Определение № 4799 от 22.12.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2330/2023
- Вид
- Определение № 4799
- Подписан
- 22.12.2023
- В сила
- 22.12.2023
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4799 гр. Варна, 21.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20233100502330 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419, ал. 1, вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. И. Щ., в качеството й на ЕТ „Амбитус – Д. Щ.”, ЕИК 205107015, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Св. Димитър Солунски” № 33, чрез пълномощника адв. П. Н. – ВАК, срещу разпореждане № 47136/23.12.2022 г. по ч.гр.д. №16799/2022 г. по описа на ВРС, 42 състав, в частта, с която е постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, издадена в полза на „Лено” АД, ЕИК 203217465, със седалище гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 96, ет. 7 и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Твърди се, че заявените и описани от кредитора суми за главница и договорни лихви са изплатени, поради което същите не могат да бъдат претендирани повторно.
Оспорен е начинът на изчисляване, описване и присъждане на договорната лихва за посочения в заявлението, съответно - в заповедта за изпълнение период. Твърди се, че лихвата е незаконосъобразно изчислена, а механизмът на изчисляване е неясен, описан въз основа на неравноправни договорни клаузи. Отделно от изложеното, в заявлението липсва ясна аргументация 1 досежно основанието за начисляване на договорната лихва, респ. основанието за начисляване на размера й. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да обезсили издадения изпълнителен лист.
Претендира се присъждане на сторените разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Лено” АД, чрез пълномощника адв. Ц.К., с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Излагат се съображения, че исканата от жалбоподателя защита се осъществява чрез искане за спиране по чл. 420 от ГПК, доколкото оспорванията са свързани със съществуването на вземането или погасяването му. Към настоящия момент принудителното изпълнение на издадената заповед е спряно, поради което частната жалба е недопустима. На следващо място, твърди се неоснователност на жалбата, тъй като основанията, на които се иска отмяната, не са извлечени от акта по чл. 417 от ГПК, а са такива, касаещи основателността на претенцията. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на сторените разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №16799/2022 г. по описа на ВРС, е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, подадено от „Лено" АД, ЕИК 203217465, със седалище гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 96, ет.
7, срещу длъжник ЕТ „Амбитус - Д. Щ.", ЕИК 205107015, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски", ул. „Св. Димитър Солунски" № 33. Заявлението е уважено, като с разпореждане № 47136/23.12.2022 г. е постановено издаването на заповед за незабавно изпълнение № 7983/23.12.2022 г. и изпълнителен лист за следните вземания: сумата от 3897,04 евро (три хиляди осемстотин деветдесет и седем евро и четири евроцента) - предсрочно изискуема главница по Договор за заем Бизнес кредит - клиентски № 5977 от 21.09.2018 г. с нотариална заверка на 2 подписите рег. № 5313/21.09.2018 г. на Борис Василев, нотариус в район РС Варна, с рег. № 124 на Нотариалната камара; сумата от 680,78 евро (шестстотин и осемдесет евро и седемдесет и осем евроцента), представляваща падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 - Погасителен план от Договора, дължима за периода от 22.05.2022 г. до 21.11.2022 г. съгласно чл. 2.3., (a) и (b) от Договора; ведно със сторените по делото разноски. Със същото разпореждане е допуснато незабавно изпълнение на посочената заповед, на основание чл. 418, ал.1 ГПК.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника Д. И. Щ., в качеството й на ЕТ „Амбитус – Д. Щ.”, като едновременно с възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадена и частната жалба, инициирала настоящото производство.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е допустима, като обстоятелството дали е налице спиране на изпълнението на заповедта по реда на чл. 420 от ГПК е без значение за настоящото производство. При евентуалното отпадане на действието на спирането по чл.
420 от ГПК е налице възможност срещу длъжника незабавно да бъдат предприети действия по принудително изпълнение въз основа на заповедта, поради което за него съществува интерес от това предварително да установи липсата на предпоставки за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 от ГПК.
За постановяване на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 418, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът следва да извърши проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение вземане.
Разпоредбата на чл. 419, ал.1 ГПК сочи приложимост на правилата за разглеждане на частните жалби – чл. 274 и сл. ГПК, което от своя страна означава, че сезираният въззивен съд е властен да разгледа и произнесе по същество въпроса по жалбата, в т.ч. и прилагайки правилата за обжалване на решенията (чл.278 и чл.279 ГПК).
Съгласно разпоредбите на чл. 419, ал. 2 от ГПК частната жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК. Паричното вземането, за което кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу частния жалбоподател, е основано на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК 3
– Договор за заем Бизнес кредит - клиентски № 5977 от 21.09.2018 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 5313/21.09.2018 г. на Борис Василев, нотариус в район РС - Варна, с рег. № 124 на Нотариалната камара.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че посочения договор отговаря на изискванията на чл. 418, ал. 2, изр. 1 от ГПК, като удостоверява изискуемо вземане на заявителя по заповедното производство срещу длъжника по него, както и че самият договор е редовен от външна страна и при обикновения преглед не могат да бъдат установени пороци на същия, правещи го недействителен. С оглед на това, в конкретния случай са били налице предпоставките по чл. 418, ал. 1 от ГПК за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Такова изпълнение се допуска въз основа на посочените в чл. 417, ал. 1 от ГПК документи, за които законодателят с оглед авторството, формата или процедурата по съставянето им е преценил, че се ползват с висока степен на достоверност и с голяма вероятност установяват съществуването на вземането, чиято защита се търси чрез заповедното производство. Проверката, която се извършва въз основа на тези документи е формална, без да се навлиза в преценка за тяхната действителност или за съществуване на удостовереното с тях вземане. Тези обстоятелства могат да бъдат предмет на разглеждане единствено в исковото производство чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, в което и двете страни могат да изложат становищата си и да ангажират доказателства във връзка с тях. Поради това, в производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 от ГПК съдът може да извършва преценка само за това правилно ли заповедния съд е преценявал наличието на обстоятелствата по чл. 418, ал. 1 от ГПК. В конкретния случай изложените в частната жалба оплаквания се основават на това, че задължението не съществува, тъй като претендираните от заявителя суми са платени. Поради това не се дължала посочената в заповедта за изпълнението главница, а това от своя страна е довело и до недължимост на претендираните лихви. Касае се за възражения по съществуване на вземането, които, както се посочи по-горе, не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство.
Предвид на това те не могат да доведат до отмяна на обжалваното разпореждане, а при извършената служебна проверка други основания за такава отмяна не са установени от настоящия съдебен състав. Посочените в частната жалба твърдения за неравноправни клаузи са неотносими, доколкото 4 се касае за договор, сключен между търговци в качеството им на такива, а не за договор, сключен между търговец и потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДРЗЗП.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане, в частта относно незабавното изпълнение, следва да бъде потвърдено.
С отговора на частната жалба е поискано присъждането на разноски. Доколкото обаче не са представени доказателства за действително извършени такива, искането за присъждането им не следва да бъде уважавано.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 47136/23.12.2022 г. по ч.гр.д.
№16799/2022 г. по описа на ВРС, 42 състав, В ЧАСТТА , с която е постановено незабавно изпълнение на заповед № 7983/23.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена в полза на „Лено” АД, ЕИК 203217465, със седалище гр.
София, бул. „Цариградско шосе” № 96, ет. 7, срещу длъжника ЕТ „Амбитус – Д. Щ.”, ЕИК 205107015, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски”, ул. „Св. Димитър Солунски” № 33, и е разпоредено издаването на изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5