Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3990 от 03.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9900/2022
Вид
Решение № 3990
Подписан
03.07.2024
Състав
Невена Чеуз

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3990 гр. София, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз при участието на секретаря Маргарита Ив. Д. като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20221100109900 по описа за 2022 година

Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 100 000 лв.

В исковата молба на В. Д. Ж. се твърди, че в електронния сайт www.narod.bg, на 18.07.2022 г. била публикувана статия със заглавие „ЕКСКЛУЗИВНО в Narod.bg: Швейцария обвинява „строителя на Б.“ В. Ж. в пране на пари“ като непосредствено под заглавието била поместена снимка на ищеца, на която ясно се виждало лицето му. Твърди се, че в статията били изнесени редица неверни, обидни и клеветнически твърдения, които достигнали до неограничен кръг лица. Твърди се, че в основният текст на статията били изнесени твърдения, изразяващи се в: „ Един от найоблагодетелстваните строители по времето на шайката ГЕРБ – шефът на „Х.“, която погълна „В. 98“ – В. Ж., ще получи обвинение за пране на пари в Швейцария“, „… маститият строителен бос, спипан, че превел 21млн от парите за АМ „Хемус“ по сметки в Дубай, е заловен, след като са открити документални следи, че откраднатият кеш, получен авансово, първо е бил вложен в швейцарски банки, преди да бъде покрит в ОАЕ“, „Пътят на заграбените милиони до трезорите в Швейцария първоначално минавал през БАКБ на бившата любовница на Б. Б. – Ц.К., която се представя като Ц.Б., с която лидерът на ГЕРБ е делил живота и тъмния си бизнес“, „От БАКБ присвоените от нашия джоб пари са вкарвани в швейцарски сметки, а оттам 1 вече заминали към Дубай“, „За В. Ж. Международното журналистическо разследване, базирано на изтекли данни, кръстено Dubai Uncovered, разкри, че е закупил десет апартамента на обща стойност над 4 млн долара в столицата на ОАЕ. Девет от тях са в Liv Residence, в скъпия квартал Dubai Marina, а най-големият апартамент с 268, 09 кв.м. е на Serena Residence, на изкуствения остров под формата на палма Palm Jumeira за близо 800 хиляди долара“, „Неговата „Х.“ е сред най-големите в пътното строителство и една от възползвалите се от инхаус схемите в „Автомагистрали“, „…швейцарците разследвали ортака на Б. Б., като се очаква да му повдигнат обвинение за пране на пари“, „Че това неминуемо ще се случи, говори фактът, че наскоро в швейцарски арест за 24 часа попаднал американски лобист, който работи за В. Ж. пак по линия на това разследване“, „ОЧАКВАЙТЕ още разкрития за В.

Ж., обвинението за пране на пари в Швейцария и връзките с други олигарси от обръча на Б. Б. – само в NAROD.BG“. По отношение на тези твърдения в исковата молба е заявено, че са неверни позорящи факти като чрез тях му е приписано извършването на няколко престъпления – изпиране на пари, присвояване, обсебване, измама. Твърди се, че статията внушавала, че чрез представляваното от ищеца търговско дружество, същият е участвал в някакви „схеми“ т.е. недостойна и укорима, вероятно престъпна дейност.

Изложени са твърдения, че с оглед приложената негова снимка в статията, на която ясно се виждало лицето му бил достатъчен факта, че с възприемането на образа му се формирала негативна представа у читателя за него. Твърди се в исковата молба, че изнесеното в статията представлявало не просто непроверена информация от журналистическо изследване, а за умишлено създадена лъжлива информация с цел уронване на престижа му и неговото дискредитиране. Твърди се, че статията станала причина да изпадне в състояние, свързано със силно негативни психически преживявания, същата създавала силно негативно отношение сред колеги, приятели и познати на ищеца. Същият бил дискредитиран и злепоставен, което повлияло на психическото му равновесие и на неговото самочувствие.

Предвид изложените твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от статията, публикувана в интернет сайта www.narod.bg. Претендират се законна лихва и сторените по делото разноски.

2

Ответникът „РД М.Г.” ЕООД, редовно уведомен, оспорва искът чрез процесуален представител. Подробни съображения сочи в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендира разноски.

Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Т. Г..

Възраженията на ответната страна се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Е. Д..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен констативен протокол акт 180, рег. № 10162/16.09.2022 г. на нотариус В.А. с рег. № 789 на НК и район на действие – СРС, в който е обективирано съдържанието на статия, публикувана в www. narod. Вg.

Приложени са в текстови формат и изображения от цитирания по-горе сайт, съдържащ изписване на заглавие на статия „ЕКСКЛУЗИВНО в Narod.bg: Швейцария обвинява „строителя на Б.“ В. Ж. в пране на пари“ като над заглавието е поместена снимка на физическо лице от мъжки пол с изписан текст под снимката „Часовникът на В. Ж. струва колкото тристаен в „Люлин“.

Представена е и справка по име на домейн от „Регистър.Бг“ ООД, от която е видно, че регистрант на домейна narod.bg е „РД М.Г.“ ЕООД.

