Решение № 21 от 14.02.2024, Районен съд - Чирпан
- Съд
- Районен съд - Чирпан
- Дело
- Гражданско дело 701/2023
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 14.02.2024
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- Ивайло Митков Енчев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.6 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.19, ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Чирпан, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №
20235540100701 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба с обективно евентуално съединени искове с правно основание по чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит – главен иск; за прогласяване нищожността на клаузи от договор – евентуален иск и прогласяване нищожността на клауза от общи условия към договор – евентуален иск, от страна на ищеца И. А. Г., с ЕГН **********, представлявана от пълномощника си адв. А. Д., член на САК, личен № 1000768210, против „Профи Кредит България“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано заедно от Светослав Николаев Николов, Ярослав Кжищоф Чулак и Наталия Миткова Лозанова .
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба (ИМ) предявена от И.
А. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: об. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, М. И.К.“ 11 и настоящ адрес: об. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, М. И.К.“ 11, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № 1000768210, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец“, ж.к. „Яворов“, ул. „Хан Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1, тел. **********, със съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected], против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н „Средец“, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53, вх. В, ет. 7, адрес на електронна поща: proficredit@ proficredit.bg представлявано заедно от Светослав Николаев Николов, Ярослав Кжищоф Чулак и Наталия Миткова Лозанова .
В ИМ се твърди, че на 06.02.2023 г. между ищцата и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № X
Съгласно чл. VI от договора, параметрите на договора били както следва: сума на кредита 3500 лв.; срок на кредита 30 месеца; размер на вноската по кредита - 187, 69 лв. (изрично трябвало да се посочи, че това не бил целият размер на вноската, понеже в тази сума не се включвали лихвата и таксите по кредита); ГПР: 48, 90 %; годишен лихвен процент: 41,00%; лихвен процент на ден - 0,11%; дължима сума по кредита - 5631 лв. (в тази сума не се включвали таксите „Фаст" и 1
„Флекси"); възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" - 1925 лв.; възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси - 0 лв.
Според същият чл. VI от договора: „При кандидатстване за потребителски кредит клиентът изрично поискал, да закупи допълнителна незадължителна услуга, която била посочена в чл. V „ Поискани от клиента допълнителни възможности" на този договор за потребителски кредит. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга бил подробно описан в Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към договорите за потребителски кредит /ДПК/ на физически лица. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги била 64,17 лв. и дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга ставало изискуемо с подписването на този ДПК, но се разсрочвало за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяването на кредита. В случай, че клиентът поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга за периода между настъпилата и следващата падежна дата било изискуемо в пълен размер, а ако клиентът е закупил допълнителна услуга „ Фаст "- дължал възнаграждението за същата в пълен размер ".
Общо задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга бил: Общо задължение - 7556 лева; Общ размер на вноска - 251,86 лв.; Дата на погасяване 10 ден от месеца. Таксите „ Фаст" и „ Флекси" били уредени и в чл. 15 от Общите условия на ответното дружество. Ищцата била заплатила на ответното дружество 684,71 лева, като това било видно от представените към исковата молба бележки от Еasy Рay.
Моли съда да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № X сключен между И. А. Г., ЕГН: ********** в качеството й на Кредитополучател и "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752 в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр, с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, моли да бъде прогласена за недействителна клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № Xв частта й относно таксите ,, Фаст" и „Флекси", сключен между И. А. Г., ЕГН: ********** в качеството й на Кредитополучател и "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752 в качеството му на Кредитодател на основание чл.10, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД.
При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД молят да бъде прогласена за недействителна клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № Xв частта му относно размера на възнаградителната лихва, сключен между И. А. Г., ЕГН: ********** в качеството й на Кредитополучател и "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, на основание чл. 26, ал.1, предложение второ ЗЗД.
Моли да бъде осъдено "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № 1000768210, сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както са описани в исковата молба и съгласно приложения списък на разноските, както и всички разноски по делото.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който молят да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен на основанията, изложени в отговора. Претендират направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Н а 06.02.2023 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40015236276, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 3500 лв. за срок от 30 месеца, при годишен процент на разходите 49,90 %; годишен лихвен процент от 41, 00 %, и лихвен процент на ден от 0, 11 %. Така общата дължима сума възлиза на 5631 лв., при размер на месечна вноска от 187.69 лв.
