Протокол № 158 от 04.05.2022, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 158 гр. Варна, 03.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело № 20213001000739 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

Въззивникът Г. ПЛ. П., редовно призована, явява се лично и с адв. Ж.К. и адв. К. К., редовно упълномощени и приети от съда от преди.

Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД гр. София, редовно призована, юрисконсулт Б.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Вещото лице Св. В. В., редовно призован, явява се лично.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Юрисконсулт Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални по хода на делото, поради което пречки

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът пристъпи към изслушване заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ и снемане на самоличността му: Св. В. В. - 44 год., неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК, обещава да даде обективно и безпристрастно заключение.

В.л. В.: Подал съм заключение в срок, което поддържам.

Адв. К.: На стр. 7 от експертизата излагате, че обикновено има приемане на реалността на загубата около 6 месеца и рядко надхвърля 12 месеца. В тази връзка, повече от две години вече са минали от процесното ПТП, според Вас на какво се дължи в конкретния случай продължителността на това приемане на загубата, по отношение на 1 състоянието на освидетелстваната П.?

В.л. В.: От една страна трябва да се изтъкне, че това са обичайните срокове, но те все пак са ориентировъчни и приблизителни, няма фиксиран срок в който човек престава да скърби за близките си. Като факторите, които могат да обусловят по-голяма продължителност на този период обикновено са няколко, естествено значение има личностните особености на лицето, което е засегнато в случая на г-жа П., както и на взаимоотношенията приживе, които са били между близките хора преди загубата.

Комплексни са причините, най-вероятно съчетание между нейните личностни особености и възможността й да се справи със стреса от загубата и съответно близките им отношения преди това да се случи.

Адв. К.: Мога ли да приема, че колкото по-близки са били отношенията, толкова подълъг ще бъде периода в конкретния случай при нея – имали са изключително близки отношения.

Юрисконсулт Д.: Противопоставям се на въпроса.

В.л. В.: Няма такава зависимост. Има хора в изключително близки отношения и съумяват в рамките на обичайния срок да преодолеят скръбта, така че директно такава зависимост не може да се изведе.

Съдът уточнява, че въпросът е следвало да бъде отклонен.

Адв. К.: Би ли се развила според Вас такава реакция на скръб каквато виждаме при освидетелстваната П. ако отношенията й с починалите не бяха на такова емоционално и близко ниво, каквото се установи по делото? Ако бяха в някаква вражда, ако не бяха контактували по този начин, ако не бяха в такава взаимност?

Юрисконсулт Д.:Това е отново въпрос, който не касае предмета на настоящото заключение.

Адв. К.: Не смятам така. Говорим за изключителност в отношенията, които са повлияли на начина по който тя възприема и състоянието й, което е към момента.

Адв. К. на въпрос на съда: Въпросът ми към вещото лице е: Отношенията, които са имали приживе повлияли ли са по този начин тя да възприема по този дълъг начин, този интензитет на преживяванията и този период от време, който се удължава. Вещото лице би следвало да знае какви са им отношенията, доколкото знам се е запознало със всички материали по делото.

Съдът отклонява въпроса на адв. К..

Адв. К.:Нямам повече въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Адв. К.: Нямам въпроси.

Юрисконсулт Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да се приеме заключението.

Съдът намира, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза следва да се приеме, затова

2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на съдебно-психиатричната експертиза, като определя възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лева, които да се изплатят от внесения депозит.

Съдът връчва разходен касов ордер за сумата на вещото лице.

Адв.К.:Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноските по чл. 38 от ЗА.

Юрисконсулт Д.: Няма да соча други доказателства. Няма да представям списък на разноските.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв. К.: Считам, че в хода на съдебния процес безспорно се доказаха предпоставките обусловяващи наличието на чл. 45 ЗЗД, а именно виновно противоправно поведение и увреждане, което е в причинно следствена - връзка с това противоправно поведение.

Безспорно по делото е, че на доверителката ми са й причинени неимуществени вреди, представляващи значима психотравма и изразяващи се в диагнозата на „остра стресова реакция“. При наличието на така претърпяно и търпимо към момента увреждане, безспорно вредите от увреждането подлежат на обезщетяване. Т.е. за доверителката ми безспорно се е породило правото на обезщетение като следствие от нанесените неимуществени вреди.

