Решение № 107 от 10.04.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14/2024
- Вид
- Решение № 107
- Подписан
- 10.04.2024
- В сила
- 09.04.2024
- Състав
- ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, РОСИЦА ВЕЛКОВА ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 54 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за защита при бедствия
- чл.19 ал.1,т.1 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 107 гр. Перник, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500014 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – Перник, с адрес за кореспонденция: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, чрез процесуалния й представител юрк. С. Т. срещу Решение № 1073 от 31.10.2023г., постановено по гр. д. № 5248/2022г. по описа на РС – Перник, с което АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 е осъдена да заплати на „Дженерали Застраховане” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, ЕИК:030269049 по иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1455,41 лева, съставляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а.
„Мерцедес“ , с рег. № *** в резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2019 г., около 23:30 часа по време на движение по автомагистрала ***, в района на ***, при км. 18+5 бил възникнал инцидент, като при управление на л.а. в дясната пътна лента на пътното платно за движение било излязло и пресичало животно, вследствие на което водача на л.а. „Мерцедес“ бил реализирал щети, тъй като бил катастрофирал в пресичащото животно, ведно със законната лихва върху цялата заплатена сума от датата на подаване на исковата молба-05.05.2022 г. до окончателното й погасяване.
1
С решението е отхвърлен предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3 срещу „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК 831646048, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 215, ет. 4 обратен иск с правна квалификация чл. 54 ЗЗД за заплащане на сумата 1455,41 лева, съставляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на л.а. „Мерцедес“ , с рег. № *** в резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2019 г., около 23:30 часа, като неоснователен.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл и по отговорността за разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, както и за постановяване на последния в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице безспорни доказателства и конкретни факти, при наличието на които е настъпило ПТП.
Сочи се на първо място, че оспорения от АПИ механизъм на реализиране на ПТП не е установен категорично в хода на съдебното производство, но съдът неправилно го е възприел за установен, поради коеот е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Счита, че твърдението за животно на пътното платно, по което се е движил застрахования водач произтича единствено от него и не се подкрепя от никакви други годни и надеждни доказателствени средства. Обръща се внимание на обстоятелството, че в протокола за ПТП не фигурира най-съществения факт, твърдян от ищеца – наличие на блъснато животно, респ. следи от сблъсък. Жалбоподателят счита още, че първоинстанционният съд неправилно е приел заключението на експерта по САТЕ в тази връзка, първо – защото то се гради единствено на твърденията на ищеца и изявленията на застрахования, а не на обективни находки, второ – не почива на никаква научна основа, а е съвсем спекулативно, тъй като липсва физично и математично обосновано описание на предполагаемия механизъм, липсват и точни параметри за възстановката му – например вероятно тегло и размери на животното, скорост на движение на автомобила, посока на движение на всеки от тях, точка на пресичане на траекториите и съответно няма обективна преценка на проявилите се механични и физични закони, възможностите за настъпване на описаните вреди, и съответно потвърждение или изключване на причинната връзка с твърдяното събитие.
Независимо от изложеното, жалбоподателят счита, че дори и да е било налице внезапно изкочило животно, то отново не е доказано препререкаемо и убедително противоправно поведение на ответника чрез негови служители или натоварени лица, като се развиват подробни съображения в тази насока. Акцентира се на обстоятелството, че в случая не е налице противоправно бездействие на АПИ, доколкото автомагистрала „Струма“ е оградена с предпазна оградна мрежа с оглед предотвратяване навлизането на диви и други животни в обхвата на магистралата и с цел осигуряване безопасността на движение.
В жалбата се развиват и подробни съображения досежно неправилността на съдебното решение в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения обратен иск, като неоснователен.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна „АВТОМАГИСТРАЛИ“ 2
ЕАД е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, намирайки последната за частично основателна. За основателна въззиваемата страна намира въззивната жалба в частта, насочена срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен главния иск, като се поддържат съображенията, изложени във въззивната жалба.
Последната се оспорва в частта, досежно обратния иск, като въззиваемото дружество счита, че правилно съдът не е приел доводите на ответника по обратния иск, че със сключения договор задължението за поддържане на магистралата изцяло е било прехвърлено на ответника по обратния иск „Автомагистрали“ ЕАД, като в тази връзка се развиват подробни съображения.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател се представлява от юрк. Т., която пледира за уважаване на въззивната жалба по съображенията, изложени в нея.
Претендира разноски.
