Решение № 14093 от 19.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14093 гр. София, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110108832 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Г. Н., чрез адв. Р.

Р., против *************, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ************* няма право на принудително изпълнение срещу ищцата за сумата 735,66 лв., представляваща ½ част от сумата 1471,32 лв. – цена на доставена за периода м. май.2014 г. – м. април 2016 г. *********, ведно със законната лихва от ****** г. до окончателното й изплащане, за събирането на която сума е издаден изпълнителен лист от ******** г. по гр. д. № 4730/2018 г. на СРС, ГО, 40 състав и е образувано изпълнително дело № ****** по описа на *********.

С исковата молба се твърди, че правото на принудително събиране на посочената сума е погасено по давност на 18.10.2023 г., тъй като в периода 18.10.2018 г. – 03.01.2024 г. не са извършвани изпълнителни действия, които да доведат до прекъсване на погасителния давностен срок. В тази връзка се излага, че съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, исканията на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, направени с молбата за образуване на изпълнителното дело, не прекъсват давността. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски по делото.

С отговора на исковата молба, подаден от *************, чрез юрк. ***** Н., са развити съображения за неоснователност на иска. Излагат се доводи, че погасителният давностен срок за вземания, установени с влязло в сила решение е винаги петгодишен, както и че в случая течението на погасителния давностен срок е спряно в периода от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение течението, на основание чл. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПОНСПП), а на 19.12.2023 г. течението на погасителния давностен срок е било прекъснато, тъй като с молбата за образуване на 1 изпълнителното дело дружеството е поискало от частния съдебен изпълнител да бъдат наложени запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на ищцата, да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на притежаваните от ищцата движими вещи и е възложил, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото на ищцата и да определи начина на изпълнението.

Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:

От фактическа страна:

От представения от ищцата и съдържащ се в кориците на приложеното към делото заверено копие на изпълнително дело № ****** по описа на *********, се установява, че изпълнителен лист от ******** г. по гр. д. № 4730/2018 г. на СРС, ГО, 40 състав, е издаден въз основа на влязло в сила решение № 513044 от ******. по гр. д.

№ 4730/2018 г. на СРС, ГО, 40 състав, и със същия Б. Г. Н. е осъдена да заплати на ************* сумата 735,66 лв., представляваща ½ част от сумата 1471,32 лв. – цена на доставена за периода м. май.2014 г. – м. април 2016 г. *********, ведно със законната лихва от ****** г. до окончателното й изплащане.

Видно от приетото като писмено доказателство по делото заверено копие от решение № 513044 от ******. по гр. д. № 4730/2018 г. на СРС, ГО, 40 състав, същото е влязло в сила на ******.

От приложеното към делото заверено копие на изпълнително дело се установява също, че то е образувано на 19.12.2023 г., по молба на *************, въз основа на издадения изпълнителен лист от ******** г. по гр. д. № 4730/2018 г. на СРС, ГО, 40 състав, както и че с молбата от 19.12.2023 г. ************* е поискало от частния съдебен изпълнител да бъдат наложени запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на ищцата, да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на притежаваните от ищцата движими вещи и е възложил, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото на ищцата и да определи начина на изпълнението. По изпълнителното дело са предприемани следните изпълнителни действия по отношение на длъжницата Б. Г. Н.: на 10.01.2024 г. е наложен на запор върху банковите сметки на длъжницата; на 15.01.2024 г. е наложен запор върху притежаваното от длъжницата МПС; на ***** г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата.

От правна страна:

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено 2 по давност.

В случая ищцата Б. Г. Н. доказа твърдението си, че срещу нея има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесната сума от *************.

Решението, въз основа на което е издаден изпълнителни лист, е влязло в сила на ******., след която дата е започнал да тече и петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече на 22.10.2018 г., не е изтекъл към предявяване на иска на **** г., тъй като е бил спиран и прекъсван, поради което и процесното вземане на ответника към ищцата не е погасено по давност.

Съображенията за това са следните:

Петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнал да тече на 22.10.2018 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение), като течението на срока е било спряно в периода 13.03.2020 г. - 17.04.2020 г. по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и § 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.). От ***** г. петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е продължил да тече, като течението на срока е било прекъсвано на следните дати: на 19.12.2023 г., с искането на ************* до частния съдебен изпълнител, съдържащо се в молбата за образуване на изпълнителното дело, да бъдат наложени запори върху банковите сметки и трудовите възнаграждения на ищцата, да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на притежаваните от ищцата движими вещи и с възлагането, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител да проучи имуществото на ищцата и да определи начина на изпълнението; на 10.01.2024 г. с налагането на запор върху банковите сметки на длъжницата; на 15.01.2024 г. с налагането запор върху притежаваното от длъжницата МПС; на ***** г. с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата.

От **** г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който давностен срок не е бил изтекъл към предявяване на иска на **** г.

Неоснователен е доводът на ищцата, че исканията на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, направени с молбата за образуване на изпълнителното дело, не са прекъснали течението на погасителния давностен срок.

Както в разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и с тези, дадени в т. 3 от ТР № 2 от 04.07.2024 по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, както и в практиката на ВКС (напр. определение № 1910/15.04.2025 г. по гр.д. № 4217/2024 г. на ВКС, IV г.о., определение № 1786 от 26.06.2024 г. по т. д. № 818/2024 г. на ВКС, II т. о., решение № 21 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 439/2023 г. на ВКС, III г. о, определение № 1036 от 7.03.2024 г. по гр. д. № 3470/2023 г. на ВКС, III г. о., и др.), е прието, че своевременно направеното от кредитора до съдебния изпълнител искане за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва течението на погасителния давностен срок, дори искането да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Прекъсването настъпва дори изпълнителното действие да не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок. Това е така, защото обстоятелствата, водещи до прекъсване на срока не може да са такива, които не зависят от волята на взискателя. В този смисъл, ако в молбата до ЧСИ за 3 образуване на изпълнително дело е поискано налагане на запор или предприемането на друго конкретно изпълнително действие и/или е възложено на ЧСИ да проучи имуществото на длъжника и да определи начина на изпълнение, давността се прекъсва.

Предвид изложеното предявеният от Б. Г. Н. против ************* иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на дружеството по настоящото дело.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от предявения от Б. Г. Н., ЕГН **********, против *************, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ************* няма право на принудително изпълнение срещу Б. Г. Н. за сумата 735,66 лв., представляваща ½ част от сумата 1471,32 лв. – цена на доставена за периода м. май.2014 г. – м. април 2016 г.

*********, ведно със законната лихва от ****** г. до окончателното й изплащане, за събирането на която сума е издаден изпълнителен лист от ******** г. по гр. д. № 4730/2018 г. на СРС, ГО, 40 състав и е образувано изпълнително дело № ****** по описа на *********.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, Б. Г. Н., ЕГН **********, да заплати на *************, ЕИК ******, сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на дружеството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4