Изхождайки от това, както и при пълен анализ на доказателствата, събрани в хода на производството считам, че правилният извод следва да бъде, че отношенията между доверителката ми и починалите са надхвърлили присъщото за съответната родствена връзка, което води до извода, че спрямо доверителката ми следва да се присъди справедливо обезщетение. Видно от приетата в днешното съдебно заседание СПЕ, а това се потвърждава и от предходните съдебни медицински експертизи, които са направени е, че приемането загубата на близки хора става обикновено над 6 месеца, рядко надхвърля 12 месеца, но аз считам, че в процесния случай не се касае нито за обикновено нито за рядко, защото това състояние за приемане на загубата е вече повече от две години. Говорим за изключителност в отношенията. Изключителност в едни много близки отношения, които са извън стандартната, надхвърлящи обичайната родствена връзка. Поради това считам, че предявения иск е основателен и обоснован. Подробни правни мотиви и съображения в този смисъл съм изложила и във въззивната жалба пред Вас, поради което моля да вземете предвид и тях при решаване на делото. Предвид това, Ви моля да постановите решение, с което да отмените първоинстанционното решение и да постановите друго, с което да уважите изцяло предявените от доверителката ми искове като основателни, обосновани и доказани. Моля, да й присъдите и разноски, включително и адвокатски хонорар за двете инстанции.

Адв. К.: Споделям и се присъединявам към становището изразено от колегата К.. Аз 3 също считам, че събраните по делото доказателства недвусмислено навеждат на извода за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка, както между ищцата и сестра й, така и със зет й и племенниците. Връзка много и съществено различна от обичайните за тези родствени отношения. По делото са налице доказателства за изключителни обстоятелства не само в отношенията между ищцата и починалите, но и в житейските обстоятелства при конкретната загуба. Предвид на това считам, че изводите в първоинстанционното решение са неправилни и поради това Ви моля да го отмените изцяло и да уважите исковата претенция, както е предявена. Моля, за решение в този смисъл.

Въззивникът Г.П. : От деня в който разбрах за катастрофата и когато полицаите дойдоха на вратата ми пред двете ми деца и ми казаха, че вече нямам сестра, нямам племенници наведнъж, животът ми се обърна по най-жестокият начин. От тогава нищо не е същото, нямам мечти, нямам нищо. Гледам колкото месеца да мине и е свързано с ангажиментите ми с децата. Не може, не разрешавам на никой да води двете ми деца заедно.

Когато аз шофирам и някое дете е с мен, си представям всички всичкия ужас, който сестра ми е изживяла в последните си секунди. Това ме преследва. На погребението не ми разрешиха дори да ги видим. Четири човека погребах и от тогава животът е наполовина, нещо в мен умря. Тя беше най-близкият ми човек. Първа видя дъщеря ми след като аз родих.

Аз съм в операционната, а тя я видя първа. Винаги е била до мен. Дойде при първата ми бременност на ехограф, водила е децата ми на лекар. Не ми беше само сестра, беше ми като майка. На сватбата застанах на вратата и казах: Имам златна сестра. Чудя се как да продължа. Днес бях в къщата им, видях календара, последния месец от работа, тя си е отбелязала дните и той календара стои мъртъв, няма да го скъсат. За всеки рожден ден на децата купувам подарък и го оставям на леглото, защото те бяха като мои деца, обичах ги като мои и сега тях ги няма. Няма никой в тази къща. Аз я поддържам, но няма да се върнат.

Представям Ви писмени бележки.

Юрисконсулт Д.: Моля, да оставите въззивната жалба без уважение и потвърдите първоинстанционното решение. По отношение на липсата на пороци в решението на първоинстанционния съд, релевирам към отговора на въззивна жалба. Считам същото така обаче че събраните в днешното съдебно заседание доказателства, изслушаното заключение на вещото лице по естеството си подкрепя фактическите изводи на Окръжен съд – Варна.

Претендираме разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона срок.

Разглеждането на делото приключи в 15:45 часа.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4