Решение № 760 от 19.06.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№……....………./……....……….2020г. гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ

НЕДЕЛЧЕВА мл. с. НАСУФ

ИСМАЛ при секретаря

Галина Славова като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал въззивно гражданско дело

№ 511 по описа за 2020 година на ОС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 92478/11.12.2019 г. депозирана от И.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. Д.К., против Решение № 5100 от 21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 13993 по описа за 2016 г. на РС-Варна, 20-ти съдебен състав, с което е постановено да бъдат изнесени на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти, както следва: дворно място, находящо се в с. Казашко, община Варна, ул. „Б.

Папанчев” № 4, с площ по документ за собственост 573 кв. м., а по скица с площ 640 кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-10/30.01.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план 703, квартал 3, парцел: ІІІ-703, при съседи на имота:

***, ***, ***, ***, ***,

*** и *** /съставляващо съгласно издадената скица от

11.01.2017 г. от кметство с. Тополи УПИ ІІІ-703 по плана на с. Казашко, община Варна, при граници: на запад – УПИ ІХ-706, на север – УПИ ІІ-704, на изток – ул. „Б. Папанчев” и на юг – УПИ ІV-702 и УПИ Х-707/ с пазарна стойност 51 600.00 лева, ведно с построените в същото двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на с. Казашко, състояща се от два жилищни етажа, със застроена площ съгласно документ за собственост 80 кв. м., а по скица – със застроена площ 86 кв. м. с пазарна стойност 59 300.00 лева; гараж със застроена площ 8.70м/4.80м с пазарна стойност 4 000.00 лева и лятна масивна постройка с размери

9.50м/2.20м с пазарна стойност 3 700.00 лева, заснети в КК с общ идентификатор *** по КККР на с. Казашко, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно:

- по отношение на дворното място –

9/12 ид. ч. за Н.И.Д., ЕГН **********; 2/12 ид. ч. за А.А.Д.Х., ЕГН ********** и 1/12 ид. ч. за И.И.П.,

ЕГН **********;

- по отношение на двуетажната жилищна сграда, гаража и масивната лятна постройка с размери 9.50м/2.20м – 15/21 ид.ч. за Н.И.Д., ЕГН **********; 4/21 ид. ч. за А.А.Д.Х., ЕГН ********** и 2/21 ид. ч. за И.И.П., ЕГН **********.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови нов акт, с който удовлетвори искането на въззиника за реална подялба на гореописаната двуетажна жилищна сграда чрез обособяване на дялове в съответствие с квотите на съделителите. Поддържа се, че процесния недвижим имот покрива законоустановените изисквания за обособяването му на две реални части. Счита се, че извършването на делбата чрез изнасяне на публична продан е крайна мярка и към нея следва да се прибегне едва при невъзможност за реална подялба, която не е налице в конкретния случай. Излага се, че съдът е пренебрегнал волята на съделителите, като е постановил имотът да бъде осребрен чрез публична продан.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Н.И.Д. и А.А.Д.Х., действащи чрез адв. Б.Ж.. В писмения отговор се излагат съждения за неоснователността на същата, като въззиваемите молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Навеждат твърдения, за това че липсва възможност за реална подялба на имота с оглед на обстоятелството, че съделителите са трима, поради което е без значение дали могат да бъдат обособени два самостоятелни дяла. Сочат, че никой от съделителите не може да бъде задължен против неговата воля, посредством реалната делба на имота, да получи своя дял в съсобственост с другия съделител. Молят и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Д.К. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В хода на устните състезания пледира, че процесният делбен имот – двуетажната жилищна сграда, е реално поделяем на две части и уравнен с пари, като счита, че само едната част – ½ от него – може да бъде изнесена на публична продан и по този начин да бъде удовлетворен интересът на въззиваемите съобразно техните делбени квоти.

Въззиваемите, редовно призовани за същото съдебно заседание, не се явяват и не се представляват. С молба с вх. № 12579, депозирана на 26.05.2020 г. чрез адв. Б.Ж. молят съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно представения по чл. 80 от ГПК списък.

