Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 03.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31695/2022
Вид
Решение № 58
Подписан
03.01.2023
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110131695 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. К. М., чрез адв. Д. К., срещу „**********” АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „*******“/*************“ в ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 36300 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 04.05.2022 г. до 04.11.2022 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 6050 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума, като предмет на разглеждане в настоящото производство е и възражение за прихващане на вземането на ищеца за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ с насрещно вземане на ответника за платено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 6050 лева до размера на по-малкото.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № 116 от 24.02.2010 г., по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „********“ в ответното дружество. Със Заповед № 300-0331 от 03.05.2022 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ – поради отнето разрешение за достъп до класифицирана информация. Оспорва уволнението като незаконосъобразно поради следните съображения. Възразява, че актът, с който било отнето 1 разрешението за достъп до класифицирана информация на Д. М., бил обжалван от последния и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните този акт не бил влязъл в сила. Следователно, при издаване на уволнителната заповед не била налице трайна обективна невъзможност за ищеца да изпълнява трудовите си задължения. Оспорва акта на работодателя и като немотивиран, тъй като в същия не било посочено откъде произтича задължителното условие за заемане на длъжността служителят да притежава разрешение за достъп до класифицирана информация. Възразява, че подобно изискване не се съдържало нито в длъжностната характеристика на ищеца, нито в поименното щатно разписание за длъжността. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „**********” АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. В.Г..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Изразява становище, че отнемането на разрешението за достъп като обективен факт, независещ от волята на страните, бил настъпил след възникване на трудовото правоотношение между тях и можело да бъде подведен под основанието на чл. 328, ал. 1, т.

12 КТ. Допълнителното изискване към служителите за достъп до класифицирана информация не произтичало от длъжностната характеристика, а от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ и включването на съответната длъжност от работодателя в списък на длъжностите и задачите, за които се изисквал такъв достъп. Без да има разрешение за достъп до класифицирана информация, било невъзможно ищецът да изпълнява възложените му трудови функции и задължения. Твърди, че уволнителната заповед била мотивирана и отговаряла на всички законови изисквания. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане на вземането на ищеца по чл. 225 КТ с насрещно вземане на ответника за изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 6050 лева до размера на по-малкото. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Д. К. М., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. К.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да уважи изцяло предявените искове съобразно изложените в исковата молба съображения. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която развива допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения. В случай че съдът уважи предявените искове, моли да допусне предварително изпълнение на решението.

В съдебно заседание ответникът „**********” АД, редовно призован, се представлява от юрк. Ж. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и депозираното на 03.11.2022 г. становище. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Обръща внимание на ключовото значение на 2 длъжността „*******“ за изпълнението на плана за действие при терористични и други актове на незаконна намеса на ****** и задължителното в тази връзка условие за достъп до класифицирана информация. Няма възражения по отношение на претендираните от ищеца разноски. Представя писмена защита, в която мотивира допълнителни доводи в подкрепа на направените искания.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че през процесния период били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал длъжността „*******“/*************“ в ответното дружество. От представена по делото справка за актуално състояние на трудовите договори на Д. М. към 04.11.2022 г., издадена от ТД на НАП – София град, се установява, че от 27.07.1995 г. ищецът работил в „******“ ЕАД, като от 24.02.2010 г. заемал длъжността „*******“. С допълнително споразумение от 20.04.2021 г. трудовото правоотношение на Д. М. било прехвърлено на основание чл. 123 КТ към новия работодател – „**********“ АД.

Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „*******“/*************“, същата била подчинена на главния оперативен директор и на изпълнителния директор на ответното дружество. Съгласно т. 6.1.10 от длъжностната характеристика част от нормативната база, необходима при изпълнението на трудовите задължения на длъжността, били заповеди и разпоредби на ръководството на „**********“ АД. Основните трудови функции и задължения на ищеца включвали: управлява, организира и контролира дейността по защита на охраняемите граници на ****** от актове на незаконна намеса като стратегически обект (Постановление № 4 от 19.01.2010 г., обн. ДВ, бр. 7/26.01.2010 г.) и мерките по осигуряване сигурността на гражданското въздухоплаване в пълно съответствие с регламентиращата нормативна база; организира, управлява и контролира цялостната дейност на Дирекцията по начин, гарантиращ законосъобразното, своевременно и точно реализиране на отношенията между дружеството и различните държавни надзорни служби и агенции, свързани с летищното осигуряване на полетите; управлява, организира и контролира дейностите по сигурността на въздухоплавателните средства и пътници по начин, който гарантира качественото, точно и своевременно тяхно обслужване; организира и обезпечава работата на Щаба по управление на кризисни ситуации; управлява, организира и контролира дейността на дирекцията по начин, който гарантира стриктното опазване в тайна и неразпространения на определените като конфиденциални документи и информация; уведомява своевременно главния оперативен директор и изпълнителния директор на „**********“ АД за всички възникнали проблеми в процеса на изпълнение на трудовите задължения. Видно от отбелязване в длъжностната характеристика, същата била връчена на ищеца на 14.04.2022 г.

Със Заповед № 3-100/30.01.2020 г. на ръководителя на организационната единица „******“ ЕАД, на основание чл. 20, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ бил актуализиран списъкът на 3 длъжностите в дружеството, за които се изисквал достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Видно от приложения към заповедта списък, под № 19 била посочена длъжността „*******“.

Със Заповед № 3-26/20.01.2022 г. на ръководителя на организационната единица „**********“ АД, на основание чл. 20, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ бил актуализиран списъкът на длъжностите в ответното дружество, за които се изисквал достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Видно от приложения към заповедта списък, под № 16 била посочена длъжността „*******“. Цитираната заповед била отменена със Заповед № 3-95/29.04.2022 г., като и в актуализирания списък на длъжностите под № 17 присъствала длъжността, заемана от ищеца. Посочените писмени доказателства са приети от съда, макар че са представени след първото по делото съдебно заседание. В съдебната практика се приема, че за разлика от общия исков процес, в който съгласно чл.

146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, при бързото производство съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това – чл. 312, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК в първото заседание по делото в общия исков процес след доклада съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В бързото производство това е задължение на съда в закритото заседание по чл. 312, ал. 1 ГПК – арг. от чл. 312, ал. 3 ГПК, а уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания (вж. Решение № 193 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 559/2011 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 81 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 114/ 2012 г., ІV Г.О., ВКС, Решение № 416 от 12.07.2010 г. по гр. д. № 531/2009 г., ІV Г.О., ВКС). В настоящия случай част от приложените към отговора на исковата молба са оспорени от ищеца като касаещи трето за спора лице в първото по делото съдебно заседание. В тази връзка в същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника е поискал възможност да представи други писмени доказателства, която му е предоставена от съда. В указания срок ответникът е депозирал поисканите документи, които са приети като доказателства по делото.

Не се оспорва обстоятелството, че към датата на сключване на допълнителното споразумение за прехвърляне на трудовото правоотношение на ответното дружество от 20.04.2021 г. ищецът притежавал разрешение за достъп до класифицирана информация. С акт за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация № 233/20.04.2022 г., на основание чл. 11, ал. 2, т. 1 и чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. чл. 40, ал. 1, т. 8 , вр. чл. 42, ал. 1, т.

2 и т. 3 ЗЗКИ председателят на Държавната агенция „Национална сигурност“ отнел разрешение за достъп до класифицирана информация № 149110/14.05.2020 г., издадено за достъп до ниво на класификация „Секретно“ на Д. М.. Видно от представено по делото писмо, отнемането на разрешението за достъп било връчено на ищеца на 28.04.2022 г. От представена по делото жалба вх. № Ж-241/05.05.2022 г. се установява, че в законоустановения 7-дневен срок М. обжалвал отнемането на разрешението пред Държавната комисия по сигурността на информацията. Видно от удостоверение изх. № И- 4

2378/09.11.2022 г., издадено от ДКСИ, към този момент административното производство, образувано по жалбата на ищеца, било висящо, като произнасянето на административния орган по същество било отложено на основание чл. 65, ал. 4 ЗЗКИ до получаване на допълнителна информация.