в лицето и главата. Ето защо несъстоятелно се явява възражението на 4 защитата, че некоректно не са били кредитирани обясненията на обвиняемия относно случилото се. Доколкото същите не намират доказателствена опора, то напълно правилно вяра не им е дадена. Ирелевантно се явява обстоятелството дали мястото на спиране на автобуса е такова за извършване на регламентирана почивка, доколкото такова ли е или не е, то е факт, че пострадалият с управлявания от него автобус е бил спрял за почивка след реализирания курс, докато кондукторът е отчитал билетите.

Доколкото в рамките на проведеното по делото разпоредително заседание абсолютно законосъобразно са счетени като налични предпоставките за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІІ от НПК и съответно то е протекло именно по този ред, то съдът е длъжен да се произнесе в рамките на фактите и обстоятелствата, приети от държавния обвинител със сезиращия съда акт / по принцип постановление по чл.375 от НПК, но в случая- обвинителен акт/. Установяването на нови фактически положения независимо дали същите касаят време, място и начин на извършване на деянието или субективната му страна, е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

При липса на констатирани такива, то напълно коректно съдът е възприел като фактология, изложената такава от прокурора в обвинителния акт, поради което необосновано се явява възражението на защитата, че предходната инстанция се била позовала в мотивите си на фактическа обстановка, идентична с предлаганата от прокурора такава.

Въз основа на изложената фактология, приета за установена след коректен анализ на доказателствената съвкупност, законосъобразен и обоснован се явява изводът на контролираната инстанция, че осъщественото от обв.М. деяние е съставомерно по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.

Безспорно обвиняемият е осъществил обективните признаци на отбелязаното престъпно посегателство, доколкото след като пострадалият А. е слязъл от автобуса, то обв.М. го е ударил с юмруци в лицето, след което двамата се сборичкали, в резултат на което А. паднал на тротоара, изгубвайки за кратко ориентация. В резултат на това му противоправно поведение, на пострадалия е причинено горепосоченото телесно увреждане, представляващо разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно лека телесна повреда в хипотезата на чл.130, ал.1 от НК. В 5 този смисъл са анализираните вече доказателствени източници, което не налага повторното им изброяване. С категоричност се установи, че констатираните телесни наранявания при пострадалия са в резултат на нанесени му от обвиняемия удари с юмруци в главата и лицето, поради което въззивната инстанция счете за правилен извода на контролирания съд, че именно с така нанесените удари обвиняемият е причинил съставомерния резултат.

По отношение на настъпилия престъпен резултат, законосъобразно първоинстанционният съд е взел предвид най-тежкия от тях – травматичен артрит на лявата слепоочно-долночелюстна става и частично счупване на короната на шести долен ляв зъб, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, доколкото останалите са причинили болка и страдание - лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. Тоест, макар с престъпното си посегателство обвиняемият да е причинил на пострадалия освен разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и горната лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, то по-тежкият престъпен резултат поглъща по-лекия такъв. В този смисъл законосъобразно е признат за виновен в това, че е причинил на пострадалия разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Същият е виновен и за причинените по-леки телесни повреди, но с оглед тази особеност на престъпленията против здравето от обективна страна, инкриминираното деяние законосъобразно е квалифицирано по по-тежкия престъпен резултат. Ето защо поради “поглъщане” на вида на телесната повреда, нанесена на едно и също лице, според резултата, не е необходимо да бъде постановяван оправдателен диспозитив за причинената лека телесна повреда, изразяващи се причиняване на болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.