Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 71 от 09.01.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2101/2023
Вид
Определение № 71
Подписан
09.01.2024
В сила
09.01.2024
Състав
Светла Величкова Пенева, Мирела Огнянова Кацарска, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. Варна, 08.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20233100502101 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 28302/20.11.2023 г. от „Енерго – Про Продажби“ АД с искане за изменение в частта за разноските на Определение № 3963/18.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело № 2101/2023 г. по описа на ВОС. Молителят претендира присъждане на разноски, направени пред заповедния съд по повод депозиране на възражение по чл. 414а от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от А. А. О., в който е изразено становище за неоснователност на молбата. Делото пред ВОС е с предмет възражението на молителя по чл. 414 а, ал. 2 от ГПК и съдът не се произнася по същество с акт, който да приключва заповедното производство. В настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В евентуалност – поддържа направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли съда да остави молбата без уважение.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна против Разпореждане № 32688/29.08.2023 г. по ч.гр.дело № 7653/2023 г. по описа на ВРС, XLVIII състав в частта, с която е не е прието възражението му по чл. 414а ГПК в частта в частта за разноските в общ размер на 425 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.а 2 от ЗАдв и държавна такса по заповедното производство.

С Определение № 3963/18.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело № 2101/2023 г. по 1 описа на ВОС актът на ВРС в обжалваната част е отменен и вместо него е постановено, че се приема възражението на „Енерго – Про Продажби“ АД по чл. 414а от ГПК в частта относно недължимост на сумата от 425 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и 400 лева представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство на заявителя, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв., определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с № 3530/15.06.2023 г. А. А.

О. е осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 495 лева, представляваща направени във въззивното производство съдебно-деловодните разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като съобрази оплакванията, направени в молбата по чл. 248 от ГПК, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Отговорността за разноски по правилата на чл. 78 от ГПК се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна.

В случая се касае за преценка на първоинстанционния съд дали да приеме възражение по чл.

414а от ГПК, поради което и законодателят не предвижда присъждане на разноски в тежест на насрещната страна. Още повече, че с възражението по чл. 414а от ГПК акционерното дружество - длъжник признава дължимостта на главницата по издадената срещу него заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и представя доказателства за погасяването й.

Нелогично е в процедура предвидена от законодателя изцяло в интерес на длъжника с оглед избягване на водене на исково производство по чл. 422 от ГПК спрямо него или образуване на изпълнително такова да се възлагат разноски в тежест на кредитора.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВОС намира, че не е налице основание за изменение на Определение № 3963/18.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело № 2101/2023 г. по описа на ВОС в частта за разноските, поради което и молбата на „Енерго – Про Продажби“ АД следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 28302/20.11.2023 г. от „Енерго – Про Продажби“ АД с искане за изменение в частта за разноските на Определение № 3963/18.10.2023 г., постановено по в. ч. гр. дело № 2101/2023 г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.

248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3