Оспорват доводите за реална поделяемост на процесния имот.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Настоящото производство е по реда на чл. 341 и следващите от ГПК, като фазата, в която е породен спорът, поставен за разглеждане и решаване пред въззивния съд, е по извършване на допуснатата съдебна делба /II-ра фаза/. Производството по гр. д. № 13993 по описа за 2016 г. на

РС-Варна, ГО /I-ва фаза/, е образувано по иск с правно основание чл. 34 от ЗС за съдебна делба на процесните недвижими имоти, предявен от Н. И. Д. и А.А.Д. против И.И.П.. С влязло в сила решение № 4407/01.11.2017 г., постановено по гр. д. № 13993 по описа на РС-Варна за 2016 г., частично отменено с решение № 1210/02.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 852 по описа за 2018 г. на ОС-Варна, което не е допуснато до касационно разглеждане с определение № 235/10.05.2019 г., постановено по к. гр. д. № 4839 по описа за 2018 г. на ВКС, II ГО, е допусната съдебна делба между Н.Д., А.Д. и И.П. за гореописаните недвижими имоти, а именно 1.) дворно място с идентификатор *** с пазарна стойност 51 600.00 лева; 2.) двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** с пазарна стойност 59 300.00 лева; 3.) гараж със застроена площ 8.70м/4.80м с пазарна стойност 4 000.00 лева и 4.) лятна масивна постройка с размери 9.50м/2.20м с пазарна стойност 3 700.00 лева, при общ идентификатор *** за гаража и масивната постройка.

Делбата е допусната при следните квоти, а именно – по отношение на 1.) дворното място – 9/12 ид. ч. за Н.И.Д.; 2/12 ид. ч. за А.А.Д.Х. и 1/12 ид. ч. за

И.И.П.; по отношение на 2.) двуетажната жилищна сграда, 3.) гаража и 4.) лятната масивна постройка –

15/21 ид.ч. за Н.И.Д., ЕГН **********;

4/21 ид.ч. за А.А.Д.Х., ЕГН ********** и 2/21 ид.ч. за И.И.П., ЕГН **********.*** открити съдебни заседания във фазата по извършване на делба, въззиваемите изрично са обективирали искане делбените имоти да бъдат изнесени на публична продан поради тяхната неподеляемост, докато въззивникът е изразил становище, че двуетажната жилищна сграда е реално поделяема на два самостоятелни обекта, като изрично е отхвърлил извършването на делбата по реда на чл. 348 от ГПК.

С обжалваното решение РС-Варна е постановил делбените имоти да бъдат изнесени на публична продан при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при проданта сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

В конкретния случай основният спор между страните, с който е сезиран въззивният съд, е концентриран изцяло върху способа, чрез който РС-Варна е постановил извършването на допуснатата делба – в частност се оспорва правилността на изводите на РС-Варна за невъзможността процесната двуетажна жилищна сграда да бъде реално поделена между тримата съделители, доколкото се твърди, че същата е възможно да бъде обособена на две реални части, от които само едната да бъде изнесена на публична продан или поставена в общ дял, а другата да бъде поставена в дела на въззивника при съответното парично уравняване на дяловете на въззиваемите.

От заключението на вещото лице по назначената повторна Съдебно-техническа експертиза /идентична с първата/, която съдът кредитира, като компетентно изготвена, пълна, последователна, обективна и неоспорена от страните, се установява, че първият етаж от къщата е с вход от двора и се състои от входно антре, дневна с кухненски бокс, спалня, склад, баня – тоалет. Вторият етаж се състои от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня – тоалет, като подходът към втория етаж се осъществява посредством външно стоманобетоново стълбище. В подпокривното пространство са оформени частично стаи за обитаване, както е и изградено санитарно помещение. В хода на откритото съдебно заседание, вещото лице поддържа представеното заключение.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. От фактите, обективирани в заключението на вещото лице по СТЕ, следва, че процесната двуетажна къща може да бъде обособена на два самостоятелни обекта, каквито са и допълненията на вещото лице при изслушването му в хода на откритото съдебно заседание. Подпокривното пространство не покрива законоустановените императивни изисквания за самостоятелен жилищен обект, доколкото липсват данни да има кухня или кухненски бокс, изградена тоалетна и баня и самостоятелен вход към него. Досежно складовото помещение, може да се приеме, че към него има такова, доколкото в стопанската масивна постройка са оформени три отделни складови помещения, едно от които е предназначено за руска баня.

При извършване на делбата съдът следва да се съобрази с влязлото в сила решение по чл. 344 от ГПК, което има сила на пресъдено нещо относно лицата, които имат право на дял, имотите, които следва да се делят и квотите на всеки един от съделителите, като водещият принцип е всеки съделител да получи своя дял в натура. В този смисъл доводите за нищожност на правопрехвърлителните сделки по делото, наведени от въззивника, не са предмет на настоящото производство, доколкото възраженията/исковете за нищожност се разглеждат и решават в хода на фазата по допускане на делба. Настоящият съдебен състав счита, че във фазата по извършване на делба основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на квотите на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на жилищен имот, тъй като законът установява специален способ за извършване на делба на такъв имот, който представлява изключение от общото правило на чл. 69, ал. 2 от ЗН, като предвижда възможност за поставяне в дял на реално неподеляем имот.