Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1052 от 07.12.2022, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1744/2022
Вид
Решение № 1052
Подписан
07.12.2022
Състав
Александър Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 и сл. · Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър

РЕШЕНИЕ

№ 1052 гр. Стара Загора, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20225530101744 по описа за 2022 година

Делото е образувано по отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124 ГПК, с претенция за признаване за установено по отношение на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, гр. София, че ищецът М. Й. Т. не му дължи сумата от 5392лева, представляваща вземане по договор за потребителски кредит № PLUS-01350485 от 18.02.2009г.

Ищецът твърди, че при извършване на справка в Централния кредитен регистър към Българска народна банка, установил, че по информация, подадена към регистъра от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, гр. София, същият фигурирал в регистъра като длъжник на посоченото юридическо лице. Съгласно справка № БНБ-87581/12.08.2021 година на Централен кредитен регистър към БНБ, задълженията му към "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД били общо в размер на 5392лв. Ищецът твърди, че не е имал и няма облигационни отношения с ответното дружество.

Посочва, че с цел установяване какво било основанието, на което "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД претендирали посочените суми, ищецът, чрез адвокат Е. Н. П., о т АК Стара Загора, изпратил до ответника молба да предостави информация и копия от съответните документи, въз основа на които били възникнали вземанията им, ако такива действително били възникнали. В отговор на така отправената молба, "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД сочи, че претендирал вземанията по Договор за кредит № PLUS-01350485 от 18.02.2009година сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и сключен договор за цесия. Ищецът твърди, че нямал непогасени задължения към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, нито му било известно негови задължения да са били прехвърляни към "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Дори "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД да било сключвало договор за придобиване на някакво вземане към ищеца чрез цесия, то тази цесия не пораждала действие спрямо ищеца, тъй като не му било съобщено за нея от предишния кредитор, каквото било изискването на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Дори и в хода на производството да се установи, че ищецът имал задължение към трето 1 лице, както и извършена цесия, която да имала действие спрямо ищеца, то изрично заявява, че каквито и задължения да е имал ищецът, те били във всички случаи погасени, било чрез плащане, било по давност, като прави и изрично възражение за погасяване на вземанията на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД (ако и доколкото такива съществуват) по давност.

Подадена от ответника информация към Централния кредитен регистър към БНБ понижавала кредитния рейтинг на ищеца и свидетелствала за лоша кредитна история, каквато той нямал. Информацията за просрочени задължения към ответника, каквито ищецът обективно нямал, се явявала пречка при кандидатстването му за банково финансиране, което обуславяло и интереса от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът М. Й. Т., с ЕГН ********** не дължи на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с ЕИК 200644029 сумата от 5392лева - придобито вземане по кредит, фигурираща като дължима в "Централен кредитен регистър" съгласно Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ 87581/12.08.2021г. издадена от Българска народна банка, "Централен кредитен регистър“. Моли да му бъдат присъдени и направените по настоящото производство разноски.

Ответното дружество в срока по чл.131 ГПК представя подробен писмен отговор, с който заявява, че претенцията е недопустима, поради липса на правен интерес. В тази връзка се излага, че от исковата молба не ставало ясно, дали ищецът бил предявил един иск или множество алтернативно съединени искове, тъй като в текста на молбата се четяло „М. Й. Т. не е имал и няма облигационни отношения с ответното дружество“; „М. Й. Т. няма непогасени задължения към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД...“; „...изрично заявява, че каквито и задължения да е имал ищецът, те били във всички случаи погасени, било чрез плащане, било по давност, като прави и изрично възражение за погасяване на вземанията на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД (ако и доколкото такива съществуват) по давност.“ Предвид цитираните твърдения на ищеца, за ответника не ставало ясно колко на брой били претенциите на ищеца и дали всички касаели посочения в приложената Справка за кредитна задлъжнялост договор PLUS-01350485 от 18.02.2009 год. или се касаело и за други задължения или както ищецът бил посочил „каквито и задължения да е имал ищецът“. С общите и неясни постановки на ищецът се нарушавало правото на защита на ответника, тъй като с подадената искова молба се генерализирали и обобщавали факти и обстоятелства, които би следвало да са конкретно посочени и ясно мотивирани, за да можело ответникът да организира защитата си. В тази връзка в Разпореждането на съда се давали индикации, че бил предявен един иск - „предявеният иск“, а видно от текста на исковата молба били изложени множество алтернативно съединени искове. С оглед на това моли съда, да даде указания на ищеца за конкретизиране на претенцията му. Налице била трайна съдебна практика (така Решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на Първо Т. О. на ТК, Определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на Първо Г. О. на ВКС, Решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г О., Определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1587/2014 г. на Първо Г. О., Решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 8/2011 г. на Първо Г О. на ВКС, Решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т. О., Определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т. О.), която приемала, че правният интерес от предявяване на установителен иск бил винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябвало да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следвало да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желаел да установи, че не дължал дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следвало да посочи конкретните обстоятелства, които обуславяли правния му интерес от предявяване на установителния иск.