Представени са в текстови формат извлечения от други интернет сайтове с поместени идентични като съдържание и снимково изображение статии, а именно – в alarma.bg, поместена на 18.03.2022 г., в bairak.bg, поместена на 23.03.2022 г., във vest.bg, поместена на 29.03.2022 г.

Относно тези три статии с протоколни определения от 29.05.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че съдържанието на същите е това, което е представено в текстови формат по делото.

По делото е изискана справка от Прокуратурата на РБ досежно водени срещу ищеца наказателни производства. Видно от същата е образувана пр.пр. 8330/23 г. по описа на СГП, по която с постановление за привличане на обвиняем от 07.03.2023 г. ищецът привлечен за обвиняем за престъпление по 3 чл. 214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл. 213а ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл. 18 ал.1 от НК.

В съдебно заседание от 27.11.2023 г. са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Н.К.П., З. Г. К. и Ж.И. Н..

При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.

За да бъде уважен предявеният иск да бъде присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, установен в нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината, визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

При така очертаните и подлежащи на доказване факти, ищецът твърди, че в статия в интернет сайта narod.bg са изнесени обстоятелства, които са неверни и клеветнически твърдения, довели до накърняване на неговото личното достойнство, авторитет, добро име и репутация.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и с оглед неоспорените в исковата молба фактически твърдения, настоящият съдебен състав приема, че на сочения интернет сайт е публикувана статия със заглавие „ЕКСКЛУЗИВНО в Narod.bg: Швейцария обвинява „строителя на Б.“ В. Ж. в пране на пари“.

4

Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че действителното съдържание на тези публикации е това, съдържащо се в констативния протокол, представен от ищеца респ. идентично с тези, поместени в посочените три статии в други интернет сайтове, представени от ответника.

В писмения си отговор, ответното дружество е заявило възражение, че дружеството е посочено като регистрант, а не като собственик на сайта, което се установявало от справката на регистър.БГ. Регистрант може да бъде физическо или юридическо лице, на чието име се регис трира домейн /т.1.5 от ОУ на регистър.бг/, а съобразно т.1.4 от същите ОУ домейн е словосъчетание, образувано от интернет име, съчетано с окончание, съответстващо на някоя от допустимите области, за който при регистрацията са предоставени от регистранта документи, удостоверяващи основанието за ползване на интернет името./ т.1.6 от ОУ на регистър.бг/. По тези съображения, настоящият съдебен състав възприема възражението на ответното дружество като неоснователно.

В качеството си на издател на съдържание в интернет сайт , в което е публикувана процесната по делото статия той носи отговорност за верността на написаното, включително и за това, че то е резултат от добросъвестно журналистическо разследване респ. определя характера, съдържанието и визуалното оформление на публикуваните материали и има качеството на възложител на работата. Без правно значение за спора е дали авторът на публикацията се намира в трудовоправни или други отношения с него, дали практикува на свободна практика или е гражданин. В тази насока е и константната съдебна практика /решение 404/13.07.2010 г. по гр.д. 907/2009 г., решение 581/30.09.2010 г. по гр.д. 1019/09 г. и двете на Трето ГО на ВКС/.

За да се обоснове противоправно поведение на даден правен субект следва да е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. В практиката си ВКС /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС / приема, че неистинността на фактите т.е. несъществуването им в обективната действителност има правно значение за спора, само когато те са обективно 5 позорни. В настоящия казус обстоятелствата, изнесени в статията, съобразно заявения предмет на иска, очертан в исковата молба касаят изнесените твърдения относно наличие на обвинение за пране на пари в Швейцария, „спипан, че превел 21 млн лв. от парите за АМ „Хемус“ по сметки в Дубай“, заграбени милиони, „връзки с други олигарси от обръча на Б. Б.“, „американски лобист, който работел за В. Ж.“.

По съображенията, изложени по-горе на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорността на ответника само ако са неверни и позорят адресата. Оценката /мнението не подлежат на проверка за вярност, предвид на обстоятелството, че същите не са конкретни факти от обективната действителност и респ. биха ангажирали отговорността му само ако са обидни. Съдът намира, че по естеството си изразите, използвани в заглавието и текста на статията имат характер на фактически твърдения, а не съставляват оценка или мнение за личността на ищеца. Същите представляват изнесени твърдения за причастност на ищеца към крупна и мащабна престъпна дейност по изпиране и присвояване на парични средства в особено големи размери и по естеството си това са конкретни факти, а не мнение или оценка. Тези твърдения настоящият съдебен състав намира, че не са нито обществено приемливи, нито допустими от гледна точка на морала и закона, доколкото внушават и уличават ищеца в извършване на противоправни деяния т.е. обективно притежават качеството „позорност” доколкото накърняват честта и достойнството му. Предвид което в тежест на ответника е да установи тяхната истинност. Единствените данни по делото са справка от прокуратурата за водено досъдебно производство срещу ищеца, което е последващо спрямо датата на публикуване на процесната статия и за деяние, което е абсолютно неотносимо към твърденията, изнесени в същата.