Определение № 182 от 26.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Пазарджик, 21.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело № 20215200500772 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 248 от ГПК – за допълване на постановено решение № 61 / 08.03.2022 г. постановено по въззивно гр.д. № 772/ 2021 г. по описа на ПзОС в частта за разноските. Моли се съда да постанови съдебен акт , в който в полза на жалбоподателя „ФИШБОН“ ЕООД ЕИК 202103499 с адрес : гр. София,район Триадица , ул. „Твърдишки проход „ № 27, ет.9, ап.41 представлявано от адв. Н.Т. , със съдебен адрес : гр. П., район „Ц.

„ ул. „Ц.К. „ № 8, ет.6 да бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски пред районния и окръжния съд съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК .

В дадения от съда седмичен срок е постъпил писмен отговор от ответника по подадената молба, в който се поддържат доводи за неоснователност на молбата и се предявява възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал.5 ГПК.

Предвид характера на депозираната молба и конкретните данни по делото , съдът счита на основание чл. 248 ал.3 ГПК , че молбата не следва да се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на страните, тъй като същото не е необходимо с оглед изясняване на конкретния правен спор.

Окръжният съд, въззивен състав след преценка на доводите на страните и на конкретните данни в настоящото производство, приема, че молбата с правно основание чл. 248 ал.1 ГПК е подадена в предвидения в закона срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Съдът констатира , че съгласно постановеното въззивно решение , претенцията на ищеца по насрещния иск – жалбоподател в настоящото производство е била уважена изцяло, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането на въззивния жалбоподател за присъждане на разноски пред въззивния и първоинтанционния съд. Такова искане жалбоподателят е направил както с предявяването на насрещната искова молба, така и в подадената въззивна жалба. Представени са по делото доказателства 1 договори за правна защита и съдействие, видно от които на процесуалния представител на жалбоподателя са заплатени – изцяло и в брой, сумите в размер на по 2800,00 лв. за възнаграждение за представителство по предявения насрещен иск с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД , както пред първоинсатнционния , така и пред въззивния съд. Освен това са представени доказателства за внесена държавна такса за въззивно обжалване в частта досежно този иск в размер на 280,00 лв. , както и държавна такса за исковата претенция пред първоинстанционния съд в размер на 560,00 лв. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт , с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая това искане е основателно и следва да бъде уважено и с оглед на изхода от спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски сторени по предявените и уважени искови претенции в общ размер от 6440,00 лв. от които 3360,00 лв. при разглеждане на делото пред районния съд и 3080,00 лв. пред въззивна инстанция.В случая е неприложима нормата на чл. 78 ал.8 ГПК , на която се позовава процесуалният представител на ответника по въззивната жалба , тъй като такова възражение за прекомерност може да бъда направено до момента на приключване на делото пред съответната инстанция. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски , а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си и материално- правен и е свързан с предмета на делото.

Когато страната , която се позовава на прекомерност е имала възможност да се запознае и вземе становище по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството , преди то да бъде приключено , то тя не може да го изтъква като основание за намаляване на разноските едва в производството по чл. 248 ГПК. Такъв е и настоящия случай, тъй като ответникът по въззивната жалба не е предявил своевременно възражение за прекомерност, нито до приключване на производството пред районния съд, нито пред въззивна инстанция и затова възражението е преклудирано , т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено следва да бъде оставено без разглеждане.

По изложените съображения, както и на основание

Пазарджишкият окръжен съд : чл. 248 ал.1

ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 61 / 08.03.2022 г. постановено по въззивно гр.д. № 772/ 2021 г. по описа на ПзОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ БУЛСАТ 000351743, с адрес : гр. Панагюрище, пл. „Двадесети април „ № 13 представлявана от кмета Н.Б. да заплати на „ФИШБОН“ ЕООД ЕИК 202103499 с адрес : гр. София, ул.

„Твърдишки проход „ № 27, ет.9, ап.41 представлявано от адв. Н.Т. , със съдебен адрес : гр.

П., район „Ц. „ ул. „Ц.К. „ № 8, ет.6 сторените съдебно- деловодни разноски общо в размер на 6440,00 лв. , от които 3360,00 лв. при разглеждане на делото пред районния съд и 2

3080,00 лв. пред въззивна инстанция съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК .

Определението на основание чл. 248 ал.3 ГПК не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3