Въззиваемото дружество – „Дженерали застраховане“ АД, не изпраща представител. В нарочна писмена молба от юрк. К., последната изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, поради което моли за оставянето й без уважение. Обръща внимание на това, че по делото безспорно е установено, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в Полица № ***, с която е застраховано увреденото МПС, е възникнало застрахователно събитие, представляващо покрит риск по смисъла на посочения договор и ОУ към него. За безспорно доказано намира и осъществяването на процесния инцидент, засвидетелстван и в официален свидетелстващ документ – протокол за ПТП, съставен от служителите на Пътна полиция, в кръга на техните задължения, който отразява обективно фактите и обстоятелствата по настъпване на инцидента. За установено и доказано по съответния начин намира и обстоятелството, че водачът на процесното МПС не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на случилото се ПТП чрез аварийно спиране. Счита, по изложените в тази насока съображения, че по делото категорично се доказват предпоставките, необходими за ангажиране отговорността на въззивника. Претендират се и разноски.
Третото лице – помагач „Автомагистрали“ ЕАД, не изпраща представител.
Изразява становище по съществото на делото с нарочна писмена молба, депозирана чрез гл. юрк. К. С.. Прави се искане за уважаване на депозираната въззивна жалба, респ. за отмяна на обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Алтернативно, в случай, че съдът намери решението за правилно, респ. главния иск за основателен, то се иска постановяване на решение, с което първоинстанционното дело да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта, в която районният съд е отхвърлил обратния иск, предявен от страна на АПИ срещу „Автомагистрали“ ЕАД. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по 3 реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящия съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния съд е установил фактическата страна на спора, респ. релевантните факти и обстоятелство, достигнал е до правилни и законосъобразни правни изводи, поради и което по силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Предявеният пред Районен съд – Перник от „Дженерали Застраховане“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителен иск намира правното си основание в чл. 410 ал. 1 т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с Полица № *** от *** между „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и О.К.Т. е бил сключен договор за имуществена застраховка „КАСКО“ на МПС л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***, с период на покритие от 01.02.2019г. до 31.01.2020г., при уговорено покритие „пълно каско“ на рисковете, съгласно ОУ на предлаганата застраховка. Твърди се, че на 26.12.2019г., в тъмната част на денонощието, около 23:30 часа, по време на движение по автомагистрала „Струма“, в района на ***, при км. 18+5, е възникнал инцидент със застрахования и посочен погоре автомобил, при който, при управление на лекия автомобил в дясна пътна лента, на пътното платно за движение внезапно изскача и пресича безстопанствено животно – куче, вследствие на което водачът на л.а. „Мерцедес“ реализира ПТП с материални щети, като катастрофира в пресичащото животно. Сочи се, че събитието е удостоверено в Протокол за ПТП № ***, съставен от служител на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Перник. Излага се, че вследствие на ПТП, по лекия автомобил възникват множество материални щети, за което при „Дженерали Застраховане“ АД е постъпило искане за оценка на щети от водача на увреденото МПС. Била е образувана ликвидационна преписка № ***, след което е бил извършен и оглед на процесното МПС. С експертна оценка по щета № ***, експертите – ликвидатори при дружеството са определили обезщетение в размер на 1440,41 лева, което е било изплатено на правоимащото лице с преводно нареждане от 15.01.2020г. за сумата от 1276,15 лева и с преводно нареждане от 24.01.2020г. за сумата от 164,26 лева. Начислени са били и 15.00 лева ликвидационни разноски. Ищецът е посочил още, че на основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования и има основание да получи изплатената сума за обезщетение, заедно с обичайните разноски от причинителя на вредата. С покана изх. № 310002154/30.11.2021г., получена от ответника на 03.12.2021г., последният е бил поканен да възстанови сумата от 1455,41 лева, но такова не е било осъществено.
Твърди, че съгласно разпоредбите на Закона за пътищата и допълващите го подзаконови нормативни актове, стопанин на автомагистралите в РБългария, част от 4 републиканската пътна мрежа, е Агенция „Пътна инфраструктура“, на която е вменено задължението да се грижи, да стопанисва и да осигурява условията за непрекъснато, безопасно и удобно движение по съответните пътища на територията на страната. В тези задължения е включено и изграждането, поддръжката и стопанисването на надеждни оградни съоръжения, диги, мрежи и други средства за пропускателен контрол, които да ограничат изцяло достъпа и внезапното преминаване на животни през пътищата, в т. ч. скоростните пътища, каквито са и магистралите. Сочи, че задължението е свързано именно с ефективна превенция на инциденти между МПС и животни.