Със сключването на договора е закупен и пакет от допълнителни услуги „ Фаст и Флекси“ , с което кредиторът (ответното дружество) е предоставило на длъжника (ищцата) следните услуги:
1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
4. Възможност за смяна на дата на падеж ;
5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Уговорката между страните е, че тези услуги ще бъдат предоставяни по искане на длъжника, като могат да се предоставят една или всички от посочените услуги. В замяна на това ищецът се е задължил да заплати за пакета от допълнителни услуги сумата от 1925 лв., платими за срока на договора за потребителски кредит месечно от 64.17 лв. Така общото задължение на ищцата по договора станало 7556 лв., а общият размер на погасителната вноска е от 251.86 лв., като страните са уговорили, че тя ще бъде заплащана на 10-то число от месеца.
Сумата по договора била усвоена от страна на ищца та и в изпълнение на задълженията си по договора тя е извършвала плащания до 31.10.23 г. .Ответната страна признава, че размерът на погасеното задължение към тази дата е в размер на 1384.71 лв., от тях по погасителен план 1258.89 лв.(главница 377.87 лв., договорно вънаграждение 560. 17 лв. и по пакет от допълнителни услуги 320.85 лв.), както и сумата в размер на 30 лв. такси и лихва за забава в размер на 95.82 лв.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото от страните писмени доказателства, всички в заверени копия: договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40015236276 от 06.02.23 г.;; Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит; извлечение от сметка към договор за потребителски кредит №Xот 06.02.23 г.
Всичко по-горепосочени факти с е установени с категоричност по делото, като те не са и спорни между страните.
На база на доказаните факти от събрания доказателствен материал съдът счита, че се налагат следните изводи:
Относно уговорения в договора годишен лихвен процент, то същият е уговорен, както погоре е отбелязано, в размер на 41, 00 %. Ищцовата страна е заявила, че при преценката дали тази 3 договорна клауза е неравноправна, следва да се има предвид и допълнителения пакет услуги, като прибавяйки и неговата стойност към уговорената възнаградителна лихва, стига до становището, че размерът на възнаграждението на ответната страна е прекомерно.
Преди всичко при произнасянето следва да се има предвид, че към настоящия казус са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона защита на потребителите, доколкото ищецът има качеството на потребител съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗПК, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на ищца та, в качеството на физическо лице, е предоставена финансова услуга (отпуснат потребителски кредит).
В ЗЗП се съдържа легално определение на понятието неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, като в разпоредбата на чл.143 е вписано, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. От своя страна съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на нищожни клаузи на договорите.
Настоящият договор е сключен при общи условия, като е видно, че е изготвен бланково.
Към него от страна на ищцата са подписани декларации, че е запознат с общите условия, с тарифата за таксите, че му е била предоставена информация относно договора, дадени разяснения, включително и разяснения относно пакета за допълнителни услуги. Така декларираните обстоятелства, обаче не водят до извода, че ищцата е била в състояние да повлияе на клаузите на договора при договарянето.
Съдът счита, че в случая ищц ата не е имал а възможност да влияе върху съдържанието им.
Посочените по делото писмени доказателства сочат на сключен договор, предварително изготвен, с бланково попълнени параметри, с предварително съставени общи условия. Така относно размера на уговорения годишен лихвен процент: Възнаградителната лихва представлява цената, която заемателят заплаща за това, че му се предоставят определен размер средства за определен период, т.е. това е цената на услугата. Относно размера на договорната лихва е от значение да се има предвид, че няма нормативно ограничение при договарянето на размера й. Съдебната практика по случая също е противоречива, но в редица решения на съдилищата се приема, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие. В настоящия случай е видно, че размерът на договорната лихва от 41, 00% не надвишава трикратния размер на законната (посочен по-горе). Ищцата е била уведомена за размера на възнаградителната лихва, който ясно е записан в договора, и се е съгласил а с него. Няма основание тук да се счете, че е налице неравноправие и нарушаване на добрите нрави, при положение, че няма предвидено нормативно ограничение за размер на възнаградителната лихва. Такова има обаче за годишния процент на разходите. Според чл.19, ал.4 от ЗЗП годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Въпросното постановление (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната 4 лихва по просрочени парични задължения) определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В настоящия казус годишният процент на разходите е определен към максималната допустима стойност, съгласно законовите разпоредби, но не я надвишава. Доколкото при формиране на ГПР се взема предвид размера на договорната лихва и тук ГПР не надвишава допустимия размер, то не може да се приеме, че клаузата в договора, определяща възнаградителната лихва е неравноправна и противоречаща на добрите нрави. Поради това предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, съдът намира за неоснователен и недоказан и счита, че като такъв той следва да се отхвърли.
Разпечатката съдържа 43 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ee1d610-afa9-48e2-966a-94d217ac7ab1