Такива обстоятелства били например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността не била изтекла. В конкретния случай, ищецът обосновал правния си интерес от предявяването на исковете с 2 несъществуването на облигационно правоотношение или евентуалното му погасяване по давност. Алтернативно бил посочил накърняване на неговите имуществени права като потребител на банкови кредитни услуги, като за целта бил отделил едно изречение в исковата си молба. От връчената молба, за ответника не ставало ясно, дали ищецът действително бил кандидатствал за получаването на финансиране от банкова институция в страната и дали бил получил конкретен отказ за отпускане на финансиране поради причини, пряко свързани с подаваната от ответника информация за кредитна задлъжнялост по Наредба № 22 за от 16 юли 2009 год. за Централния кредитен регистър. Липсвал конкретен правен интерес и доказателства за нарушаването му. При установителния иск на първо място следвало да бъде не просто посочен правен спор, но и той трябвало да бъде обоснован. Не можело да се приеме за валиден правен интерес твърдението за понижаване на кредитния рейтинг на г-н Т., при положение, че не били представени доказателства за това. Даването на повод за завеждането на иск бил положителен факт, а принцип в доказването било, че страната доказвала положителните факти, от които черпила права. В конкретния случай такива факти не били приложени. Нямало информация за стойността на кредитния рейтинг на ищеца преди момента на подаване на информация в ЦКР и евентуалната стойност след подаване на информацията към ЦКР от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

На второ място, в приложената от ищеца Справка за кредитна задлъжнялост било видно, че ищецът има още един кредит класифициран като „загуба“ и с просрочие над 360 дни на стойност 27 760 лева или 6 (шест) пъти по-голяма от задължението подавано от ответника към ЦКР. Следователно не можело да се направи обосновано предположение, че подаваната от ответника информация към ЦКР била единствената причина за понижаване на кредитния рейтинг на г-н Т.. Очевидно последният имал и други задължения, които не били обслужвани и които се явявали пречка при кандидатстване за банково финансиране. Счита, че ищецът с недобросъвестното си бездействие по отношение на своите кредитори сам се бил поставил в положение, което да доведе до намаляване на неговата кредитоспособност и с оглед на това не би следвало да черпи права от това си поведение.

На следващо място, ответникът не бил дал повод за инициирането на настоящото съдебно производство. Посочва, се, че в отговора на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до ищеца от 20.01.2022 год., било посочено, че било налице погасяване по давност на задължението, но давността не водила до погасяване на облигационното правоотношение, облигационната връзка между страните, а имало за единствена последица санкция по отношение на кредитора и невъзможност за събирането на задължението по принудителен ред. По отношение на настъпилата давност нямало спор между страните — тя била налице и това било констатирано безспорно и от двете страни.

Недвусмислено било посочено, че вземането се трансформирало в едно естествено вземане, което било лишено от съдебна защита - „Вземането продължава да съществува като естествено...“. В тази връзка ответникът не дал повод за завеждането на настоящото дело, като единствено спазил изискванията на чл.10 от Наредба № 22 за ЦКР. Съгласно чл.10 Институциите по чл.4, ал.1 били длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Съгласно тълковния речник на Института за български език думата „погасявам“ означавала „Изплащам заем, дълг, парично задължение, обикн. на вноски. А от правна гледна точка, цитираната разпоредба била административна и като такава не подлежала на разширително тълкуване, в смисъл че да се включва и погасяването по давност, тъй като то не погасявало вземането на кредитора, а има за последица отнемането на съдебната защита и то само при евентуално възражение от страна на клиента/длъжник упражнено в съдебно производство.

Фактът, че кредиторът подавал информация за длъжника, не означавал, че съществувал спор относно погасяването на задължението по давност. Задължение на кредитора било да подава информация към ЦКР за длъжника до погасяването на задължението и 5 год. след това, а 3 същия разполагал с право да прецени дали да плати всички свои задължения, включително и погасените по давност. В тази връзка, недопустимо било използването на „превантивното“ възражение за давност за подаване на отрицателен установителен иск от длъжника. На последно място, с петитума на исковата молба на ищеца, същият желаел да бъда постановено решение „с което да признаете за установено, че М. Й. Т. с ЕГН ********** не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029 сумата от 5392 лева...“, но отрицателния установителен иск имал за задача да отговори на въпроса, дали съществува или не съществува едно претендирано право, а не възможността му да бъда скрепено с държавна принуда или пък неговия размер. Още повече в отговора на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не се искало изпълнение на задължение от г-н Т.. Ответникът не бил инициирал съдебни производства, не бил искал изпълнение от лицето, не правил опити за контакт с него. Единственото, което бил направил ответникът било да изпълни законовото си задължение по Наредба № 22 за ЦКР и да подава информация за кредитната задлъжнялост на лицата, от които има вземания. Важно било да се отбележи, че това се правило по отношения на всички задължения възникнали от различните форми на кредитиране, а не само по отношение на тези, от които дружеството търси плащане. Така и в текста на отговора на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД към г-н Т. било ясно записано „Вземането продължава да съществува като естествено...“, тоест като едно морално задължение, което както отново в отговора било посочено може да бъде изпълнено само по желание на длъжника.