Решение № 2457 от 13.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2457 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110163410 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 280715/16.12.2022 г., с която от името на ** *, ЕИК *** против Д. Д. Д., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 330877/20.11.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. Д., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1409,85 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 189,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г., 1 върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 53,30 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 11,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 17.07.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.

На 30.07.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми.

Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 41521/2023 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника Д. Д. Д. на 21.09.2023 г., като в законоустановения срок е депозирано възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В тази връзка заявителят /** */ е уведомен за възможността да предяви иск за съществуване на вземането си срещу длъжника Д. Д. Д., на 23.10.2023 г. Исковата молба е депозирана в съда в законоустановения за това срок /на 20.11.2023 г./.

В исковата си молба ищецът „** ** твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият е клиент на топлинна енергия за процесния имот, в качеството си на собственик на последния. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Техем Сървисис ЕООД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до 2 процесния имот топлинна енергия през процесния период, задължението за заплащането на което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по отношение на същото.

Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за установено, че Д. Д. Д. дължи в полза на ** * суми, както следва: 1/ сумата от 1409,85 лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 189,85 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 17.07.2023 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 53,30 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр. ***, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 11,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 17.07.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на 30.07.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 41521/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Д. Д. Д. нe е депозиран отговор на исковата молба.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 41521/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, от името на ответницата е депозирано възражение, с което същата е оспорила дължимостта на сумите, предмет на предявените 3 искове.

С молба вх. № 31969/01.02.2024 г., подадена от името на Д. Д. Д., е направено изявление, че на 15.12.2023 г. между нея и ** * е сключено споразумение за разсрочено изпълнение на вземанията, предмет на предявените за разглеждане в настоящото исково производство искове, като същите са разсрочени на седем вноски – първа авансова вноска в размер на 553,43 лева и шест равни месечни вноски от по 215,22 лева. Към молбата се представят два броя касови бона от 15.12.2023 г. за сумата от 553,43 лева и от 15.01.2023 г. за сумата от 215,22 лева. С молбата се прави искане за спиране на производството по взаимно съгласие на страните с оглед сключеното споразумение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, съдът изрично запозна процесуалния представител на ищеца с молба на ответницата от 01.02.2024 г., както и с направеното със същата искане за спиране на производството по гр.д. № 63410/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

От страна на процесуалния представител на ищеца бе извършено признание, че на 15.12.2023 г. е сключено споразумение между ** * и Д. Д. Д., в което сумите предмет на предявените искове и издадената в производството по ч.гр.д. № 41521/2023 г., Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, са разсрочени на седем вноски – първа авансова вноска в размер на 553,43 лева и шест равни месечни вноски от по 215,22 лева. Същевременно от името на ищеца изрично се възрази по отношение искането за спиране, т.е. не беше дадено съгласие за спиране на делото по взаимно съгласие на страните, като се отправи молба до съда да се произнесе с решение, като съобрази сключеното споразумение и извършените плащания към настоящия момент.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

4

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане в полза на ** *.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна 5 енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.